Разлика между версии на „Емпайър Стейт Билдинг“

м
Bot: Automated text replacement (-en-US +en)
м
м (Bot: Automated text replacement (-en-US +en))
=== Предистория ===
[[Файл:The Waldorf and The Astoria Hotels, New York City c1915.jpg|мини|300п|Хотелите Уолдорф и Астория, около 1915 г.]]
Оригиналните собственици на ферма в района са Мери и Джон Мъри<ref>{{cite book|last1=McCarthy|first1=James Remington|last2=Rutherford|first2=John|year=1931|title=Peacock alley: the romance of the Waldorf–Astoria|publisher=Harper|url=http://hdl.handle.net/2027/mdp.39015002634015|ref={{sfnref|McCarthy and Rutherford|1931}}}}</ref><ref name=nyt19310502>{{Cite news|url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1931/05/02/102231333.pdf|title=TOWER SITE PART OF $2,400 FARM; 20-Acre Tract in 1799 Was the Scene of Fights With British-- Sold for $10,000 in 1805.|last=|first=|date=2 май 1931|work=The New York Times|access-date=23 октомври 2017|language=en-US|issn=0362 – 4331}}</ref>
Най-ранният регистриран съществен акт е по време на [[Американската война за независимост]], когато войските на генерал [[Джордж Вашингтон]] се оттеглят от британците след битката при Кип<ref name=nyt19310502 />. През 1799 г. Джон Томсън купува 20 акра (8 хектара) земя, грубо очертана между днешните Медисън авеню, 36-та улица, Шесто авеню и 33-та улица, непосредствено на север от фермата на Каспар Семлър, за 482 британски лири (приблизително 2400 щатски долара по това време). Томпсън казва, че е продава фермата на Чарлс Лоутън за $10 000 на 24 септември 1825 г., въпреки че подробностите за тази продажба са неясни, тъй като по-късно са изгубени документите, удостоверяващи продажбата<ref name=nyt19310502 />. През 1826 г. [[Джон Джейкъб Астор]], първият американски милиардер от видното семейство Астор купува земята от Лоутън за $20 500<ref name="Craven2009">Craven, Wayne (2009). [https://books.google.com/books?id=1BrBHQfpEcAC&pg=PA35#v=onepage&q&f=false Gilded Mansions: Grand Architecture and High Society. W.W. Norton & Company]. p. 35. ISBN 978-0-393-06754-5.</ref><ref>{{cite book | last=Lewis | first=N.P. | title=The Planning of the Modern City: A Review of the Principles Governing City Planning | publisher=John Wiley & Sons, Incorporated | year=1916 | url=https://books.google.com/books?id=PjVUAAAAMAAJ&pg=PA400 | access-date=21 октомври 2017 | page=400}}</ref>. Семейство Астор също закупува парцел и от Мъри.
 
Джак Брод, един от най-дългосрочните наематели в сградата<ref name=tribune19940717>{{cite news |first=Patricia |last=Winters | title=To Oldest Tenant, Empire State A Jewel |work=New York Daily News |via=Chicago Tribune | date=17 юли 1994 | url=http://articles.chicagotribune.com/1994-07-17/business/9407170039_1_empire-state-building-elevator-brod | access-date=31 октомври 2017}}</ref><ref name="Ramirez 1996">{{cite web | last=Ramirez | first=Anthony | title=NEIGHBORHOOD REPORT: MIDTOWN;A Fixture at the Empire State | website=The New York Times | date=30 юни 1996 | url=https://www.nytimes.com/1996/06/30/nyregion/neighborhood-report-midtown-a-fixture-at-the-empire-state.html | access-date=31 октомври 2017}}</ref>, съосновава Емпайър Даймънд Корпорейшън с баща си в сградата в средата на 1931 г. и наема пространство в нея до смъртта си през 2008 г.<ref name=nyt20080113>{{cite web | last=Martin | first=Douglas | title=Jack Brod, Early Tenant of Skyscraper, Dies at 98 | website=The New York Times | date=13 януари 2008 | url=https://www.nytimes.com/2008/01/13/nyregion/13brod.html | access-date=31 октомври 2017}}</ref> Brod recalled that there were only about 20 tenants at the time of opening, including him,<ref name="Ramirez 1996"/> Брод си спомня, че по време на откриването има само около 20 наематели, включително самия него и че Ал Смит е единственият реален наемател в пространството над офисите си на седмия етаж. Като цяло, в началото на 30-те години на миналия век, рядко се случва да се наемат повече от един офис в сградата, въпреки агресивните маркетингови усилия на Смит и Раскоб във вестниците и до всеки, когото познават. Светлините на сградата остават включени непрекъснато, дори и в незаетите офиси, за да създадат впечатление на заетост. Това се изостря от конкуренцията на [[Рокфелер Сентър]], както и от сградите на 42-ра улица, което довежда до излишък на офис пространство при този бавен пазар.
 
