Райхщатско споразумение: Разлика между версии

На 26 юни (н. ст. 8 юли) 1876 година руският [[император]] [[Александър II (Русия)|Александър II]] и министърът на външните работи княз [[Александър Горчаков]] се срещат с австро-унгарския император [[Франц Йосиф]] и министъра на външните работи граф [[Дюла Андраши]]. Срещата се провежда в замъка „Райхщад“, откъдето произлиза и наименованието на постигнатото между тях споразумение – Райхщадско споразумение.

 

 

Съгласно текста на това споразумение Австро-Унгария и Русия се съгласяват, че ''„ако се стигне до териториални промени или разпадане на Отоманската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено“''.<ref>[https://archive.org/stream/secrettreatiesof02pribuoft/secrettreatiesof02pribuoft_djvu.txt The secret treaties of Austria-Hungary] Текст на английски и френски (стр. 201 и сл.)</ref> Страните се договарят също така, че Черна гора и Сърбия ще получат възможността да анексират: първата — Херцеговина и пристанище на Адриатическо море, а втората — някои части на стара Сърбия и Босна. В този случай обаче, „Австрия ще има право да анексира турската част от Хърватия, както и някои погранични райони на Босна“. От своя страна, Русия ще получи правото да си върне Бесарабия, отстъпена на Молдовското княжество през 1856 г. В случай на „пълен разгром на Турция в Европа“ текстът предвижда възможност България и Румелия да образуват независими княжества. Споразумението доказва, че още през 1876 г. е било ясно, че страните по него не са били съгласни на Балканите да се създаде нито компактна славянска, нито голяма държава. Именно това съгласие между двете държави прави създаването на [[Санстефанска България]] невъзможно, а подписаният през 1878 г. предварителен [[Санстефански мирен договор]] – неизпълним.

В австрийския вариант на текста името ''„България“'' изобщо не се среща. Там се казва, че ако Турция бъде победена, Австро-Унгария ще получи Босна и Херцеговина с изключение на някои територии, които ще се присъединят към Сърбия и Черна гора. Босна, Румелия и Албания могат да станат автономни държави, а о‑в Крит и Тесалия ще се присъединят към Гърция. За Константинопол се предвижда евентуално да бъде обявен за [[свободен град]].

 

 

== Източници ==