Солунско кралство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-el}} => {{lang|el}} |
м Bot: Automated text replacement (-\(на английски\) +{{икона|en}}); козметични промени |
||
Ред 94:
'''Солунското кралство''' ({{Lang|el|Βασίλειο της Θεσσαλονίκης}}; ''Thessaloniki'') (1204–1224) е [[Кръстоносни държави|кръстоносна държава]], основана през 1204 г. от рицарите кръстоносци върху част от балканските владения на унищожената по време на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] Византийска империя. Кралството е унищожено през 1224 г., когато столицата му [[Солун]] е завладяна от [[Епирско деспотство|деспота на Епир]] [[Теодор Комнин]].
== Основаване ==
След като през 1204 г. кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход успяват да завладеят [[Константинопол]], те и византийците очакват водачът на похода [[Бонифаций Монфератски]] († 1207) да стане новият император на източната империя. [[Венецианска република|Венецианците]] обаче усещат, че Бонифаций е близо до византийската корона, понеже брат му, [[Цезар (титла)|кесарят]] [[Конрад Монфератски|Конрад]] († 1192), е бил женен (от 1187 г.) за [[Теодора Ангелина (кесариса)|Теодора]], сестра на бившия византийски император [[Исаак II|Исаак II Ангел]] от сваленото византийско императорско семейство. Другият му брат, [[Цезар (титла)|кесарят]] [[Рение Монфератски]] († 1183), приживе е бил женен за [[Мария Комнина Порфирогенита|Мария Комнина]], дъщерята на император [[Мануил I Комнин]].
Тъй като венецианците искат проливите и свързаните с тях търговски пътища да се контролират от император, върху когото те ще могат да упражняват по-лесно своето влияние, хората на венецианския [[дож]] успяват да наложат кандидатурата на по-удобния [[Балдуин Фландърски]], който е избран от кръстоносците за император на нововъзникналата [[Латинска империя]].
След като Бонифаций неохотно приема избора на първия латински император, той е изпратен да завладее [[Солун]] – втория по големина град във Византия след [[Константинопол]]. За властта над града Бонифаций отново трябва да съперничи с император [[Балдуин I]], който също иска града в границите на своите владения, но Бонифаций успява да спечели спора, отстъпвайки [[Крит]] на венецианците. Бонифаций завладява Солун по-късно през 1204 година и създава там кралство, васално на латинския император Балдуин, въпреки че титлата крал никога не е използвана официално. През XIII и XIV век историческите извори предполагат, че Бонифаций основава претенциите си към Солун на твърдението, че някога по-младият му брат Рение (Райнер) е преотстъпил града след сватбата си с [[Мария Комнина Порфирогенита|Мария Комнина]].
== История ==
Солунското кралство завладява земи по егейския бряг на [[Тракия]], [[Тесалия]] и [[Македония (област)|Македония]], но вътрешните му граници са неопределени, защото кралството е постоянно във война със северната си съседка [[Втора българска държава|България]], която иска да завладее остатъка от Византия, както и с разположеното на изток [[Епирско деспотство]], което се опитва да завладее Константинопол. Солунското кралство е нападано също и от сваления император [[Алексий III Ангел]], който бяга в [[Коринт]], макар че бързо е разгромен. След победата Бонифаций завладява остров [[Евбея]] и помага на други кръстоносци да създадат [[Атинско херцогство|Атинското херцогство]] и [[Ахейско княжество|Ахейското княжество]], които стават васални на кралството му.
Управлението на Бонифаций продължава по-малко от две години, преди да се сблъска с войските на българския цар [[Калоян]]. Убит е от българите на 4 септември 1207 година. Престолът е наследен от сина му [[Деметрий Монфератски|Деметрий]], който е бебе, така че същинската власт е в ръцете на разни едри феодали. Те веднага се разбунтуват срещу Латинската империя, но са победени от император [[Хенрих Фландърски]] през 1209 година. Тогава [[регент]] на Деметрий става брат му [[Евстах Фландърски|Юсташ]]. Имайки преимущество в тази обстановка, деспотът на Епир [[Михаил I (Епир)|Михаил Комнин]], бивш съюзник на Бонифаций, напада кралството през 1210 година, както и България. Хенри побеждава и двете страни. След смъртта на Михаил през 1215 брат му [[Теодор Комнин]] продължава нападенията над кралството. През следващите девет години Теодор постепенно завладява кралството без самия град, но Латинската империя не може да отдели войска, която да защити града, поради постоянната си обвързаност в двубоя с [[Никейска империя|Никейската империя]]. През 1224 година Деметрий става достатъчно голям, за да поеме властта. През 1222 г. обаче той бяга в Италия, където умира през 1230 г. През 1226 г. голяма част от войската на кръстоносците умира в [[Алмирос]] в [[Тесалия]] от диарна епидемия, в това число и Вилхелм VIII Монфератски на 17 септември 1226 г.
Ред 123:
* [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|император Фридрих II]] (1230–1239)
* [[Бонифаций II]] (1239–1253)
* Елена, племенница на Деметрий (и вероятно сестра на Бонифаций) 1240 получава Солун
* [[Вилхелм VII (Монферат)|Вилхелм VII Монфератски]] (1253–1284)
* [[Ирина Монфератска]], съпруга на император [[Андроник II Палеолог]], 1303 Регентка, † 1317
Ред 137:
== Външни препратки ==
* [http://www.fordham.edu/halsall/basis/villehardouin.html „Завладяването на Константинопол“ от Жофруа дьо Вилардуен, с описание на смъртта на Бонифаций Монфератски]
{{Кръстоносни държави}}
| |||