Сградата се превръща в популярна туристическа атракция, като един милион души през 1931 г. плащат по един долар, за да се качат на асансьорите до площадките за наблюдение. През първата година от дейността си площадката за наблюдение носи приблизително 2 милиона долара приходи. До 1936 г. площадката за наблюдение е претъпквана ежедневно, [[храна]] и [[напитка|напитки]] са достъпни за покупка на върха, а през 1944 г. кулата празнува своя 5-милионен посетител<ref>{{Cite news|url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1944/09/09/88609404.pdf|title=British Flier, on Wedding Trip, Gets Bond As 5,000,000th Empire State Tower Visitor|date=9 септември 1944|work=The New York Times|access-date=24 октомври 2017|language=en-US|issn=0362 – 4331}}{{dead link|date=March 2018 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. През 1931 г. [[NBC]] наема помещение на 85-я етаж за радиопредавания. От самото начало сградата е в дълг и губи 1 милион долара годишно до 1935 г. Агентът на недвижими имоти Сиймур Дърст припомня, че през 1936 г. сградата е толкова неизползвана, че няма асансьор над 45-ия етаж, тъй като сградата над 41-ия етаж е празна с изключение на офисите на NBC и офисите на Раскоб/Дю Пон на 81-я етаж.
 
Според първоначалните планове, Емпайър Стейт Билдинг е предназначена за докинг станция на [[дирижабъл|дирижабли]]. Раскоб и Смит предлагат на 86-я етаж билетни гишета и чакални за пътници, а самите въздушни кораби да са вързани на купола на еквивалентното на 106-ти етаж на сградата. Асансьорът ще превозва пътниците от 86-я до 101-я етаж, по-късно преименуван на 102-ри етаж. Предишният 102-ри етаж, сега 103-ти етаж, вече е [[балкон]], до който обществеността няма достъп.<ref name = "hearst"> {{cite book | author = Hearst Magazines | title = Популярна механика | url = https://books.google.com/?id=n-MDAAAAMBAJ&pg=PA812 | 1931 | издател = Hearst Magazines | isbn = | page = 812}} </ref> След това пътниците се изкачват по стръмни стълби, за да се качат на дирижабъла. Идеята обаче се оказва непрактична и опасна поради мощните течения, причинени от самата сграда, вятърните течения и кулите на близките небостъргачи. Освен това, дори ако дирижабълът успее да преодолее всички тези препятствия, неговият екипаж трябва да изхвърли някакъв баласт, като пусне вода по улиците по-долу, за да поддържа стабилност<ref name=smithsonian2000>{{cite journal|last=Reingold|first=Lester A.|title=Airships and the Empire State Building—Fact and Fiction|journal=Air and Space Smithsonian|date=July 2000}}</ref> и след това да върже носа на въздухоплавателния съд без линии за закрепване. На 15 септември 1931 г. е първият и единствен случай на дирижабъл, използващ мачтата на сградата, малък търговски дирижабъл на [[Военновъздушни сили на САЩ|Военновъздушните сили на Съединените Щати]], който кръжи 25 пъти при вятър със скорост 45 мили в час<ref>{{cite news | title=Throng Strains Necks as Blimp Tries to Kiss Empire State Mast |page=3 | work=Brooklyn Daily Eagle | date=15 септември 1931 | url=https://bklyn.newspapers.com/image/57565568/ | access-date=26 октомври 2017|via=[[Newspapers.com]]}}</ref>. След