Планктон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-de}} => {{lang|de}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Hyperia.jpg|мини|200px|''Hyperia macrocephala'' – планктон]]
[[Файл:Copepodkils.jpg|мини|200px|[[Copepoda]] (Calanoida) – планктон]]
Line 14 ⟶ 13:
Зоопланктонът ({{lang|de|на=от|Zooplankton}}) е съставен от дребни животински организми, живеещи във водата. Заедно с фитопланктона, той е съставна част на планктона и важен елемент от водната екосистема. Състои се от протозоа, инфузории, дребни членестоноги и мекотели, ларви на водни животни и др. Хищно поведение Всички планктонени организми, които вместо да фотосинтезират се изхранват от други организми са броят към категорията на зоопланктона. Групата се дели на растителноядни (на латински: herbivore) и месоядни (на латински: carnivore). Към растителноядните се броят видовете, които се изхранват с фитопланктон, докато месоядни биват наричани тези подвидове на зоопланктона, които се изхранват със зоопланктон (т.е. вид канибализъм).
== Разпространение ==
[[Файл:World plankton prevailence.PNG|мини|300п|Разпределение на планктона на Земята.]]
Планктонът обитава океаните, моретата и езерата. Местното изобилие варира хоризонтално, вертикално и сезонно. Основната причина за тази променливост е наличието на светлина. Всички планктонни екосистеми се разчитат на слънчевата енергия, ограничавайки на [[първично производство|първичното производство]] до повърхностните води и до географските области и сезони с обилна светлина. Друга променлива е наличието на хранителни вещества. Макар големи области на [[Тропици|тропичните]] и субтропичните океани да получават много светлина, те имат относително ниска първична продуцкия, тъй като предлагат ограничени хранителни вещества като [[нитрати]], [[фосфати]] и [[силикати]]. Това се дължи на мащабните [[океански течения]] и стратифицикацията на водната колона. В такива райони първичната продукция обикновено се случва на по-голяма дълбочина, макар и по-бавно (поради намалената слънчева светлина).
Въпреки значителната си концентрация на хранителни вещества, някои океански области са непродуктивни.<ref>{{Cite journal | last = Martin | first = J.H. | author2=Fitzwater, S.E. | year=1988| title = Iron-deficiency limits phytoplankton growth in the Northeast Pacific Subarctic| journal= Nature | volume=331 | pages=341 – 343| doi= 10.1038/331341a0 | issue=6154| bibcode=1988Natur.331..341M}}</ref> [[Желязо]]то като [[микроелемент]] е дефицитно в тези области, а добавянето му може да доведе до образуването на водорасли, оцветяващи водите.<ref>{{Cite journal | last = Boyd | first = P.W. | year=2000 | title = A mesoscale phytoplankton bloom in the polar Southern Ocean stimulated by fertilization | journal=Nature | volume=407 | pages=695 – 702 | doi = 10.1038/35037500 | pmid = 11048709 | last2 = Watson | first2 = AJ | last3 = Law | first3 = CS | last4 = Abraham | first4 = ER | last5 = Trull | first5 = T | last6 = Murdoch | first6 = R | last7 = Bakker | first7 = DC | last8 = Bowie | first8 = AR | last9 = Buesseler | first9 = KO | issue = 6805 http://tass.ru/en/non-political/745635| displayauthors = 1}}</ref> Желязото достига океана основно чрез прах, попадащ върху повърхността му. Поради тази причина, океанските води в близост до непродуктивна и пустинна суша обикновено имат високи нива на фитопланктон, като например източните води на [[Атлантически океан|Атлантика]], получаващи прах от [[Сахара]] чрез [[пасат]]и.
Планктонът е най-изобилен на повърхността, но живее в цялата водна колона. На дълбочина, при която не се случва първична продукция, зоопланктонът и бактериопланктонът консумира органичем материал, потъващ от по-горните продуктивни слоеве на водата. Този поток от потъващ материал, наречен [[морски сняг]], може да особено висок след края на пролетните цъфтежи.
