Южна Корея: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кор., норм. контрол
Ред 76:
}}
 
'''Репу̀блика Корѐя''' или '''РК''' ([[Хангълхангъл]]: 대한민국; [[Ханчаханча]]: 大韓民國; ''Теханмингук''), наричана по-често '''Ю̀жна Корѐя''', е [[суверенна държава]] в [[Източна Азия]], заемаща южната половина на [[Корейски полуостров|Корейския полуостров]] или 100 210 km² от площта му.
 
На север граничи с [[Северна Корея|Корейската Народнодемократичнанароднодемократична Републикарепублика (КНДР)]], а по море е заобиколена от [[Китайската народна република]] на запад и север, [[Япония]] на изток и [[Тайван]] на юг. Територията ѝ е предимно планинска.<ref name="kgeography">{{cite web|url=http://www.asianinfo.org/asianinfo/korea/geography.htm#TERRITORY|title=Korea's Geography|publisher=Asianinfo.org|date=1 февруари 2010|accessdate=13 юли 2010}}</ref>
 
Страната е урбанизирана на 92%, половината от населението живее в [[Сеулски национален столичен район|Сеулския национален столичен район]] във [[Жилищен блок|високи жилищни блокове]]. Столицата Сеул е [[глобален град]] с четвъртата най-развита икономика и седмият най-екологичен град в света.<ref name="brookings">[https://www.brookings.edu/research/global-metro-monitor/ Global Metro Monitor]</ref><ref name="arcadis">[https://www.arcadis.com/en/global/our-perspectives/sustainable-cities-index-2016/comparing-cities/?tf=tab-overall&sf=all&r=all&c=all Most Sustainable Cities index 2016 overall]</ref>
 
Най-ранните артефакти[[артефакт]]и, или по-точно данни за корейска керамика, датират от 8000 г. преди пр.н.е. Първата корейска държава Кочосон датира от 2333 г. пр.н.е., а след като се разпада през I век, започва периодът на Трите царства. От едно от тези царства идва името Корея – Когурьо, което е било силно царство в Източна Азия и владеело територии на Североизточен Китай, части от [[Русия]] и [[Монголия]] и 2/3 от Корейския полуостров по времето на Гуангето Велики. След разпадането на Трите царства идва периодът на династиите Корьо ([[918]] – [[1392]]) и Чосон ([[1392]] – [[1910]]), при която е и обнародвана корейската азбука ([[хангъл]]) от [[Седжон|Седжон Велики]].<ref name="academia">[http://www.academia.edu/798598/Current_Perspectives_on_Settlement_Subsistence_and_Cultivation_In_Prehistoric_Korea Current Perspectives on Settlement, Subsistence, and Cultivation In Prehistoric Korea]</ref><ref name="books.google.bg">[https://books.google.bg/books?id=t_DqBgAAQBAJ&q=Koguryo+Siberia+Russia%27s&redir_esc=y#v=snippet&q=Koguryo%20Siberia%20Russia's&f=false Rediscovering Russia in Asia: Siberia and the Russian Far East by Stephen Kotkin and David Wolff]</ref><ref name="ooks.google.bg1">[https://books.google.bg/books?id=VCqLBQAAQBAJ&pg=PA54&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Concise History of the Language Sciences: From the Sumerians to the Cognitivists by E.F.K. Koerner and R.E. Asher]</ref> Историята на Корея оставя списък от 17 нематериални културни наследства на ЮНЕСКО и 12 в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световно културно и природно наследство]].
 
Република Корея е образувана през 1948 година от [[САЩ|американската]] окупационна зона на Корейския полуостров, който до 1945 г. е управляван от Японската империя. Политическите различия със Северна Корея, заемаща територията на съветската окупационна зона, довеждат до напрежение на полуострова, което в крайна сметка прераства в пълномащабен конфликт през 1950 година. [[Корейска война|Корейската война]] довежда до смъртта на милиони хора и на практика задълбочава различията между двете държави. Тя формално приключва с примирие през 1953 г., но без официален мирен договор. И двете корейски държави биват приети в [[ООН]] през 1991 г.
 