това въздушният кораб се опитва да се прикрепи към мачтата, но баластът се разлива и въздушният кораб се разтърсва от непредсказуеми въртения<ref name="Associated Press">{{cite news|url=http://fultonhistory.com/highlighter/highlight-for-xml?altUrl=http%3A%2F%2Ffultonhistory.com%2FNewspapers%252023%2FRome%2520NY%2520Daily%2520Sentinel%2FRome%2520NY%2520Daily%2520Sentinel%25201931%2FRome%2520NY%2520Daily%2520Sentinel%25201931%2520-%25203298.pdf|title=Blimp Moored to Tower of Empire State Building|last=|first=|date=15 септември 1931|work=Daily Sentinel|accessdate=23 октомври 2017|publisher=[[Associated Press]]|location=[[Rome, New York]]|page=1|via=[[Fultonhistory.com]]}}</ref><ref>{{cite news | title=MOORS TO EMPIRE STATE.; Small Dirigible Makes Brief Contact While Traffic Is Jammed Below | work=The New York Times | date=16 септември 1931 | url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1931/09/16/118424702.pdf | access-date=24 октомври 2017}}</ref>. Близостта до катастрофа кара собствениците да изоставят тази идея.
Строежът на кулите близнаци на Световния търговски център започва през 1966 г.<ref>{{cite news | title=Jackhammers Bite Pavement to Start Trade Center Job | work=The New York Times | date=6 август 1966 | url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1966/08/06/82504559.pdf | access-date=26 октомври 2017}}</ref> Следващата година [[Останкинска телевизионна кула|кулата Останкино]] става най-високата свободностояща структура в света. През 1970 г. все още в процес на изграждане, Северната кула на Световния търговски център надминава по височина Емпайър Стейт Билдинг<ref name="nyt19701020">{{cite web | title=World Trade Center Becomes World's Highest Building By 4 Feet | website=The New York Times | date=20 октомври 1970 | url=https://www.nytimes.com/1970/10/20/archives/world-trade-center-becomes-worlds-highest-building-by-4-feet.html | access-date=26 октомври 2017}}</ref><ref name="nyt19701224">{{cite web | title=Trade Center 'Topped Out' With Steel Column 1,370 Feet Above Street | website=The New York Times | date=24 декември 1970 | url=https://www.nytimes.com/1970/12/24/archives/trade-center-topped-out-with-steel-column-1370-feet-above-street.html | access-date=26 октомври 2017}}</ref>. През декември 1975 г. площадка за наблюдение е открита на 110-я етаж на кулите близнаци, значително по-високо от наблюдателницата на 86-я етаж на Емпайър Стейт Билдинг<ref name="Observer-ESB-Challenged-1976">{{cite news|url=http://fultonhistory.com/highlighter/highlight-for-xml?altUrl=http%3A%2F%2Ffultonhistory.com%2FNewpapers%2520Disk2%2FUtica%2520NY%2520Daily%2520Observer%2FUtica%2520NY%2520Observer%25201976.pdf%2FUtica%2520NY%2520Observer%25201976%2520-%25203040.pdf|title=Empire State Building Challenged|last=Bartlett|first=Kay|date=14 март 1976|work=Utica Observer|accessdate=23 октомври 2017|publisher=[[Associated Press]]|location=[[Utica, New York]]|page=9E|via=[[Fultonhistory.com]]}}</ref>, който започва да губи приходи през този период, особено след като редица [[радиостанция|радиостанции]] се преместват в Световния търговски център през 1971 г.
 
