Разлика между версии на „Кръсте Мисирков“

м
-, replaced: Република Македония → Северна Македония (5) редактирано с AWB
м (Грешки в статичния код: Препратки в препратки редактирано с AWB)
м (-, replaced: Република Македония → Северна Македония (5) редактирано с AWB)
[[Файл:Бележки по южнославянска филология и история.jpg|240п|мини|„Посвещението на Гаврил Занетов“, 1907 година]]
 
'''Кръсте (Кръстю, Кръсто или Кръстьо) Петков Мисирков''' ({{lang|mk|Крсте Петков Мисирков}}, {{lang|ro|Cresto Misirkov}}) е български филолог и публицист. Неговото българско самосъзнание, както и националното му самоопределение и възгледи са противоречиво възприемани и тълкувани. За съществуването на подобен разнобой при възприемането на неговото дело и обществени приноси, заслугата е освен на дълго налаганата официозна доктрина на [[македонизъм|македонизма]] в [[РепубликаСеверна Македония]], така и на самия Мисирков, който е крайно непоследователен при застъпването и отстояването на различни свои виждания за бъдещото общественополитическо развитие на родната му област [[Македония (област)|Македония]].
 
Като член на студентския Таен македоно-одрински кръжок в Санкт Петербург, Русия използва псевдонима '''Секъл'''.<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.86</ref>
През 1913 година, в писмо до академик [[Александър Теодоров-Балан]], Мисирков пише „''Като българин, аз на драго сърце бих си заминал за България, ако там се има нужда от моя труд по научното издирване съдбите на българските земи, особено на Македония.''“<ref>К.П.Мисирков – дневник 5 юли – 30 август 1913, София-Скопие, 2008, Държавна агенция „Архиви“ на Република България-Държавен архив на Република Македония, стр. 168</ref>
 
През 1924 година той пише: "''Ние ''(в [[Македония (област)|Македония]])'' бяхме повече [[българи]] от онези в България''" и се застъпва за по-голяма България, обхващаща райони, които принадлежат на [[Кралство Югославия|Кралството на сърбите, хърватите и словенците]] (дн. РепубликаСеверна Македония) и на [[Гърция]]. Статията е публикувана в отделна секция в българския вестник „Мир“ през 1919 година, където той причислява области на [[Македония (област)|Македония]], окупирани от [[Сърбия]], като част от [[българско землище|българското землище]].
 
Също така през 1919 година пише в софийския вестник „20 юли“ следното: {{цитат|Дали ние наричаме себе си българи или [[македонци]] не е от значение, защото ние винаги ще се отделяме от [[сърби]]те и ще имаме българско самосъзнание.|}} Смята се, че неговите текстове са значително променени по времето на комунистическия режим в Югославия, за да поддържа представата за македонска нация, различна от българската.
През 2013 година община Благоевград закупува архив, съдържащ писма, снимки, вещи, дневници, карти и други на различни дейци и ръководители на ВМОРО. Колекцията включва и оригинални снимки на Мисирков, както и негов личен дневник от времето му като учител в Битоля през 1903 година.<ref>[http://www.focus-news.net/news/2014/10/01/1972348/izlozhbata-istoriyata-ozhivyava-materiali-ot-arhiva-na-aleksandar-peltekov-shte-bade-pokazana-v-blagoevgrad.html Изложбата „Историята оживява – материали от архива на Александър Пелтеков”]</ref>
 
=== Преобладаващ възглед в РепубликаСеверна Македония ===
Според [[македонизъм|македонистката]] гледна точка Кръсте Мисирков е най-бележитият македонски публицист, филолог и лингвист, който изработва принципите на [[македонски език|македонския литературен език]] в началото на [[XX век]]. В края на ХХ век в РепубликаСеверна Македония Мисирков е обявен за "македонецот на ХХ-от век".
 
Мненията му относно политическите и националните въпроси на неговото време изразяват борбата на македонските интелектуалци за освобождаване на македонците от османско владичество и създаването на независима македонска държава.<ref>[http://www.misirkov.org/ Krste Misirkov], посетен на 27 януари 2007</ref> През 1903 година, докато е в София, той публикува книгата „За македонцките работи“, в която поставя основите на днешния македонски език. Според тази книга за база на създаването на македонския език трябва да се използват диалектите, говорени от населението в централните части на [[Вардарска Македония]]. Мисирков използва тези народни говори при написването на своята брошура. Принципите на публициста играят важна роля при създаването на модерния македонски език малко след [[Втората световна война]].
84 906

редакции