Гъби: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon= |
Редакция без резюме |
||
Ред 49:
Гъбите заедно с [[Бактерия|бактериите]] имат голямо значение за [[биосфера]]та. Те разграждат [[Органични съединения|органичните съединения]] чрез [[гниене]]то и минерализацията и ги довеждат до прости неорганични вещества. Така се затваря [[Хранителна верига|хранителната верига]] и неорганичните вещества могат да се усвоят от зелените растения за изграждане отново на органични съединения. Гъбите, особено почвените, спомагат за повишаване на почвеното плодородие. Микоризните гъби подпомагат храненето на дървесните и някои [[тревисти растения]]. Например [[орхидея]]та и [[салеп]]ът не могат да съществуват без [[симбиоза]] с микоризни гъби.
[[Наука]]та за гъбите се нарича [[микология|микология.]] Тя се занимава със систематично изследване на техните [[генетични]] и [[Биохимия|биохимични]] свойства, [[таксономия]]та, използването им от хората като източник на храна, [[лекарства]] и [[психотропни вещества]], както и опасността от [[отравяне]] или [[инфекция]]. За първи път
== Основни характеристики ==
Ред 69:
=== Специфични характеристики ===
* Някои видове гъби растат като едноклетъчни [[дрожди]], които се размножават чрез [[пъпкуване]] или делене. Диморфните гъбички могат да растат както като дрожди, така и като [[хифи]], според условията на околната среда.
* Гъбичната клетъчна стена е съставена от глюкани и хитин. Глюканите се срещат в растенията, а хитинът – в екзоскелета на [[членестоноги]]те, но гъбите са единствените организми, които съчетават и двете структурни молекули в клетъчната си стена.
* Гъбичните клетъчни стени не съдържат целулоза, за разлика от тези на растенията и оомицетите.
* Гъбите нямат структури за пренос на вода и хранителни вещества на големи разстояния подобни на [[ксилем]]а и [[флоем]]а в растенията.
== Устройство ==
Line 158 ⟶ 161:
Много гъби са продуценти на биологично активни [[химични съединения]], повечето от които са с токсични свойства за животни или растения, поради което самите вещества се означават като микотоксини. От практическо значение са микотоксините, продуцирани от някои плесени водещи до разваляне на храни, както и токсините продуцирани от [[Отровни гъби|отровните гъби]]. Известни примери са химичните съединения, откривани при гъбите от род ''[[Amanita]]'', ергоалкалоидите от [[мораво рогче|моравото рогче]] <ref name=Schardl2007>{{cite journal |author=Schardl CL, Panaccione DG, Tudzynski P. |year=2006 |title=Ergot alkaloids—biology and molecular biology |journal=The Alkaloids. Chemistry and Biology |volume=63 |pages=45 – 86 |pmid=17133714 |doi=10.1016/S1099-4831(06)63002-2 |series=The Alkaloids: Chemistry and Biology |isbn=9780124695634}}</ref>, афлатоксините и мощните [[канцероген]]и синтезирани от представители на рода ''[[Aspergillus]]'' <ref name=vanEgmond2007>{{cite journal |author=van Egmond HP, Schothorst RC, Jonker MA. |year=2007 |title=Regulations relating to mycotoxins in food: perspectives in a global and European context|journal=Analytical and Bioanalytical Chemistry |volume=389 |issue=1 |pages=147 – 157 |pmid=17508207 |doi=10.1007/s00216-007-1317-9}}</ref>.
Гъбите отделят антибиотици, за да се защитават срещу бактерии.
През 1928 година, ключов експеримент, осъществен от [[Александър Флеминг]] показва, антибиоза срещу бактерии от страна на гъби от рода ''Penicillium''. Флеминг постулира, че ефекта се дължи на присъствието на антибактериално химично съединение, което той нарича [[пеницилин]].
| |||