До 1980 г. има близо два милиона посетители годишно, въпреки че служител на сградата преди това е оценил между 1,5 милиона и 1,75 милиона посетители<ref name=oth19791128>{{Cite news|url=http://fultonhistory.com/highlighter/highlight-for-xml?altUrl=http%3A%2F%2Ffultonhistory.com%2FNewspaper%252024%2FOlean%2520NY%2520Times%2520Herald%2FOlean%2520NY%2520Times%2520Herald%25201979%2FOlean%2520NY%2520Times%2520Herald%25201979%2520a%2520-%25201143.pdf|title=No Longer The Tallest, 'Most Famous' Building In World|last=Mouat|first=Lucia|date=28 ноември 1979|work=Olean Times-Herald|access-date=29 октомври 2017|publisher=[[The Christian Science Monitor|Monitor News Service]]|via=[[Fultonhistory.com]]|page=14}}</ref>. Сградата получава свой собствен [[пощенски код]] през май 1980 г., част от 63 нови пощенски кода в Манхатън. По това време наемателите на кулата получават общо 35 000 писма на ден<ref name=nyt19800501>{{Cite news|url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1980/05/01/111235073.pdf|title=Manhattan Adding 63 ZIP Codes; Empire State Gets Own Code|last=|first=|date=1 май 1980|work=The New York Times|access-date=31 октомври 2017|language=en-US|issn=0362 – 4331}}</ref>. Емпайър Стейт Билдинг отпразнува своята 50-годишнина на 1 май 1981 г. с много популярно, но зле прието лазерно светлинно шоу<ref>{{cite news | last=Phelps | first=Timothy M. | title=LIGHT SHOW MORE LIKE A FLICKER | work=The New York Times | date=1 май 1981 | url=https://www.nytimes.com/1981/05/01/nyregion/light-show-more-like-a-flicker.html | access-date=29 октомври 2017}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://fultonhistory.com/Newpapers%20Disk2/Auburn%20NY%20Citizen%20Advertiser/Auburn%20NY%20Citizen%20Advertiser%201981%20pdf/Newspaper%20Auburn%20NY%20Citizen%20Advertiser%201981%20-%201284.PDF|title=Empire State celebrates 50th year|date=30 април 1981|work=Auburn Citizen-Advertiser|access-date=29 октомври 2017|publisher=[[United Press International]]|via=[[Fultonhistory.com]]|page=1}}</ref>. Сградата придобива статут на Национална историческа забележителност през 1986 г.
 
От началото до средата на 90-те години на 20 век сградата претърпява серия от подобрения на стойност 55 милиона щатски долара, като замяна на [[аларма|алармени системи]], [[асансьор]]и, [[прозорец|прозорци]] и климатици, наблюдателницата става достъпна за посетители с увреждания и фасадата бива обновена. Земята е закупена съвместно от [[Доналд Тръмп]] и [[Хидеки Йокой]] през 1994 г. След като си осигурява половината собственост върху земята, Тръмп разработва планове да вземе собствеността върху самата сграда, за да може да я ремонтира, въпреки че Хелмсли и Малкин вече са започнали реконструкция. Тръмп възнамерява да принуди Хелмсли, Виен и Малкин да бъдат изгонени за нарушаване на условията на лизинговия договор, но му е отказано. Компаниите на Хелмсли се противопоставят на Тръмп. Това поражда редица съдебни дела и обвинения, които продължават няколко години, отчасти от желанието на Тръмп да получи основния лизинг на сградата. След смъртта на Хари Хелмсли през 1997 г., Малкин съди вдовицата на Хелмсли, Леона Хелмсли, за собствеността върху сградата.
С разрушаването на Световния търговски център в [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атентатите от 11 септември 2001 г.]], Емпайър Стейт Билдинг отново се превръща в най-високата сграда в [[Ню Йорк]], но едва втората по височина сграда в Америка след [[Уилис Тауър]] в [[Чикаго]]<ref>[http://www.nydailynews.com/life-style/real-estate/official-1-wtc-new-york-new-tallest-building-article-1.1069925?barcprox=true&localLinksEnabled=false It’s official: 1 World Trade Center is now New York's tallest skyscraper]</ref>. В резултат на атаките предаванията от почти всички търговски и FM радио станции отново са излъчвани от Емпайър Стейт Билдинг. Атаките също така довеждат до мерки за увеличаване на сигурността, дължащо се на непрекъснати терористични заплахи срещу забележителностите на Ню Йорк.
 