Икономиката на Република Корея е част от [[Четири азиатски тигъра|Четирите азиатски тигъра]], скачайки средно с 10% на година за повече от 30 години в период, наречен „Чудото на река Хан“. Благодарение на големия фокус над иновациите, периодът продължава толкова дълго. Днес Южна Корея е петият най-голям износител и осмият най-голям вносител в света, страната с най-голям бюджетен излишък от членовете на [[Г-20]] и страната с най-висок кредитен рейтинг в [[Източна Азия]]. РКРепублика Корея има договори за свободна търговия със 75% от икономиките по света и е единствената държава от [[Г-20]], която търгува едновременно с [[Китай]], [[САЩ]] и [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. През 1987 г. се въвежда [[многопартийна система|многопартийната система]] и всеобщото избирателно право, с което страната се превръща в най-модерната демокрация в Азия, известна с прозрачност на правителството, високо ниво на здравеопазване и свобода на религията. Високото ниво на гражданска свобода води до широкото разпространение на културата, главно музиката, известна като [[кей поп]] и сериали, известни като [[корейска драма]], наречени заедно „Корейска вълна“, които заливат [[Източна Азия]] (от 2000 г.) и Америка, и Запада (от 2009 г.). Седалищата на Зеления фонд на климата (към [[Организация на обединените нации|ООН]]) и Глобалния институт по зелен растеж се намират в страната и самата тя е лидер в опазването на околната среда с политика на нисковъглеродна икономика.
 
Според [[Индекс на човешкото развитие|Индекса на човешкото развитие]] е най-развитата страна от [[Източна Азия]]. В световен мащаб, Република Корея е на челните места и по лична безопасност, образование, сигурност на работното място, лесно развиване на бизнес, и е на първо място по качество на здравеопазването в света. Южна Корея обаче е на второ място по самоубийства в света, най-много в две възрастови групи – старческа и младежка. 32% от завършилите висше образование са дипломирани в естествени или инженерни науки, поставяйки страната на първо място в списъка на [[Организация за икономическо сътрудничество и развитие|ОИСР]]. РКРепублика Корея е лидер в IT сектора – [[СамсунгSamsung ЕлектрониксElectronics]] и [[LG]] са начело на световния пазар, а 88% от корейското население притежава смартфони. Освен това страната е с най-бързия интернет в света, а през 2005 става първата страна, минала напълно на [[широколентов достъп]].
 
== География ==
Ред 98:
Най-високата точка на Южна Корея е [[Хала-сан]], изгаснал вулкан с височина 1 950 m, който формира остров Чеджу. Островът е разположен на около 100 km от южния бряг на Корейския полуостров. Той е и най-големият остров с площ от 1 845 km². Веригата [[Тебек]] формира основната планинска система на страната. Тя се простира на юг и на север успоредно на източния бряг. Други 4 вериги се простират от планинската верига Тебек, включително веригата [[Собек]], която е втората по големина планинска система. Веригата Собек се разклонява на югозапад от веригата Тебек, разделяйки южната част на страната. Най-високият връх в континенталната част, [[Чири-сан]] (1 915 m), се издига в южната част от веригата Собек. Планинските вериги на континента са формирани чрез геоложко нагъване, за разлика от вулканичния произход на Хала-сан. В континенталната част на Южна Корея няма области с вулканична активност и земетресенията са рядкост.
 
Местният климат е относително умерен, с по-силни валежи основно през лятото по време на краткия дъждовен период, наречен Джангма, и със зими, които могат да бъдат доста студени. Средномесечната температура за януари в [[Сеул]] е в обхвата от -7 °C до 1 °C, а средната температура за юли варира от 22 °C до 29 °C. Зимните температури са по-високи по протежение на южния бряг и значително по-ниски във вътрешната планинска част. Валежите са концентрирани през летните месеци от юни до септември. Южният бряг е подложен на влиянието на късни летни [[тайфун]]и, които довеждат силни ветрове и валежи. Средногодишните валежи варират от 1 370 милиметраmm в Сеул до 1 470 милиметраmm в [[Бусан]].
 
== История ==
Ред 114:
В края на [[16 век]] [[Япония]] прави два опита за нашествие в Корея, които са отблъснати с китайска помощ. През [[17 век]] страната е нападана неколкократно от [[манджурци]]те, но запазва самостоятелността си, за разлика от Китай, който е подчинен от тях. Манджурските нашествия са последвани от почти два века мир.
 
