Кожа (суровина): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Материали; Добавяне на Категория:Кожа (материал), ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Leathertools.jpg|мини|250px250п|Различни кожени изделия и някои занятчийскизанаятчийски инструменти за обработката им.]]
[[Файл:Wiesmann Produktion 2 Leather.jpg|мини|250px250п|Готови кожи]]
 
'''КожатаКожа''' е здравобщото инаименование гъвкав дълготраенна материалматериала, получен от суровасуровата [[кожа]] на животни чрез обработка.<ref>http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/кожа/</ref> Основният вид обработка е дъбене или [[щавене]]. Използват се кожи, основно получени от млекопитаещи животни, като[[бозайници]]: говеда, овце, свине, както и някои риби, и влечуги (змии, крокодили и други). Отделно производствосе епроизвежда производствотокожа нас кожи[[козина]] от скъпоценнинякои животниредки с красива козинаживотни като сребърна лисица, норка и други.
 
КожатаОбработената вестествена този си видкожата се използва за производство на [[обувки]], [[облекло|облекла]], [[чанти]], мебели[[мебел]]и, както и дребни[[сувенир]]и, предметискъпа катоподвързия скъпина книги и други.
 
== Техническа обработка на кожата ==
== Свойства ==
Материалът кожа е гъвкав, жилав, относително здрав, устойчив и многостранен за използване материал. Той е относително непропусклив за водата, въпреки че е дишащ и достатъчно пропусклив за въздуха и водните пари.
 
За техническото описание и оценката на качеството на кожата са решаващи [[плътност]]та, [[якост]], здравина на опън, устойчивост на светлинно въздействие, както и свиваемост. Освен тези физически параметри са важни химически параметри като съдържание на мазнини, температура на свиване при мокро състояние, съдържание на дъбилни вещества, съдържание на киселини и други.
 
== Техническа обработка на кожата ==
[[Файл:Ledertrocknung in Suai.jpg|мини|Сушене на кожи в [[Източен Тимор]]]]
Според начина на [[дране]]то на животните, кожите могат да бъдат отворени (говеда, свине), затворени (овце, кози) и крупонирани. При последните се отделя само гръбната част, наречена крупон, а останалата кожа остава към трупа. Поради високото водно съдържание и силната си замърсеност след дране кожата се разваля много бързо. Ето защо е необходимо бързо след това тетя да бъдатбъде подложениподложена на бърза първична обработка и консервиране. Започва се с почистване от [[кръв]] и други нечистотии и измиване, изрязват се некожните участъци и останалите от вътрешната част остатъци от тлъстини и мускулни частици. Премахването им се нарича шлезене (лешене). Извършва се ръчно или машинно. Следва процес на консервиране.
 
За консервиране на кожите се използват два основни метода – осоляване и сушене.
Line 20 ⟶ 15:
** Мокрото осоляване се извършва чрез потапяне на кожата в концентриран разтвор на сол (24 – 26%) за около 16 – 20 часа. След това се отцеждат и осоляват с кристали морска сол.
** Пикелиране. Това е метод, разновидност на мокрото осоляване, по който се обработват овчите кожи. След отделянето на вълната от тях те се потапят в концентриран разтвор на сол (15 – 20%) към който са добавени 2% [[солна киселина]] и 1% [[сярна киселина]]. Пикелирането продължава един час.
* Сушене. Този метод на консервиране се прилага за кожите от дребни преживни животни и зайци. Овчите и агнешките кожи се сушат навътре с вълната (на тулум), а козите и ярешките са отворени. За да не се прегъва кожата при сушенето се изпъва с клечки или се простира на тел. Сушенето се извършва в сенчесто помешениепомещение с непрекъсната циркулация на въздуха в него. При сушенето кожите намаляват размера си до 15%, а дебелината с 30 – 40%. Масата се намалява в значителна степен – от 50% при свинските до 60% при говеждите.
 
== Видове кожа според обработката ==
Суровата животинска кожа има слоеста структура. Слоевете отвън навътре са: външен (епидермис), вътрешен (дермис) и вътрешна подкожна съединителна тъкан. Основната част от кожата е дермисът (85 – 95 %). Кожата е покрита с козината (или вълната) на животното. Според обработката и начина на използване на кожата се различават три основни типа естествена кожа:<ref>[https://www.vera.bg/blog.php?post=222 Кожа, велур, набук – каква е разликата?]</ref>
* '''Лицева кожа''' – получава се чрез '''дъбене''' (физико-химична обработка на кожата, при която се повишава нейната устойчивост и издръжливост). Когато кожата е '''шагренирана''' (от [[френски]] ''chagrin'' [ʃa.ɡʁɛ̃]), това означава, че тя е '''набраздена''' и на допир се усещат неравности, които представляват фигури с различна форма, най-често кръгла.
* '''Велур''' – получава се чрез пясъчно шлифоване на вътрешната повърхност на кожата, до получаване на меки и гладки влакна. Кожата на обувката се поставя с вътрешния слой навън, поради което велурът е по-неустойчив на надраскване и замърсяване.
* '''Набук''' – получава се чрез пясъчно шлифоване на външната повърхност на кожата. Набукът е по-твърд и издръжлив от велура, както и по-скъп, тъй като се обработва външната по-груба част на кожата.
 
== Свойства ==
Материалът кожаКожата е гъвкав, жилав, относително здрав, устойчив и многостранен за използванемногофункционален материал. Той е относително непропусклив за водата, въпреки че е дишащ„дишащ“: и достатъчно пропусклив запропуска въздухавъздух и воднитеводни пари.
 
За техническото описание и оценката на качеството на кожата са решаващи [[плътност]]та, [[якост]], здравина на опън, устойчивост на светлинно въздействие, както и свиваемост. Освен тези физически параметри са важни химически параметри като съдържание на мазнини, температура на свиване при мокро състояние, съдържание на дъбилни вещества, съдържание на киселини и други.
 
== БележкиИзточници ==
<references/>