През 2002 г. Тръмп и Иокой продават земята на Емпайър Стейт Билдинг Асосиейшън, сега начело с Малкин за $57,5 милиона<ref name=nyt20020319>{{Cite news |url=https://www.nytimes.com/2002/03/19/nyregion/partnership-in-deal-for-empire-state-building.html |title=Partnership in Deal for Empire State Building |last=Bagli |first=Charles V. |date=19 март 2002 |work=The New York Times|access-date=21 септември 2017 |language=en-US |issn=0362 – 4331}}</ref><ref name="Bagli 2013">{{cite web |last=Bagli |first=Charles V. |title=Empire State Building Has a Tangled History |website=The New York Times |date=28 април 2013 |url=https://www.nytimes.com/2013/05/05/business/empire-state-building-has-a-tangled-history.html | access-date=21 септември 2017}}</ref>. Това действие свързва името на сградата с лизинга за първи път от половин век насам. Въпреки продължаващата заплаха от атаки, Емпайър Стейт Билдинг остава популярен с 3,5 милиона посетители през 2004 г. в сравнение с около 2,8 милиона през 2003 г.
 
Оставащият дял на Леона Хелмсли в сградата е закупен от Питър Малкин през 2006 г. През 2008 г. сградата е „открадната“ от „[[Ню Йорк Дейли Нюз]]“, за да покаже колко лесно е прехвърлянето на собственост върху имот, защото чиновниците не са длъжни да проверяват информацията, и как фалшиви документи могат да се използват за получаване на големи [[ипотека|ипотеки]] и след това физическите лица да изчезнат с [[пари]]те. В документацията фигурират имената на [[Фей Рей]], звездата от филма „Кинг Конг“, и Уили Сътън, известен престъпник и грабител на банки в Ню Йорк. Вестникът след това връща собствеността обратно на законните собственици, Емпайър Стейт Билдинг Асосиейшън.<ref>{{cite web |url=http://www.nydailynews.com/news/money/90-minutes-daily-news-steal-empire-state-building-article-1.353477 |title=It took 90 minutes to 'steal' the Empire State Building |publisher=NY Daily News |date=2 декември 2008 |accessdate=16 юни 2017}}</ref>
Плочата в западния край на лобито се намира на източната вътрешна стена на едноетажен правоъгълен коридор, който заобикаля ескалаторите, подобно на фоайето. Правоъгълният коридор всъщност се състои от два дълги коридора на северната и южната страна на правоъгълника, както и по-къс коридор на източната страна и друг дълъг коридор от западната страна. В двата края на северните и южните коридори има четири асансьора. Западната страна на правоъгълния коридор се простира на север до входа на 34-та улица и на юг до входа на 33-та улица. Той граничи с три големи витрини и води до ескалатори, които водят както до втория етаж, така и към подземието. Отивайки от запад на изток, има допълнителни входове на 34-а и 33-та улици от северните и южните коридори, съответно на приблизително две трети от всеки коридор.
 
До 60-те години на миналия век на таваните на фоайето има стенописи в стил арт деко. Последвалите щети на тези стенописи, проектирани от художника Лейф Неандрос, довежда до инсталирането на репродукции. Обновяването на фоайето през 2009 г., като например подмяната на [[часовник]]а над информационното бюро във фоайето на Пето авеню с [[анемометър]] и поставянето на два [[полилей|полилея]], предназначени да бъдат част от сградата при първоначалното откриване, съживява голяма част от величието на сградата.<ref name=nyt20090923>{{cite news |url=https://www.nytimes.com/2009/09/23/nyregion/23empire.html |title=Overhead, a Lobby Is Restored to Old Glory |work=The New York Times |author=Barron, James |authorlink=James Barron (journalist) |date=22 септември 2009 |accessdate=10 септември 2011 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140306125255/http://www.nytimes.com/2009/09/23/nyregion/23empire.html |archivedate=6 март 2014}}</ref> Северният коридор съдържа осем осветени панела, създадени през 1963 г. от Рой Спаркия и Рене Неморов, навреме за Световния панаир през 1964 г., изобразявайки сградата като осмото чудо на света, успоредно с традиционните седем.<ref name=arbus-bio>{{Cite book|url=https://books.google.com/books?id=CveczaI95Q8C&pg=PA215|title=Diane Arbus: A Biography|last=Bosworth|first=Patricia|date=1984|publisher=W. W. Norton & Company|isbn=9780393326611|language=en|page=215}}</ref> Собствениците на сградата инсталират редица картини от нюйоркската художничка Киса Джонсън на ниво конкурс. Джонсън по-късно завежда федерално съдебно дело през януари 2014 г. по силата на Закона за правата върху произведенията на изкуството, в което твърди, че нехайното отношение унищожава картините ѝ и с това нейната репутация като художник.<ref>{{cite web |url=http://artsbeat.blogs.nytimes.com/2014/01/31/artist-files-suit-over-missing-empire-state-building-paintings |title=Artist Files Suit Over Missing Empire State Building Paintings |work=New York Times |date=31 януари 2014 |accessdate=1 февруари 2014}}</ref> Като част от обновяването на сградата през 2010 г., за фоайето е предвидена инсталация, състояща се от 15 000 звезди и 5 000 кръга, върху гравирано стъкло с размери 4,0 на 1,5 m.<ref>{{Cite news|url=https://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9404E2DC163AF930A25751C0A9679D8B63|title=Restored Lobby's Crowning Touch|last=Barron|first=James|date=13 февруари 2011|work=The New York Times|access-date=6 ноември 2017|language=en-US|issn=0362 – 4331}}</ref>
 