== Екологично значение ==
=== Хранителна верига ===
Освен че представляват най-ниските нива на [[хранителна верига|хранителната верига]], издържаща комерсиално значимите рибарници, планктоновите [[екосистеми]] играят роля в [[биогеохимичен цикъл|биогеохимичния цикъл]] на множество важни [[химични елементи]], включително и [[Кръговрат на въглерода|въглеродния цикъл]] на океана.<ref>{{cite journal |last= Falkowski |first=Paul G. |year=1994 |url= ftp://marine.calpoly.edu/Needles/SPRING%2009/papers/2-Falkowski.pdf |title=The role of phytoplankton photosynthesis in global biogeochemical cycles |journal=Photosyntheis Research |volume=39 |issue=3 |pages=235 – 258 |doi= 10.1007/BF00014586 |pmid=24311124}}</ref>
=== Кръговрат на въглерода ===
Основно чрез консумация на фитопланктон, зоопланктонът предоставя [[въглерод]] към планктонната хранителна мрежа чрез [[клетъчно дишане]], отдавайки [[Метаболизъм|метаболична]] енергия, или след смъртта си под формата на биомаса или [[детрит]]. Органичният материал като цяло е по-плътен от водата, така че потъва при екосистемите в открито море, транспортирайки въглерод със себе си. Този процес се нарича „биологична помпа“ и е една от причините океаните да представляват най-големите абсорбатори на въглерод на Земята. Доказано е обаче, че той се влияе от повишаването на температурата.<ref>{{cite journal |last1= Sarmento |first1= H. |last2= Montoya |first2= JM. |last3= Vázquez-Domínguez |first3= E. |last4= Vaqué |first4= D.|last5= Gasol |first5= JM. |year= 2010 |title= Warming effects on marine microbial food web processes: how far can we go when it comes to predictions? |pmc= 2880134 |journal= Philosophical Transactions of the Royal Society B: Biological Sciences |volume= 365 |issue=1549 |pages= 2137 – 2149 |doi= 10.1098/rstb.2010.0045 |pmid= 20513721 }}</ref><ref>{{cite journal |last1= Vázquez-Domínguez |first1= E. |last2= Vaqué |first2= D. |last3= Gasol |first3= JM. |year=2007 |title= Ocean warming enhances respiration and carbon demand of coastal microbial plankton. |journal= Global Change Biology |volume= 13 |issue=7 |pages= 1327 – 1334 |doi= 10.1111/j.1365-2486.2007.01377.x |bibcode= 2007GCBio..13.1327V |hdl= 10261/15731 }}</ref><ref>{{cite journal |last1= Vázquez-Domínguez |first1= E. |last2= Vaqué |first2= D. |last3= Gasol |first3= JM. |year= 2012 |title= Temperature effects on the heterotrophic bacteria, heterotrophic nanoflagellates, and microbial top predators of NW Mediterranean. |url= http://www.int-res.com/abstracts/ame/v67/n2/p107-121/ |journal= Aquatic Microbial Ecology |volume= 67 |issue=2 |pages= 107 – 121 |doi= 10.3354/ame01583 }}</ref><ref>{{cite journal |last1= Mazuecos |first1= E. |last2= Arístegui |first2=J. |last3= Vázquez-Domínguez |first3= E. |last4= Ortega-Retuerta |first4= E. |last5= Gasol |first5= JM. |last6= Reche |first6= I. |year=2012 |title= Temperature control of microbial respiration and growth efficiency in the mesopelagic zone of the South Atlantic and Indian Oceans. |url= https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0967063714001976 |journal= Deep Sea Research Part I: Oceanographic Research Papers |volume= 95 |issue=2 |pages= 131 – 138 |doi= 10.3354/ame01583}}</ref>
Може да се окаже възможно да се увеличи поемането от океаните на въглероден диоксид (CO<sub>2</sub>), създаден от човешка дейност, като се увеличи продукцията на планктон чрез торене с железни микроелементи. Все пак, тази техника може да се окаже непрактична в голям мащаб. Изчерпването на океанския кислород и произтичащата от него продукция на [[метан]] е един от възможните недостатъци.<ref>{{Cite journal | last = Chisholm |first = S.W. | year=2001 | title = Dis-crediting ocean fertilization| journal= Science | volume=294 | issue= 5541| pages= 309 – 310 |doi= 10.1126/science.1065349| pmid = 11598285| last2 = Falkowski | first2 = PG | last3 = Cullen | first3 = JJ| displayauthors = 1 }}</ref><ref>{{Cite journal | last = Aumont | first = O.| author2=Bopp, L. | year=2006| url = http://www.agu.org/pubs/crossref/2006/2005GB002591.shtml| title = Globalizing results from ocean ''in situ'' iron fertilization studies| journal = Global Biogeochemical Cycles| volume = 20 | issue=2| doi = 10.1029/2005GB002591 | page= GB2017| bibcode=2006GBioC..20.2017A}}</ref>
=== Производство на кислород ===
Фитопланктонът приема енергия от Слънцето и хранителни вещества от водата, за да произвежда своя собствена енергия. В процеса на фотосинтеза, фитопланктонът отделя молекулен кислород (O<sub>2</sub>) във водата като отпадъчен вторичен продукт. Изчислено е, че около 50% от кислорода на Земята се произвежда чрез фитопланктонна фотосинтеза.<ref name="NalGeo">{{cite news |last=Roach |first=John |url= http://news.nationalgeographic.com/news/2004/06/0607_040607_phytoplankton.html |title=Source of Half Earth's Oxygen Gets Little Credit |work=National Geographic News |date= 7 юни 2004 |accessdate=4 април 2016}}</ref> Останалата част се произвежда от растенията на сушата.<ref name="NalGeo"/> Освен това, фотосинтезата на фитопланктона контролира атмосферния баланс между CO<sub>2</sub> и O<sub>2</sub> още от ранен [[докамбрий]].<ref name="Tappan">{{cite journal |title=Primary production, isotopes, extinctions and the atmosphere |journal=Palaeogeography, Palaeoclimatology, Palaeoecology |date=април 1968 |last=Tappan |first=Helen |volume=4 |issue=3 |pages=187 – 210 |doi=10.1016/0031 – 0182(68)90047–3 |url= http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/0031018268900473 |accessdate=4 април 2016 |bibcode= 1968PPP.....4..187T }}</ref>
== Вижте също ==
* [[Зоопланктон]]
* [[Фитопланктон]]
== Източници ==
<references/>
[[Категория:Ботаника]]
| |||