През последните години на династията [[Чосон]] Корея става все по-зависима от Китай и се изолира от външния свят. Владетелите на страната се опитват да се противопоставят на външната намеса, но са принудени да разрешат свободната търговия. През 1897 година е обявено създаването на [[Корейска империя]], но през 1910 година тя е завладяна от Япония. През 1945 година, в края на [[Втора световна война|Втората световна война]], японците капитулират, а северната и южната част на Корейския полуостров са окупирани съответно от [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] и [[Съединени американски щати|Съединените щати]].
 
=== От средата на 20 век ===
{{основна|Корейска война|История на Южна Корея}}
 
Макар и още през 1943 година да се постигат споразумения за обединена Корея, [[Студената война]] и изострящите се отношения между [[СССР]] и [[САЩ]] довеждат до обособяването на две отделни правителства на полуострова – на партизанина-комунист [[Ким Ир Сен]] на север, и на крайнодесния политик [[Ли Синман]] на юг. През [[1948]] те провъзгласяват независими държави. На 25 юни 1950 [[Северна Корея]] напада южнаЮжна. Държавите-членки на Съвета за сигурност се възползват от отсъствието на съветските представители в този момент, и се съгласяват да изпратят войски в помощ на Южна Корея. [[СССР]] и [[Китай]] подкрепят режима на Ким, а [[САЩ]] и [[ООН]] – този на Ли. Войната завършва с много малки териториални промени, но колосални разрушения на Корейския полуостров и 2,5 милиона загинали.
 
[[Файл:4.19 혁명.jpg|мини|Студентското въстание от 1960 срещу управлението на Ли Синман]]
 
През 1960 г. авторитарният режим на Ли Синман е свален чрез масови студентски вълнения. Новото демократично правителство обаче просъществува по-малко от година и на свой ред е свалено от генерал [[Пак Чжън-хи]]. До смъртта си в атентат през 1979, г. Пак полага основите на мощната, базирана на износ съвременна южнокорейска икономика, но сериозно погазва гражданските и политически свободи.
 
След като Пак е убит, репресираните опозиционни лидери започват борба за власт помежду си. До властта обаче успява да достигне генерал [[Чхън До-хван]], който през 1980 година сваля временното правителство. След като Чхън поема президентския пост, в страната избухват протести и се появяват движения за [[демокрация]], но много от протестиращите са хвърлени в затвора, а част от тях – избити. [[Летни олимпийски игри 1988|Олимпийските игри в Сеул]] през 1988, както и убийството след измъчване на студента с демократични възгледи Пак Чжон Чхъл през 1987 слагат край на деспотичното управление на генерал Чхън и полагат основите на [[демокрация]]та в Южна Корея.
Ред 131:
[[Файл:Korea-Gyeongju Station-Children-01.jpg|мини|ляво|Южнокорейски деца]]
 
Южна Корея се отличава с голяма гъстота на населението – 487 души на квадратен километърд./km², което е 10 пъти повече от средната за света. Повечето жители живеят в градски райони, поради миграцията от селските райони към градовете по време на годините на бурно икономическо развитие.<ref>{{cite web|url=http://countrystudies.us/south-korea/33.htm|title=South Korea|work=CIA Country Studies|accessdate=22 април 2006}}</ref> Столицата Сеул е най-големият град в страната и е главен промишлен център. Според преброяването от 2005 г., градът е с население от 9,8 милиона жители. Сеулският столичен район има общо население от 24,5 млн. жители, което го прави вторият най-голям столичен район в света и най-гъсто населеният град в ОИСР. Други големи градове са [[Пусан]] (3,5 милиона души), [[Инчхън]] (2,5 милиона), [[Тегу]] (2,5 милиона), [[Теджон]] (1,4 милиона), [[Куанджу]] (1,4 милиона) и [[Улсан]] (1 милион).<ref>{{cite web|url=http://kosis.kr/eng/database/database_001000.jsp?listid=B&subtitle=Population,%20Household|title=Summary of Census Population (by administrative district/sex/age)|work=NSO Database|accessdate=11 май 2009}}</ref> Напоследък все повече се засилва процесът на [[урбанизация]], въпреки мерките, които правителството взема, за да го ограничи. Традиционната система, при която семейства от две и повече поколения живеят под един покрив, трайно се замества с нова, при която всяко семейство живее самостоятелно.
 