== Допълнително използване ==
=== Самолетната катастрофа от 1945 г. ===
{{основна|Самолетна катастрофа с Емпайър Стейт Билдинг от 1945 г.}}
В 9:40 сутринта на 28 юли 1945 г. бомбардировач Б-25 Мичъл, пилотиран в гъста [[мъгла]] от лейтенант полковник Уилям Франклин Смит младши, се разбива в северната част на Емпайър Стейт Билдинг между 79-и и 80-и етаж<ref>{{cite web |url=http://www.457thbombgroup.org/New/750thSquad.html |title=750th Squadron 457th Bombardment Group: Officers&nbsp;– 1943 to 1945 |accessdate=6 април 2009}}</ref>. Един от двигателите напълно прониква в сградата и се приземява на покрива на съседна сграда, където започва [[пожар]], който унищава последния етаж<ref>{{Cite news|url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1945/07/29/284668382.pdf|title=CRASH FIRE RUINS SCULPTOR'S STUDIO; PHOTO-DIAGRAM OF THE PLANE CRASH|last=|first=|date=29 юли 1945|work=The New York Times|access-date=24 октомври 2017|language=en-US|issn=0362 – 4331}}</ref>. Другият двигател и част от колесника се спускат надолу по асансьорната шахта, причинявайки пожар, който е изгаснал за 40 минути. Четиринадесет души са убити при инцидента<ref name=Observer-ESB-Challenged-1976/>. Операторът на асансьора Бети Лу Оливър пада 75 етажа в асансьор, което все още е Световният рекорд на Гинес за оцелял човек в падащ асансьор<ref>{{cite web |url=http://www.guinnessworldrecords.com/content_pages/record.asp?recordid=53746 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20060317041607/http://www.guinnessworldrecords.com/content_pages/record.asp?recordid=53746 |archivedate=17 март 2006 |title=Longest Fall Survived In An Elevator |publisher=Guinness World Records |accessdate=11 октомври 2010}}</ref>.
 
Въпреки щетите и жертвите, сградата е отворена за бизнес два дни по-късно. Сблъсъкът помага да се ускори прокарването на дълго отлагания Федерален закон ''Federal Tort Claims Act'' от 1946 г., както и включването в закона клаузи, позволяващи на хората да съдят правителството за инцидента<ref>{{cite news |title=The Day A Bomber Hit The Empire State Building |url=https://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=92987873 |quote=Eight months after the crash, the U.S. government offered money to families of the victims. Some accepted, but others initiated a lawsuit that resulted in landmark legislation. The Federal Tort Claims Act of 1946, for the first time, gave American citizens the right to sue the federal government. |publisher=NPR |accessdate=28 юли 2008}}</ref>. В резултат на катастрофата, администрацията за гражданска аеронавтика въвежда строги правила относно летенето над Ню Йорк, определяйки минимална летателна надморска височина от 760 м над морското равнище, независимо от метеорологичните условия.
 
