Електродинамика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец от англ. на бг.
форматиране: 3x нов ред, 3x тире, 26 интервала, кавички, точка (ползвайки Advisor)
Ред 8:
{| border="1" cellpadding="8" cellspacing="0"
|- style="background-color: #aaeecc;"
! въздействие на ел.поле на заряд Q спрямо:
! затворен контур<br />
C
Ред 44:
 
== Основни зависимости ==
 
{| border="1" cellpadding="8" cellspacing="0"
|- style="background-color: #aaeecc;"
! Наименование
! [[Диференциална]] Форма
! [[Интегрална]] форма
|-
| [[Закон на Гаус]] относно <br />
поток на електрическата индукция
| <math>\nabla \cdot \mathbf{D} = \rho </math>
| <math>\oint_S \mathbf{D} \cdot d\mathbf{A} = \int_V \rho \cdot dV</math>
|-
|Закон на Гаус относно <br /> поток на магнитната индукция
Line 63 ⟶ 62:
за промяна на магнитната индукция
| <math>\nabla \times \mathbf{E} = -\frac{\partial \mathbf{B}} {\partial t}</math>
| <math>\oint_C \mathbf{E} \cdot d\mathbf{l} = - \ { d \over dt } \int_S \mathbf{B} \cdot d\mathbf{A}</math>
|-
| Закон на Ампер <br /> (в разширения от Максуел вариант):
Line 73 ⟶ 72:
1. (Гаус) Потокът на електрическото поле през затворена повърхност е равен на заградените свободни заряди разделени на енектрическата проницаемост на средата:
 
:<math>\mathbf{\Phi e}=\oint_S \mathbf{E} \cdot d\mathbf{A} = {Q \over {
\epsilon _0}}</math>
 
Диференциален вид:
 
<math>\nabla \cdot \mathbf{E} = {{\rho}\over{\varepsilon _0}}= 2\pi k.\rho </math>
 
2. (Гаус) Потокът на магнитната индукция през затворена повърхност е равен на 0.
:<math>\mathbf{\Phi m}=\oint_S \mathbf{B} \cdot d\mathbf{A} = 0</math>
 
Диференциален вид:
Line 96 ⟶ 95:
 
4. (Ампер/ Максуел)
:<math>\oint_C \mathbf{H} \cdot d\mathbf{l} = I + I_d</math>
 
Максуел полага че: <math>I_d= \epsilon_0{ {d \Phi e} \over {dt}} </math> имащ смисъл на ток, протичащ през останалата част от затворената повърхност извън областта С.
 
:<math>\oint_C \mathbf{B} \cdot d\mathbf{l} = \mu_0.(I + I_d) = \mu_0.I + \mu_0 \epsilon_0{ {d \Phi e} \over {dt}}</math>
 
Диференциална форма:
Line 108 ⟶ 107:
 
== Единици ==
{| border="1" cellpadding="8" cellspacing="0"
 
{| border="1" cellpadding="8" cellspacing="0"
|- style="background-color: #aaeecc;"
! Символ
Line 116 ⟶ 114:
|-
| <math>\mathbf{E}</math>
| електрическо поле (Интензитет)
| V/m <br />
волт на метър
|-
| <math>\mathbf{H}</math>
| Интензитет на магнитното поле <br /> наричано още спомагателно поле
| A/m <br />
ампер на метър
|-
| <math>\mathbf{D}</math>
| Електрическа Индукция <br /> (плътност на електрическия поток)
| <math>C/m^2</math><br />
кулон на метър квадратен
|-
| <math>\mathbf{B}</math>
| Магнитна индукция <br />наричана също плътност на магнитния поток<br /> или магнитно поле
| T или <math>Wb/m^2</math>или <math>N \over{A.m}</math><br />
тесла или вебер на квадратен метър<br />
или Нютон/Ампер.метър
Line 151 ⟶ 149:
метър квадратен
|-
|<math> dV \ </math>
| диференциален елемент от обема ''V'' заграден от повърхност ''S''
| <math>m^3</math><br />
Line 157 ⟶ 155:
|-
| <math> d \mathbf{l} </math>
| диференциален вектор на елемента от ''пътя'', с посока по тангентата към [[затворен контур]] ''C'' заграждащ площ ''S''
| m<br />
метър
Line 173 ⟶ 171:
 
== История ==
През 1733 г. Ш. Дюфе установява, че електрично заредените с едноименен потенциал тела се отблъскват а с разноименен се привличат. Зарядът на наелектризирана стъклена пръчка условно е наречен положителен, а този на направена от ебонит – отрицателен. През 1897 г. англичанинът [[Джоузеф Джон Томсън|Дж. Дж. Томсън]] открива електрично заредена частица. Оказва се, че зарядът ѝ е едноименен с този на пръчката и частицата е наречена [[електрон]] - – гръцкото наименование на накит . Експериментално е установено, че големината на електричния заряд се изменя на порции, а не непрекъснато. Големината на всяка порция се оказва кратна на заряда на електрона. Ето защо той е приет за [[Електрически заряд|елементарен електричен заряд]] – най-малкото самостоятелно съществуващо количество електричество, което досега е наблюдавано експериментално.
 