Населението се оформя и от международната миграция. След Втората световна война и разделението на Корейския полуостров, около четири милиона души от Северна Корея преминават границата и се заселват на юг. Тази тенденция на имиграция към страната се обръща през следващите 40 години поради емиграцията на много южнокорейци, особено към Съединените щати и Канада. Общото население на Южна Корея през 1960 г. е 25 милиона,<ref>[http://esa.un.org/unpp/p2k0data.asp World Population Prospects: The 2006 Revision]. Source: ''Population Division of the Department of Economic and Social Affairs of the United Nations Secretariat.''</ref> а днес е около 50 062 000.<ref name="chosun1">{{cite web|url=http://english.chosun.com/site/data/html_dir/2010/02/01/2010020100263.html|title=Korea's Population Tops {{Nowrap|50 Million}} |publisher=English.chosun.com|date=1 февруари 2010|accessdate=25 април 2010}}</ref>
Ред 156:
{{основна|Образование в Южна Корея}}
[[Файл:Sungkyunkwan campus.jpg|мини|Частният университет „Сънкюнкван“ в Сеул]]
Южно-корейскатаЮжнокорейската образователна система предвижда образованието да се провежда в училища от следните степени училища:
* начални училища (6 години),
* средни училища (3 години),
Ред 196:
Въпреки потенциала на южнокорейската икономика за висок растеж и значителната структурна стабилност, Южна Корея страда от постоянно уронване на кредитния си рейтинг на фондовия пазар в резултат на войнствеността на Северна Корея по време на военни кризи, което оказва неблагоприятно въздействие върху финансовите ѝ пазари.<ref name=kcredit>{{cite web|url=http://english.chosun.com/site/data/html_dir/2010/08/02/2010080201090.html|title=Moody's Raises Korea's Credit Range|publisher=Chosun Ilbo|date=2 август 2010|accessdate=14 август 2010}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.hani.co.kr/arti/english_edition/e_business/422572.html|title=Financial markets unstable in S.Korea following Cheonan sinking|publisher=Hankyeoreh|date=26 май 2010|accessdate=14 август 2010}}</ref> Въпреки това някои финансови организации, като Международния валутен фонд, хвалят устойчивостта на икономиката на Южна Корея във времена на икономически кризи, посочвайки като силни страни нисък държавен [[дълг]] и висок фискален резерв, които могат бързо да се използват за справяне с извънредни финансови обстоятелства.<ref>{{cite web|url=http://news.xinhuanet.com/english2010/business/2010-09/07/c_13482842.htm|title=S Korea stands among world's highest-level fiscal reserve holders: IMF|publisher=Xinhua|date=7 септември 2010|accessdate=8 септември 2010}}</ref> Южна Корея е една от малкото развити страни, които успяват да избегнат рецесията по време на световната финансова криза,<ref>{{cite web|url=http://www.newsweek.com/blogs/wealth-of-nations/2010/05/10/south-korea-survived-recession-with-ceo-tactics.html|title=South Korea Survived Recession With CEO Tactics|publisher=Newsweek|date=10 май 2010|accessdate=8 септември 2010}}</ref> а икономическият растеж достига 6,1% през 2010 г.,<ref>{{cite web|url=http://english.chosun.com/site/data/html_dir/2010/09/02/2010090200971.html|title=IMF Raises Growth Forecast for Korea to 6.1%|publisher=Chosun Ilbo|date=2 септември 2010|accessdate=8 септември 2010}}</ref> което представлява рязко възстановяване от забавените темпове на растеж от 2,3% през 2008 г. и 0,2% през 2009 г., когато световната финансова криза засяга страната.
 
