Какшаал Тоо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
| карта-файл2 =
}}
'''Какшаал Тоо''' или ''Кокшаал Тоо, Кокшаалтау'' ({{lang|ky|Какшаал тоо}}; {{lang|ru|Какшаал-Тоо}}) е най-високият и един от най-дългите и мощни планински хребети на [[Тяншан]]. Разположен е в [[Киргизстан]] ([[Исъккулска област|Исъккулска]] и [[Наринска област]]) и [[Китай]] ([[Сицзян-Уйгурски автономен регион]]), като по цялото му протежение, по билото преминава границата между двете държави.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article128945.html «Большая Советская Энциклопедия» – Кокшаалтау, т. 11, стр. 406]</ref>
== Географска характеристика ==
Какшаал Тоо се простира от югозапад на североизток на протежение около 400 km и широчина около 54 km. В крайната си североизточна част, в района на пик Военни топографи (6870 m) се свързва с Меридионалния хребет на [[Тяншан|Централен Тяншан]]. Изграден е основно от глинести [[шисти]], [[пясъчници]] и [[варовици]], пронизани от [[гранит]]ни [[Интрузивни скали|интрузии]]. Средна надморска височина 4000 – 6000 m. Северозападните му (киргизстански) склонове са стръмни и се издигат на 1000 – 1500 m над околните съртови равнини, а югоизточните (китайски) са полегати и дълги (50 – 70 km), силно разчленени от множество речни долини. По гребенът му в средните и североизточните му части има значителни ледници с обща площ от 983 km². Югоизточните му склонове са покрити със степна растителност, а северозападните – от високопланински пасища и степни ландшафти. Билните части са заети от рядка растителност, скали, сипеи и камениста тундра.<ref name="bse"></ref>
== Деление ==
На три места хребетът е проломен от каньоновидните долини на реките [[Сариджаз (река)|Сариджаз]] (Аксу, лява съставяща на [[Тарим]]), Узьонгю Кууш (ляв приток на Какшаал) и Какшаал (Кокшаал, Таушкандаря, дясна съставяща на [[Тарим]]), като по този начин Какшаал Тоо се разделя на четири обособени части: Североизточна, Средна Североизточна, Средна Югозападна и Югозападна
=== Североизточна част ===
Североизточната част с дължина около 90 km се простира от пик Военни топографи на североизток до каньона на река [[Сариджаз (река)|Сариджаз]] на югозапад и е най-високият участък в целия планински хребет. Тук, в североизточната му част се издига пик '''[[Дженгиш Чокусу]] (Победа, 7438 m)''' ({{coord|42|02|03|N|80|07|46|E}}), най-високият връх на [[Киргизстан]] и най-високата точка на цялата планинска система на [[Тян Шан]].<ref>[https://dic.academic.ru/dic.nsf/es/25405/%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D1%88%D0%B0%D0%B0%D0%BB-%D0%A2%D0%BE%D0%BE Какшаал Тоо]</ref> Други по-високи върхове са: Неру (6918 m), Еркиндик (Киров, 6073 m), Нансен (5697 m) и др. По северните му склонове се спускат мощни ледници (Звьоздочка, Дружба, Дикий и др.), които се вливат в най-големия ледник в Тян Шан – [[Инилчек]]. От северния му склон води началото си река Куюкан, а от южните – реките Пакаликсу, Учказнаку и др., леви притоци на [[Сариджаз (река)|Сариджаз]] (Аксу).<ref name="bse"></ref>
=== Средна Североизточна част ===
Средната Североизточна част се простира на протежение около 140 km, между проломите на реките [[Сариджаз (река)|Сариджаз]] (Аксу) на североизток и Узьонгю Кууш на югозапад. Максимална височина '''5318 m''' ({{coord|41|40|24|N|78|59|10|E}}). На три места хребета се пресича от високопланински проходи: Сауктор (4583 m), Кайче (4463 m) и Бедел (4284 m). И в тази част броят на ледниците е значителен. От северните му склонове води началото си река Акшийрак (десен приток на [[Сариджаз (река)|Сариджаз]]) и множество нейни десни притоци, а от южните му склонове – реките: Кучкората (десен приток на [[Сариджаз (река)|Сариджаз]]), Кукуртуксу, Кокрюм и др. (леви притоци на Какшаал).<ref name="bse"></ref>
=== Средна Югозападна част ===
Този участък от хребета Какшаал Тоо, за разлика от останалите се простира от изток на запад между проломите на реките Узьонгю Кууш и Какшаал (Кокшаал, Таушкандаря), на протежение около 160 km и е най-дълъг. Максимална височина пик '''Данков 5982 m''' ({{coord|41|03|34|N|77|41|05|E}}). Други по-значими върхове са пик Космос, (Шмидт, 5940 m), Къзъл Аскер (Червеноармеец, 5842 m), пик Корольов (5816 m), пик Алпинист (5462 m) и др.<ref>[http://www.mountain.ru/article/article_display1.php?article_id=3881 Върхове в Западен Какшаал Тоо (рус.)]</ref> От северните му склонове водят началото си реките Узьонгю Кууш и Мюдюрюм (лява съставяща на Какшаал), а от южните – малки, къси и бурни леви притоци на Какшаал.<ref name="bse"></ref>
=== Югозападна част ===
Крайната югозападна част на Какшаал Тоо се простира на протежение около 120 km между каньона на река Какшаал (Кокшаал, Таушкандаря) на североизток и прохода Уртасу (3965 m) на югозапад.
== Топографска карта ==
| |||