Разлика между версии на „Лек крайцер“

90 байта изтрити ,  преди 1 година
м
Bot: Automated text replacement (-ссылка= +url=)
м (Bot: Automated text replacement (-ссылка= +url=))
|автор=Сергей Патянин.
|заглавие=Французские крейсера Второй мировой войны. Заглавие-част 1: Лёгкие крейсера типа „Дюге-Труэн“
|ссылкаurl=http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MKA/2007_01/04.htm
|издание=Морская кампания
|год=2007
|автор=А. Анка Аламильо, Н. В. Митюков.
|заглавие=„Мендес Нуньес“ и другие крейсера-скауты испанского флота
|ссылкаurl=http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2003_09/index.htm
|серия=Морская коллекция № 9/2003
}}</ref> – местно копие на британските крайцери тип „Каледон“. И, накрая, към 1930 г. флота се попълва с трите единици от типа „[[Леки крайцери тип „Алмиранте Сервера“|Алмиранте Сервера]]“, станали развитие на британските крайцери от типа „E“{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници =139}}. Всички тези кораби успяват да остареят вече към момента на влизането си в строй, но имат активно участие в [[Гражданска война в Испания|Гражданската война]].
|автор=С. В. Патянин.
|заглавие=Крейсера типа „Линдер“ и „Сидней“
|ссылкаurl=http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2005_06/index.htm
|серия=Морская коллекция № 6/2005
}}</ref>, всичко построени 5 единици. Негово развитие са крайцерите на [[Кралски военноморски сили на Австралия|австралийския флот]], с име тип „[[Леки крайцери тип „Сидни“|Сидни]]“ ({{lang|en|Sydney}}) – 3 единици. Основни изисквания към новите крайцери стават далечината на плаване и мореходност при умерена водоизместимост. Наученото от горчивия опит с „[[Тежки крайцери тип „Хаукинс“|Хаукинсите]]“, [[Британско Адмиралтейство]] не иска да провокира другите страни към строителство на големи кораби. Бронирането и въоръжението се разглеждат като второстепенни характеристики, тъй като задачата на тези крайцери е борба с рейдерите от търговски тип.
|автор=С. В. Патянин.
|заглавие=Крейсера типа „Аретьюза“
|ссылкаurl=http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2002_06/index.htm
|серия=Морская коллекция № 6/2002
}}</ref> за ескадрена служба. Корабите се оказват малки и евтини, но техните бойни възможности – скромни. По това време от Япония започват да постъпват тревожни съобщения за нови леки крайцери.
|автор=С. А. Балакин.
|заглавие=Крейсер „Белфаст“
|ссылкаurl=http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1997_01/index.htm
|серия=Морская коллекция № 1/1997
}}</ref>, които стават най-силно бронираните леки крайцери в света, но и прекалено скъпи<ref>Строителството на „Белфаст“ струва 2,141 млн. [[Британска лира|фунта стерлинги]] – примерно с 300 хил. фунта по-скъпо, отколкото на тежките крайцери от типа „Каунти“. Леките крайцери тип „Аретуза“ струват 1,21 – 1,29 млн.; типа „Леандър“ – 1,48 – 1,6 млн.; „Пърт“ – около 1,5 млн. [[британска лира|фунта]]// {{cite
Освен планомерното строителство на серията „[[Кондотиер]]и“, италианските адмирали реанимират идеята за крайцер скаут. В периода 1939 – 1940 г. е заложена серията от 12 единици тип „[[Леки крайцери тип „Капитани Романи“|Капитани Романи]]“ (''Capitani Romani'')<ref>{{cite
|заглавие=Лёгкие крейсера типа „Capitani Romani“
|ссылкаurl=http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/CptRomani/index.htm
}}</ref>, представляващи завръщане към идеите на ранните „Кондотиери“ – минимални размери и висока скорост при символична защита. Строителството става в условията на война, за това и в строй влизат само 3 крайцера от този тип.
 
|автор=А. А. Чернышев.
|заглавие=Крейсера типа „Киров“
|ссылкаurl=http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2003_01/index.htm
|серия=Морская коллекция № 1/2003
}}</ref>, останалите 4 се дострояват по откоригираният „[[Крайцери проект 26-бис|проект 26-бис]]“<ref>{{cite
|автор=А. А. Чернышев.
|заглавие=Крейсера типа „Максим Горький“
|ссылкаurl=http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2003_02/index.htm
|серия=Морская коллекция № 2/2003
}}</ref>. Към тях се числят „[[Максим Горки (лек крайцер, 1938)|Максим Горки]]“, „[[Молотов (лек крайцер, 1939)|Слава]]“, „[[Калинин (лек крайцер, 1942)|Калинин]]“, „[[Каганович (лек крайцер, 1944)|Петропавловск]]“.
|автор=А. Донец.
|заглавие=Голландские крейсера Второй мировой войны
|ссылкаurl=http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/Hol_Cr/index.htm
}}</ref> и СССР – 7 леки крайцера{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници =185 – 200}}.
 
Японските леки крайцери действат по-успешно. Те добре изпълняват своята основна функция – лидиране на ескадрите есминци, участвайки в редиця сражения в тази си роля. В същото време, общата остарялост на болшинството японски леки крайцери не им позволява да разчитат на успех в открит бой с еднотипните американски кораби. Но, действайки в състава на съединения с по-големи кораби, японските леки крайцери могат да разчитат на успех – така например, в хода на боя при остров Саво лекият крайцер „Тенрю“ предположително успява да уцели с едно или две торпеда американският тежък крайцер „Куинси“, а крайцера „Юбари“ поразява с [[торпедо]] тежкият крайцер „Винсънс“ и с артилерийски огън – разрушителя „Ралф Талбот“<ref>{{cite|автор=Сулига С. В.|заглавие=Лёгкие крейсера „Тенрю“, „Тацута“ и „Юбари“|серия=Морская коллекция № 9/2005|страници =28}}</ref>. Често японските леки крайцери се използват за ескортиране на отрядите десантни кораби и транспорти. Основните загуби японските кораби от този клас понясят от атаките на [[Подводница|подводни лодки]] и [[авиация]]та<ref>{{cite
|заглавие=Лёгкие крейсера Японии
|ссылкаurl=http://wunderwaffe.narod.ru/Magazine/SeaWar/25
|серия=Война на море
}}</ref>.