|
Тук Васил Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за йеродякон Игнатий.<ref>Хайтов Н., ''Гробът на Васил Левски. Сборник документи'', „Горекс Прес“, С., 1985 и 2002, с. 248.</ref>
Няма преки свидетелства за погребението на Васил Левски след обесването му, а мястото на [[Гроб на Васил Левски|неговия гроб]] е предмет на различни хипотези и спорове.
== Имена, псевдоними и прозвища ==
Файл:ОУ „Васил Левски“ - паметник.jpg|Паметникът в Разград, разположен в двора на [[Основно училище „Васил Левски“ (Разград)|едноименното училище]]
</gallery>
== Спор за гроба ==
Търсенето на гроба на Левски е започнало още след 1878 г., но без успех. Тъй като на самото обесване не са присъствали българи – поп Тодор си е тръгнал преди Левски да бъде обесен, няма свидетели каква е съдбата на тялото. Знае се, че след като бъде обесен осъден, той се предава на съответната религиозна общност, за да го погребе по обичая си. По една или друга причина не са се намерили българи, които да извършат погребението и вероятно тялото е погребано в т.нар. гробище на престъпниците в местността Кюлюците. Първата сериозна полемика се разразява през 1937 г., когато се чества 100-годишнината от рождението на Левски. О.р. полк. Димитър Венедиков пише дописка във в. „[[Мир (вестник)|Мир]]“, като в следващите броеве през февруари и март участват 11 души със свои версии. През 1956 г. археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов разкриват в църквата „Света Петка Самарджийска“ в центъра на София погребение на скелет, вписан с индикация № 95. Започва спор дали това не са останките на Васил Левски. Археолозите твърдят, че не е, но според някои устни сведения точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Останките са небрежно откопани и пренесени в чувал до хранилището на новооснования [[Национален археологически институт с музей|Софийски археологичен музей]], където се твърди, че изчезват безследно. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. под натиск на писателя [[Николай Хайтов]] [[БАН]] взема решение да постави паметна плоча на църквата. Впоследствие БАН променя позицията си и плочата е махната.<ref>Овчаров, Николай. [https://web.archive.org/web/20131004224102/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-11-05&article=387845 Вечният Марко Тотев в археологията], в-к „Стандарт“, бр. 6754, год. XIX, 5 ноември 2011 г.</ref> На 19 февруари 2012 г. плочата е възстановена по инициатива на фондация „Николай Хайтов“ и [[Ангел Джамбазки]] и [[ВМРО-БНД]].<ref>[https://www.actualno.com/society/news_378199.html Пред църквата „Св. Петка“ откриха паметна плоча на Левски], actualno.com, 18 февруари 2012 г.</ref><ref>[https://dariknews.bg/regioni/sofiia/vyzstanovqvat-pametna-plocha-za-levski-v-sv.-petka-samardzhijska-722154 Възстановяват паметна плоча за Левски в „Св. Петка Самарджийска“], dariknews.bg, 26 май 2011 г.</ref> <ref>[http://www.interesi.net/article-index-53.html Нова паметна плоча на Васил Левски]</ref>
== Почит ==
|