Южна Корея в исторически план е получател на официалната помощ за развитие (ОПР) от ОИСР. През 1980-те до средата на 1990, г. икономическата мощ на страната, измерена в БВП (ППС) на глава от населението, е все още малък процент от средната за индустриализираните нации.<ref>{{cite web|url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/02/weodata/weorept.aspx?sy=1980&ey=2015&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&pr1.x=54&pr1.y=10&c=193%2C542%2C122%2C137%2C124%2C181%2C156%2C138%2C423%2C196%2C935%2C142%2C128%2C182%2C172%2C576%2C132%2C936%2C134%2C961%2C174%2C184%2C532%2C144%2C176%2C146%2C178%2C528%2C436%2C112%2C136%2C111%2C158&s=PPPPC&grp=0&a=|title=Advanced Economies GDP by PPP per capita|publisher=International Monetary Fund|accessdate=16 октомври 2010}}</ref> През 1980 южнокорейският БВП на глава от населението е $ 2300, около 1/3 от този на близките развити азиатски икономики като [[Сингапур]], [[Хонг Конг]] и [[Япония]]. Оттогава Южна Корея е се е превърнала в силно развита икономика и в крайна сметка достига БВП на глава от населението от $ 30 000 през 2010 г., почти тринайсет пъти по-голям отколкото преди тридесет години. БВП на цялата страна се увеличава от $ 88 милиарда до $ 1,46 трилиона в същия времеви отрязък.<ref>{{cite web|url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/02/weodata/weorept.aspx?sy=1980&ey=2015&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&pr1.x=43&pr1.y=20&c=542&s=PPPGDP&grp=0&a=|title=Korea: Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP)|publisher=International Monetary Fund|accessdate=16 октомври 2010}}</ref> През 2009, г. Южна Корея официално става първият основен получател на официалната помощ за развитие, превърнал се в основен донор на финансова помощ.<ref name=oda>{{cite web|url=http://www.koreatimes.co.kr/www/news/nation/2010/08/120_56004.html|title=Korea to Join Donors Club Wednesday|publisher=Korea Times|date=23 ноември 2009|accessdate=16 октомври 2010}}</ref> Между 2008 г. и 2009 г., страната дава помощи в размер на $ 1,7 млрд. на различни страни по света, като се изключи Северна Корея. Южна Корея отделя два пъти повече средства за Северна Корея от официалната помощ за развитие за други страни.<ref>{{cite web|url=http://www.odakorea.go.kr/eng/include/faq.php|title=Why is Korea’s ODA disbursements relatively smaller than those of other donor countries?|publisher=ODA Korea|accessdate=16 октомври 2010}}</ref>
 
== Култура ==
=== Халю вълна ===
{{основна|кей поп}}
[[Файл:Search interest for K-pop within Europe.png|250px|ляво|мини|Търсенето на [[кей поп]] през 2013 според „Google Trends“., [[България]] е в зелен цвят]]
Терминът „корейска вълна“ описва популяризирането на корейската развлекателна индустрия извън границите на Южна Корея след [[1994]] година, когато започват да дебютират първите корейски групи, а от 2000 нататък корейските сериали добиват все по-голяма популярност в [[Източна Азия]].<ref name="CNN">[http://edition.cnn.com/2010/WORLD/asiapcf/12/31/korea.entertainment/index.html?iref=NS1 CNN about koream wave]</ref> Бумът на музиката, озаглавена [[кей поп]] става през [[2009]] г. като днес благодарение на интернет е достигнала голяма публика извън [[Източна Азия]].<ref name="siaconference-bg.com">[http://asiaconference-bg.com/?p=279#more-279 Историята на К-попа или как популярната корейска музика успя да завладее света]</ref> В България кей попът се радва на сравнително широка публика.<ref name="posredniknews">[http://posredniknews.com/site/kultura/moda/45418-k-pop-ili-muzikata-na-novoto-pokolenie „Кей поп или музиката на новото поколение“.posredniknews]</ref>
 
<ref name="btvnovinite.bg">[http://btvnovinite.bg/video/videos/news/k-pop-e-novata-muzikalna-moda-sred-balgarskite-tijnejdzhari.html „K-pop е новата музикална мода сред българските тийнейджъри“]</ref><ref name="ladyzone">[http://ladyzone.bg/gallery/lica/za-kej-popa-animeto-mechtite-i-prijatelstvoto-intervju-s-edin-tijnejdzhar.html За кей попа, анимето, мечтите и приятелството – интервю с един тийнейджър „За кейпоп музиката, анимето, мечтите и приятелството“]</ref>
 
Популярни групи и изпълнители в кей поп музиката са: [[Ти Ви Екс КюTVXQ]], [[ГърлсGirls' ДженерейшънGeneration]], [[Биг Бенг (група)|Биг Бенг]], [[2NE1]], [[БоА|БоА (певица)]], [[ШайниSHINee]] (SHINee), [[Чонг Джи-хун|Рейн]], Ексо (EXO), Монста Екс (Monsta X), [[Би Ти ЕсBTS]] (BTS), Seventeen, T – ARA, BLACKPINK, Girls' Generation, Red Velvet, LOONA, f(x) и други.
 
== Бележки ==
Line 220 ⟶ 221:
{{ОИСР}}
{{Антарктически нации}}
{{Нормативен контрол}}
 
[[Категория:Южна Корея| ]]