Важен раздел на електродинамиката е електростатиката. Тази наука изучава електричните сили между неподвижни заряди. През 1785 г. [[Шарл дьо Кулон|Ш. Кулон]] със специално направена [[Везни (уред)|везна]] (наречена торзионна) измерва силата на взаимодействието ('''F''') между неподвижни точкови електрични заряди (q<sub>'''1'''</sub>) и (q<sub>'''2'''</sub>), които се намират на известно разстояние ('''r''') един от друг, и открива закона ([[закон на Кулон]]) за взаимодействие между тях:
Line 185 ⟶ 183:
<big>'''I = U / R'''</big>
 
Когато през 1820 г. Х. Оерщед за първи път наблюдава, че в момента на пускане на [[Електрически ток|електричен ток]] през жица стоящата наблизо [[Компас|магнитна стрелка]] се отклонява, става ясно, че движещите се в жицата електрични заряди създават магнитно поле, което действа върху стрелката. През 1831 г. [[Майкъл Фарадей|М. Фарадей]] открива че и [[Магнитно поле|магнитното поле]] от своя страна действа върху движещите се електрични заряди- – той бързо премества [[проводник]] между полюсите на [[магнит]]и и в резултат в проводника възниква електричен ток. През 1865 г. [[Джеймс Кларк Максуел|Дж. Максуел]] показва теоретично, че [[Електрическо поле|електричното]] и магнитното поле не съществуват независимо едно от друго, а са проява на едно и също поле - – [[Електромагнитно поле|електромагнитното]]. Когато това поле е наблюдавано експериментално от [[Хайнрих Херц|Х. Херц]] през 1886 г. във вид на [[Електромагнитно излъчване|електромагнитни вълни]] ([[радиовълни]]), потвърждава се и теоретичното предположение на Максуел, че то трябва да се разпространява със скорост, равна на [[Скорост на светлината|скоростта на светлината]] (300 000 km/c във [[вакуум]]). Днес знаем, че [[светлина]]та, радиовълните, [[Рентгеново лъчение|рентгеновите лъчи]] са проява на електромагнитното поле. За да може да предава взаимодействието между електричните заряди, това поле трябва да бъде материално. Електромагнитното поле се състои от частици, наречени [[квант]]и, или [[фотон]]и. Тези частици се излъчват от електрично заредена частица, разпространяват със скоростта на светлината и когато достигнат друго тяло, което е електрично заредено, взаимодействат с него. Всеки фотон се характеризира преди всичко с енергията, която носи: фотоните на светлината имат по-голяма енергия от фотоните на радиовълните и по-малка от тази на рентгеновите лъчи. От своя страна, фотоните на светлината, които нашето зрение възприема като сини, жълти, червени, също се различават по енергия (най-малка е енергията на червените и най-голяма – на виолетовите фотони).
 
Днес законите на електродинамиката помагат да се решават различни задачи, свързани с движението на електрично заредени частици в различни по форма и големина електромагнитни полета. В [[Електронен микроскоп|електронния микроскоп]] например, се използват системи от електрични и магнитни полета, като наречени лещи. Те управляват движението на електроните, като създават увеличеното до един милион пъти изображение на изследвания обект. В устройствата, с които учените днес правят опити за осъществяване на управляеми [[Термоядрен синтез|термоядрени реакции]], веществото е нагрято до милиони градуси и се намира в състояние на [[плазма]], в която атомите са разпадната на [[йон]]и и електрони. Тази плазма не може да се държи в съдове, защото не съществува материал, който да издържи дори и много по-низка температура. Тъй като плазмата се състои от електрично заредени частици, в съответствие със законите на електродинамиката тя се удържа в малък обем (като в съд) с помощта на електрични и магнитни полета.
 
 
== Външни препратки ==
* {{икона|ru}} {{cite book|last=Мякишев Г.Я. |first=глав. ред. Прохоров А.М|editor=|title=Большая советская энциклопедия|url=http://bse.sci-lib.com/article125981.html
|accessdate=29 март 2017|edition=3 изд|volume= 30 (от 30), Экслибрис – ЯЯ |year=1978|publisher=Издателство "Съветска„Съветска енциклопедия"енциклопедия“|location=Москва|language=ru|pages=54 |chapter=Электродинамика }}''(на руски)''
 
{{Портал Физика}}