Николо Макиавели: Разлика между версии

Роден е на [[3 май]] [[1469]] година във [[Флоренция]], която по това време е практически независим [[град-държава]] в границите на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], управляван от фамилията [[Медичи]]. Баща му, Бернардо ди Николо Макиавели, е юрист и умира, когато синът му е на 16 години. Майка му се казва Бартоломеа ди Стефано Нели.{{hrf|De Grazia|1989|}} Произхожда от старо, но не много богато семейство, произлизащо от някогашните маркизи на [[Тоскана]]. През годините негови членове са тринадесет [[гонфалниер на правосъдието|гонфалниери на правосъдието]],{{hrf|Benigni|1913}} членове на градското правителство, избирани с жребий с двумесечен мандат. В същото време той така и не получава пълно флорентинско гражданство.

 

 

През 1502 – 1503 г. е свидетел на кампанията на [[Чезаре Борджия]], който по това време установява властта си в [[Централна Италия]]. Между 1503 и 1506 г. Макиавели ръководи флорентинската [[милиция]], отговорна за отбраната на града. Изпитващ недоверие към наемниците, той е привърженик на съставената от граждани [[милиция]]. Възгледите му дават резултат през 1509 г., когато флорентинците удържат победа срещу [[Пиза]].

Животът на Макиавели съвпада с епоха на дълбоки промени във Флоренция, както и в [[Италия]]. Ерата на градовете републики върви към своя край под натиска на институционално устроените териториални държави, а Италия става арена на конфликтите между династиите [[Валоа (династия)|Валоа]] и [[Хабсбурги]] за хегемония в [[Европа]]. Политическите размишления на Макиавели възникват от тази констелация и в същото време се опитват да я овладеят и преодолеят. Те не произтичат от спокойна рефлексия, а са написани като политически съвети и указания, защото за него непосредственото политическо действие е било забранено поради освобождаването му от политическите постове и временното отстраняване от Флоренция. Наблюдаваната при Макиавели студена дистанция към политическите събития, пренебрежителното спокойствие, с което представя погрешните политически решения, и надменното благоволение, с което тълкува събитията, са по-скоро един принуден жест, отколкото израз на неговата фактическа вътрешна нагласа. Постоянно прозира неговата дълбока грижа за бъдещето на Флоренция и на Италия, след това перото му ръководят опасенията, че от безгрижие и некадърност могат да се пропуснат изгодни възможности за политическа промяна и убеждението, че знае кое е необходимо и обещаващо успех. Той сменя перспективата на цинично изглеждащ наблюдател с тази на политически борец и агитатор.

 

 

Английският драматург [[Кристофър Марлоу]] бил ентусиазиран поддръжник на този възглед. В „Евреинът от Малта“ (1589 – 1590) „Макиевел“ говори Прологът, твърдейки, че не е мъртъв, но притежавал душата на (херцог) Гиз, "А, сега Гиз е мъртъв, дошъл от Франция / Да види тази земя, и да се весели с приятелите си "(Prologue, линии 3 – 4). Последната му пиеса, „Клането в Париж“ (1593) взима клането и годините след него като негова тема, с херцога на Гиз и Катерина Медичи и двамата изобразени като „макиавелиани“, заразени със зло още от самото начало.

{{Уикицитат|Николо Макиавели}}

* {{Моята библиотека автор|niccolo-machiavelli|Николо Макиавели}}

 

{{Превод от|es|Nicolás Maquiavelo|30927996}}