Евангелие от Матей: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
датировка с източници |
добавки |
||
Ред 5:
Традиционно се приема, че авторът е [[Матей (евангелист)|апостол Матей]], един от 12-те апостоли на [[Иисус Христос]], който споменава себе си в евангелието в глава 9, стих 9. Повечето изследователи смятат, че евангелието е съставено между 80 и 90 година, като обхватът на възможните дати варира между 70 и 110 година (датировка преди 70 година продължава да се поддържа от ограничен кръг автори).{{hrf|Duling|2010|298 – 99}}{{hrf|France|2007|19}}
Матей написва евангелието първоначално на едно [[Иврит|еврейско]] наречие,<ref>Eusebius von Caesarea: ''Kirchengeschichte''. – 3. Studienausgabe 1989 München, Seite 173 Abs 6</ref> като читателите, за които той го написва, са вярващи [[евреи]].<ref>Origenes: ''Kommentar zum Evangelium nach Matthäus''. Buch I</ref> Според някои автори Евангелието от Матей съдържа елементи на неявна полемика срещу по-широката интерпретация на християнството от апостол [[Павел (апостол)|Павел]], като представя Иисус Христос като защитник на традиционната еврейска [[Тора]], скептичен към проповедите сред неевреи.<ref name="уайлен">{{cite book | last = Уайлен | first = Стивън | year = 2007 | title = Евреите по времето на Исус | publisher = Витлеем | location = София | isbn = 978-954-91134-4-0 | pages = 293 – 294}}</ref>
Като доказателство, че евангелието е насочено първо към евреи и после към всички невярващи (идолопоклонници), е фактът, че то започва с [[генеалогия]] на [[Иисус Христос|Иисус]] Христос, наричайки го „Син Давидов“ и „Син Авраамов“. Името Иисус означава Спасител, а Христос – [[Месия]], помазаник. В [[Стария завет|Стария]] завет били помазвани първосвещениците, царете и пророците, и според пророците Месията трябвало да бъде потомък на [[Давид]] и [[Авраам]]. Родословието започва с Авраам, тъй като той бил отец на евреите, а и пръв от всички бил наречен „баща на всички народи“ (Битие 17:4)<ref>[http://www.pravoslavieto.com/bible/sz/gen.htm www.pravoslavieto.com]</ref>. За евреите един от най-важните белези на бъдещия Месия бил този, Той задължително да произлиза от царския род на [[Давид]]. Затова, макар в родословието да има и други царе, само за [[Давид]] изрично се подчертава, че е цар. В родословието се споменават и имената на четири жени – Тамар, Раав, Рут и Вирсавия. Раав и Рут били езичници, а Тамар и Вирсавия – грешници. С вписването им в родословието, св.ап.[[Матей (евангелист)|Матей]] целял да покаже, че [[Иисус Христос|Христос]] ще бъде Месия и Спасител не само на евреите и праведниците, но и на езичниците и разкаялите се грешници. Евангелието продължава с [[Рождество Христово|Рождеството]] Христово, бягството на светото семейство в Египет, проповядването на Йоан [[Йоан Кръстител|Кръстител]], кръщението на Иисус, изкушението в пустинята, начало на проповядването в [[Галилея]] – кратко изложение на заповедите му (глава 5), молитвата „Отче наш“ (Евангелие от Матея 6: 9 – 13, Лука 11: 2 – 4), привличане на 12-те ученици-[[апостол]]и, чудеса и притчи, [[Преображение Господне|Преображение]] Господне, нови притчи и изцеления в [[Юдея]], влизане в [[Йерусалим]], проповеди, изобличение на [[фарисеи]]те, нагорната проповед (глава 24), Помазването с миро, Тайната [[Тайната вечеря|вечеря]], Молитвата в [[Гетсиманска градина|Гетсиманската]] градина, Съдът пред [[Пилат Понтийски|Пилат]] Понтийски, [[Разпъването на Исус|Разпятието]] и [[Великден|Възкресението]] и последващите 40 дни – появяването на Христос пред учениците му и завършва с възнесението му.
| |||