Калория: Разлика между версии

'''Калория''' ({{lang|la|на=от|calor}} – топлина) е извънсистемна [[единица]] за измерване на [[енергия]], означавана с '''cal'''. За пръв път единицата калория е дефинирана от френския професор [[Никола Клеман]] през 1824 г. като '''килокалория''' (1 kcal = 1000 cal).<ref>[https://nutritionj.biomedcentral.com/articles/10.1186/1475-2891-6-44 Статия в сп. „Nutrition Journal“ (на англ.){{икона|en}}]</ref> Една килокалория представлява количеството енергия, необходимо да се повиши температурата на 1 [[килограм|kg]] [[вода]] с 1 [[Градус Целзий|°C]]. [[Международна организация по законодателна метрология|Международната организация по законодателна метрология]] (МОЗМ) отнася калорията към онези единици за измерване, „които трябва да се извадят от обръщение колкото може по-бързо там, където те се използват понастоящем, и които не трябва да се въвеждат там, където не са били използвани“.<ref>[http://www.fundmetrology.ru/depository/04_IntDoc_all/MD2.pdf#page=30 Международен документ на МОЗМ D2. Узаконени (официално допуснати за прилагане) единици за измерване. Приложение В]</ref>.

В миналото калорията широко е използвана за измерване на енергията, работата и топлината; „калоричност“ се е наричала топлината на изгаряне на горивата. Понастоящем, въпреки прехода към системата [[SI]], в топлоенергетиката, системите за отопление, комуналните услуги понякга се използва [[Представки SI|кратната единица]] за измерване количеството топлинна енергия '''[[Гига-|гигагигакалория]]калория''' (Gcal) (10⁹ калории). За измерване [[Мощност|топлинната мощност]] се използва производната единица Gcal/[[час]] (гигакалория за час), характеризираща количеството топлина, произведена или използвана от едно или друго оборудване за единица време.

Единицата за измерване на [[енергийната стойност]] на храната по традиция е калория. Под калоричност, или енергийна стойност (ценност), на храната се подразбира количеството енергия, което получава организмът при пълното ѝ усвояване. За да се определи ''пълната'' енергийна стойност на храната, тя се изгаря в [[калориметър|калориметър]] и се измерва топлината, отделена в заобикалящата го водна баня. Аналогично се измерва и разходът на енергия от човек: в херметичната камера на калориметъра се измерва отделяна от човека топлина и тя се превежда в „изгорени“ калории – по такъв начин може да се установи ''физиологичната'' енергийна стойност на храната<ref>Тъй като обменът на веществата в живия организъм не е способен на абсолютно окисление, вторият показател винаги е по-малък от първия в определена пропорция, отразяваща ефективността на обмяната на веществата.</ref>. По подобен начин може да се определи енергията, необходима да се осигури жизнената дейност на всеки човек. Таблицата отразява емпиричните резултати от тези изпитвания, по които именно се изчислява калоричността на продуктите, посочена на техните опаковки. Съществуват международни конвенции за калоричността на определен тип вещества, които са установени експериментално.