Електродинамика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец от англ. на бг. |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 3x нов ред, 3x тире, 26 интервала, кавички, точка (ползвайки Advisor) |
||
Ред 8:
{| border="1" cellpadding="8" cellspacing="0"
|- style="background-color: #aaeecc;"
! въздействие на ел.поле на заряд
! затворен контур<br />
C
Ред 44:
== Основни зависимости ==
{| border="1" cellpadding="8" cellspacing="0"
|- style="background-color: #aaeecc;"
! Наименование
! [[Диференциална]] Форма
! [[Интегрална]]
|-
| [[Закон на Гаус]] относно <br />
поток на електрическата индукция
| <math>\nabla \cdot \mathbf{D} = \rho </math>
| <math>\oint_S
|-
|Закон на Гаус относно <br /> поток на магнитната индукция
Line 63 ⟶ 62:
за промяна на магнитната индукция
| <math>\nabla \times \mathbf{E} = -\frac{\partial \mathbf{B}} {\partial t}</math>
| <math>\oint_C \mathbf{E} \cdot d\mathbf{l} = - \ { d \over dt }
|-
| Закон на Ампер <br /> (в разширения от Максуел вариант):
Line 73 ⟶ 72:
1. (Гаус) Потокът на електрическото поле през затворена повърхност е равен на заградените свободни заряди разделени на енектрическата проницаемост на средата:
:<math>\mathbf{\Phi e}=\oint_S
\epsilon _0}}</math>
Диференциален вид:
<math>\nabla \cdot \mathbf{E} = {{\rho}\over{\varepsilon _0}}= 2\pi k.\rho
2. (Гаус) Потокът на магнитната индукция през затворена повърхност е равен на 0.
:<math>\mathbf{\Phi m}=\oint_S
Диференциален вид:
Line 96 ⟶ 95:
4. (Ампер/ Максуел)
:<math>\oint_C
Максуел полага че: <math>I_d= \epsilon_0{ {d \Phi e} \over {dt}} </math> имащ смисъл на ток, протичащ през останалата част от затворената повърхност извън областта С.
:<math>\oint_C
Диференциална форма:
Line 108 ⟶ 107:
== Единици ==
▲{| border="1" cellpadding="8" cellspacing="0"
|- style="background-color: #aaeecc;"
! Символ
Line 116 ⟶ 114:
|-
| <math>\mathbf{E}</math>
|
|
волт на метър
|-
| <math>\mathbf{H}</math>
| Интензитет на магнитното поле
| A/m <br />
ампер на метър
|-
| <math>\mathbf{D}</math>
| Електрическа Индукция
| <math>C/m^2</math><br />
кулон на метър квадратен
|-
| <math>\mathbf{B}</math>
| Магнитна индукция
|
тесла или вебер на квадратен метър<br />
или Нютон/Ампер.метър
Line 151 ⟶ 149:
метър квадратен
|-
|<math> dV \
| диференциален елемент от обема ''V'' заграден от повърхност ''S''
| <math>m^3</math><br />
Line 157 ⟶ 155:
|-
| <math> d \mathbf{l} </math>
| диференциален вектор на елемента от ''пътя'',
| m<br />
метър
Line 173 ⟶ 171:
== История ==
През 1733 г. Ш. Дюфе установява, че електрично заредените с едноименен потенциал тела се отблъскват а с разноименен се привличат. Зарядът на наелектризирана стъклена пръчка условно е наречен положителен, а този на направена от ебонит – отрицателен. През 1897 г. англичанинът [[Джоузеф Джон Томсън|Дж. Дж. Томсън]] открива електрично заредена частица. Оказва се, че зарядът ѝ е едноименен с този на пръчката и частицата е наречена [[електрон]]
Важен раздел на електродинамиката е електростатиката. Тази наука изучава електричните сили между неподвижни заряди. През 1785 г. [[Шарл дьо Кулон|Ш. Кулон]] със специално направена [[Везни (уред)|везна]] (наречена торзионна) измерва силата на взаимодействието ('''F''') между неподвижни точкови електрични заряди (q<sub>'''1'''</sub>) и (q<sub>'''2'''</sub>), които се намират на известно разстояние ('''r''') един от друг, и открива закона ([[закон на Кулон]]) за взаимодействие между тях:
Line 185 ⟶ 183:
<big>'''I = U / R'''</big>
Когато през 1820 г. Х. Оерщед за първи път наблюдава, че в момента на пускане на [[Електрически ток|електричен ток]] през жица стоящата наблизо [[Компас|магнитна стрелка]] се отклонява, става ясно, че движещите се в жицата електрични заряди създават магнитно поле, което действа върху стрелката. През 1831 г. [[Майкъл Фарадей|М. Фарадей]] открива че и [[Магнитно поле|магнитното поле]] от своя страна действа върху движещите се електрични заряди
Днес законите на електродинамиката помагат да се решават различни задачи, свързани с движението на електрично заредени частици в различни по форма и големина електромагнитни полета. В [[Електронен микроскоп|електронния микроскоп]] например, се използват системи от електрични и магнитни полета, като наречени лещи. Те управляват движението на електроните, като създават увеличеното до един милион пъти изображение на изследвания обект. В устройствата, с които учените днес правят опити за осъществяване на управляеми [[Термоядрен синтез|термоядрени реакции]], веществото е нагрято до милиони градуси и се намира в състояние на [[плазма]], в която атомите са разпадната на [[йон]]и и електрони. Тази плазма не може да се държи в съдове, защото не съществува материал, който да издържи дори и много по-низка температура. Тъй като плазмата се състои от електрично заредени частици, в съответствие със законите на електродинамиката тя се удържа в малък обем (като в съд) с помощта на електрични и магнитни полета.
== Външни препратки ==
* {{икона|ru}} {{cite book|last=Мякишев Г.Я. |first=глав. ред. Прохоров А.М|editor=|title=Большая советская энциклопедия|url=http://bse.sci-lib.com/article125981.html
|accessdate=29 март 2017|edition=3 изд|volume= 30 (от 30), Экслибрис – ЯЯ |year=1978|publisher=Издателство
{{Портал Физика}}
|