Една година по-късно, на 24 юли 1946 г., друг самолет едва пропуска да удари сградата. Неидентифицираният двумоторен самолет се прокрадва покрай наблюделницата и заплашва туристите там.<ref>{{Cite news |url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1946/07/26/88375043.pdf |title=EMPIRE STATE PLANE STILL NOT IDENTIFIED |last= |first= |date=26 юли 1946 |work=The New York Times|access-date=21 октомври 2017|language=en-US |issn=0362 – 4331}}</ref>
 
=== Падане на асансьор 2000 г. ===
На [[24 януари]] [[2000]] г. асансьор в сградата изведнъж пада 40 етажа, след като [[кабел]], който контролира максималната скорост на кабината, се къса.<ref>{{Cite news |url=https://www.nytimes.com/2000/01/26/nyregion/elevator-cable-failed-at-empire-state-building-city-finds.html |title=Elevator Cable Failed at Empire State Building, City Finds |last=Chivers |first=C. J. |date=2000 |work=The New York Times|access-date=21 октомври 2017 |language=en-US |issn=0362 – 4331}}</ref> Асансьорът пада от 44-я етаж до четвъртия, където стеснена асансьорна шахта осигурява втора система за безопасност. Въпреки падането от 40 етажа и двамата пътници в кабината по това време са само леко ранени.<ref name=nyt20000125>{{Cite news |url=https://www.nytimes.com/2000/01/25/nyregion/empire-state-elevator-plummets-40-floors.html |title=Empire State Elevator Plummets 40 Floors |date=2000 |work=The New York Times|access-date=21 октомври 2017 |language=en-US |issn=0362 – 4331}}</ref> Тъй като този асансьор няма врати на четвъртия етаж, пътниците са спасени от съседен асансьор.<ref>{{Cite news |url=https://nypost.com/2000/01/25/2-survive-empire-st-elevator-plunge/ |title=2 SURVIVE EMPIRE ST. ELEVATOR PLUNGE |last=Miller |first=Adam |date=25 януари 2000 |work=New York Post|access-date=21 октомври 2017|language=en-US}}</ref>След случая са проверени всички асансьори в сградата.
 
=== Опити за самоубийство ===
Първото самоубийство е на [[7 април]] [[1931]] г., преди кулата да е завършена, когато един уволнен [[дърводелец]] отива на 58-я етаж и скача оттам.<ref>{{cite news | title=KILLED IN 57-STORY FALL.; Carpenter's Death at Empire State Building Believed to Be Suicide. | work=The New York Times | date=7 април 1931 | url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1931/04/07/96190964.pdf | access-date=28 октомври 2017}}</ref> Първото самоубийство след откриването на сградата е от наблюдателницата на 86-я етаж от февруари 1935 г., когато Ирма Еберхарт пада от 314 m. На 16 декември 1943 г. Уилям Лойд Рамбо скача от 86-я етаж, пада сред коледните купувачи на улицата.<ref>{{cite news|url=https://news.google.com/newspapers?nid=1917&dat=19431217&id=0hkqAAAAIBAJ&sjid=2IUFAAAAIBAJ&pg=6593,5004005|title=Youth Dives from Empire State Bldg|work=The Schenectady Gazette|date=17 декември 1943|accessdate=27 октомври 2017}}</ref> В ранните сутрешни часове на 27 септември 1946 г. Дъглас Брашар скача от прозореца на рекламната агенция „Грант“ на 76-я етаж. Полицията намира обувките му на 15 m от тялото му.<ref>{{cite news|url=https://news.google.com/newspapers?nid=1817&dat=19460927&id=XkxBAAAAIBAJ&sjid=pLcMAAAAIBAJ&pg=6017,1193556|title=Leaps to Death from 76th Floor|work=Tuscaloosa News|date=27 септември 1946|accessdate=27 октомври 2017}}</ref>
 
