Зимен дъб: Разлика между версии

Скалният дъб е широко разпространен предимно в Европа, а чрез подвидовете ''Quercus petraea'' subsp. ''iberica'' ([[Синоним|син.]] ''Quercus polycarpa'' Schur, ''Quercus dshorochensis'' K.Koch) и ''Q. petraea'' subsp. ''pinnatiloba'' достига Причерноморието и планинските области на [[Югозападна Азия]]. В България се среща като същинският вид ''Quercus petraea'' '''''s.str.''''' южно от Балкана<ref name="COBVF"/>, и като ''Quercus polycarpa'' – т.нар. източен горун, във всички флористични райони до 1200 м н.в.<ref name="COBVF">Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), ''Конспект на висшата флора на България'' (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1</ref> Общото название горун се използва от българската наука за обозначаване на още един вид със сходна морфология – ''Quercus dalechampii'' Ten. (т.нар. обикновен горун), традиционно причисляван към ''Quercus petraea '''s.l.''''' или [[Бял дъб|''Quercus pubescens'']] '''''s.l.''''', но като цяло приеман за самостоятелен таксон със стриктен ареал Апенинския п-ов. В България обикновеният горун е установен в цялата страна до 1500 м н.в.