Разлика между версии на „Теория на еластичността“

м
редакция без резюме
(Редактиран е съществуващия текст; пренаписани са формулите.)
м
Най-общо, еластичност е свойството на телата да изменят формата и [[обем]]а си при натоварване и да възвръщат тази форма и обем при разтоварване.
 
Основната задача на теорията на еластичността е определяне на преместванията, деформациите и напреженията в еластичните тела при зададено външно натоварване. Основният закон на теорията на еластичността е [[Закон на Хук|законът на Хук]], според който [[тензор]]ите на [[Напрежение (механика)|напрежението]] и деформацията в еластично тяло са свързани с линейна зависимост. Този закон, в случая на едномерен опън, има вида <math>\sigma = E\varepsilon</math>, където <math>\sigma</math> е напрежението на опън, <math>\varepsilon</math> относителното удължение, а <math>E</math> – коефициентът на пропорционалност, наречен [[Модул на еластичност|модул на Юнг]].
 
Съвременното формулиране на основните закони и съотношения в теория на еластичността е дадено от френските учени А. Навие и [[Огюстен Луи Коши|О. Коши]] в началото на XIX в. До края на този век с трудовете на Г. Ляме, Б. Сен-Венан, К. Бусинеск и други теория на еластичността се превръща в класическа математическа теория от голямо значение за строителството и техниката. Днес тя е теоретична основа на пресмятанията на якост, деформируемост и устойчивост в [[Строително инженерство|строителното дело]], авиостроението и ракетостроенето, [[машиностроене]]то, минното дело и други.
41

редакции