На 1 май 1947 г. Евелин МакХайл скача от площадката за наблюдение на 86-я етаж и пада на лимузина, паркирана на улицата. Студентът по фотография Робърт Уейлс прави снимка на странно непокътнатия труп на МакХайл няколко минути след смъртта ѝ. Полицията намира бележка сред нейните вещи, които тя оставя на площадката за наблюдение. Снимката се появява в изданието от 12 май 1947 г. в списание „Life“<ref>{{cite journal |title=Picture of the Week |url=https://books.google.com/?id=ZEgEAAAAMBAJ&pg=PA42 |accessdate=11 октомври 2010 |date=12 май 1947 |pages=42 – 43 |issn=0024 – 3019 |journal=Life}}</ref> и често се нарича „най-красивото самоубийство“. По-късно то е използвано от визуалния художник [[Анди Уорхол]] в едно от произведенията му „Самоубийство“ (Паднало тяло).<ref>{{cite book |last=Dillenberger |first=Jane D. |title=The Religious Art of Andy Warhol |url=https://books.google.com/books?id=KemglT-1jSIC&pg=PA67 |date=1 февруари 2001 |publisher=A&C Black |isbn=978-0-8264-1334-5 |page=67}}</ref> През декември 1947 г. около терасата на 86-я етаж е поставена ограда с височина 2,10 m, след като пет души правят опит да скочат през триседмичния период през октомври и ноември същата година.<ref name="nyt19471205">{{Cite news|url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1947/12/05/104387577.pdf|title=SAFETY GUARD COMPLETED ON THE EMPIRE STATE BUILDING|date=5 декември 1947|work=The New York Times|access-date=26 октомври 2017|language=en-US|issn=0362 – 4331}}</ref><ref name="suicide2">{{cite book|title=Manhattan|last=Reavill|first=Gil|last2=Zimmerman|first2=Jean|publisher=Compass American Guides|year=2003|isbn=978-0-676-90495-6|edition=4th|series=Compass American Guides|location=New York|page=160}}</ref> По това време шестнадесет души вече са загинали от самоубийствени скокове.<ref name="nyt19471205" />
 
Само един човек скача от горната наблюдателница. Фредерик Екерт от Астория (Куинс) изтичва покрай пазач в затворената галерия на 102-я етаж на 3 ноември 1932 г., прескача ограничителите и излиза на открит мост, предназначен за пътниците на дирижабли. Той се приземява и умира на покрива на наблюдателницата на 86-я етаж.<ref>{{cite news |title=Leaps to His Death Off Empire Tower |url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1932/11/04/105881698.pdf |newspaper=The New York Times |date=4 ноември 1932 |accessdate=4 октомври 2011}}</ref> Двама души оцеляват, като не падат повече от един етаж. На 2 декември 1979 г. Елвита Адамс скача от 86-ия етаж, но е издухана на перваза на 85-я етаж при порив на вятъра и си счупва тазобедрената става.<ref>{{cite book |last=Douglas |first=George H. |title=Skyscrapers: A Social History of the Very Tall Building in America |url=https://books.google.com/?id=IxDUUqut-XkC&pg=PA173 |accessdate=11 октомври 2010 |year=2004 |publisher=McFarland |location=London |isbn=978-0-7864-2030-8 |page=173}}</ref><ref>{{cite book |last=Broughton |first=Geoffrey |title=Expressions |year=1987 |publisher=Collins ELT |location=London |isbn=0-00-370641-9 |page=32}}</ref> На 25 април 2013 г. човек пада от наблюдателната площадка на 86-я етаж, но се приземява жив с леки наранявания на ръба на 85-я етаж, където охранители го водят вътре и медицински работници го прехвърлят в болница за психиатрична оценка.<ref>{{cite web |url=http://www.nydailynews.com/new-york/sky-fall-man-tumbles-empire-state-building-article-1.1326967 |title=Man tumbles off Empire State Building |first1=Joseph |last1=Stepansky |first2=Joe |last2=Kemp |first3=Bryan |last3=Calcano |first4=Daniel |last4=Beekman |work=New York Daily News|date=25 април 2013 |accessdate=25 април 2013}}</ref><ref>{{cite web | last=Phillips | first=Jack | title=Empire State Building Fall: Man Survives Plunge on 86th Floor | website=The Epoch Times | date=25 април 2013 | url=https://www.theepochtimes.com/empire-state-building-fall-man-survives-plunge-on-86th-floor_25256.html | access-date=27 октомври 2017}}</ref>