Византийска империя: Разлика между версии

Началото на Византийската империя се поставя след разделянето на единната Римска империя през [[395]] г. между синовете на [[Теодосий I]]. Трите основи, на които се крепи византийското общество са римската държавна уредба, елинската култура и християнската религия. Следата оставена от Рим във Византия постепенно се заличава, за да може на нейно място да се утвърдят древногръцката култура и [[Теокрация|теократизацията]] на политическия живот. Но въпреки това византийските граждани не изоставят римските традиции, те до последно се наричат „''ромеи''“, а римското право продължава да бъде мяра за държавно и юридическо ръководство. Управленската държавна система на Византия се оформя след приемането на християнската религия. Формата на държавно управление е [[монархия]], благословена от [[Бог]]а. По този начин се осъществява обединението на императорска и църковна власт, а властта на [[василевс]]а се възприема като подобие на небесната. Устройството на Византийската империя трябва да наподобява [[Божие царство|Божието царство]].

 

 

През [[V век|V]] – [[VI век]] функцията на сената е силно намалена. Той се свиква само, за да приема владетелските предложения, без да ги обсъжда. Все пак сенаторите имат възможност да правят и свои проекти – ''[[Senatus consultum ultimum|senatus consulta]]''. Ако василевса ги одобри, те придобиват тежестта на закон. Въпреки ограничената си власт, сенатът си остава важен имперски орган. Той е коректив на абсолютната власт на императора – самодържец. Ролята на сенаторите е голяма при избирането и провъзгласяването на нов император, както и при някои по – важни съдебни процеси, тъй като той представлява народа. Сенатът е консултативен орган и ако е поканен от императора взима участие в разрешаването на важни външно- и вътрешнополитически въпроси. Тогава, независимо с колко власт разполага, василевса трябва да се съобразява с това знатно и немалобройно съсловие. Основната част от него се състои от граждани, военни сановници и едри земевладелци. Първоначално в сената влизат по право висши императорски служители – ''mustes'', ''spectabiles'' и ''clarissimi''. През V век броят на сенаторите се увеличава, тъй като в сената вече се приемат и забогатели граждани.

Последните императори от Македонската династия (съпрузи на дъщерите на император [[Константин VIII]], брата на Василий II) изхарчили средствата от хазната за разкош и мащабни строежи на църкви и социални заведения. Отговорникът за столичните сиропиталища, евнухът [[Йоан Орфанотроф]] построил голям приют за бедни (т.нар. Птохотрофион) и специален манастир за разкаяли се проститутки.

 

 

Макар и ожесточени противници на Византия норманите се влияели от нейната култура. [[Христос Пантократор]] в Монреалския събор на о-в Сицилия, построен при управлението на [[Вилхелм II Добрия (Сицилия)|Вилхелм II]] ([[1171]] – [[1189]] г.).

 

 

При императорите от династията на [[Комнини]]те ([[1081]] – [[1185]] г.) класическият бюрократичен централизъм на византийската държава постепенно отстъпил на управлението на знатни родове, опиращо се на военната сила набирана чрез системата [[прония]]. Тази структурна промяна феодализирала Византия и в крайна сметка довела до [[децентрализация]] и политическо разпокъсване на православния свят във време на възход на обществата по границите му.

 

Започнали като авантюристични експедиции на западните поклонници и рицари за освобождаване на [[Светите земи]], кръстоносните походи били нож с две остриета за Империята. С помощта на западните рицари била възстановена властта по крайбрежието на Мала Азия, но нововъзникналите латински княжества на Изток откъснали доскоро византийски територии. Постепенно от съюзници Императорът и кръстоносните водачи се превърнали във врагове, а богатствата и блясъкът на Империята я направили мечтана плячка в плановете на западните рицари.

== Външни препратки ==

* [http://www.pravoslavie.bg/Темите/Византия-и-Вселенската-Патриаршия Византия и Вселенската патриаршия], проф. Власиос Фидас

 

== Вижте също ==