Шипка (връх): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Премахнати редакции на 94.190.193.229 (б.), към версия на 90.154.246.150 Етикет: Отмяна |
||
Ред 11:
| карта-файл2 =
}}
'''Свети Никола (Шипка)''' е връх в [[Стара планина]] с [[надморска височина]] 1326 метра, разположен на изток от [[Шипченския проход]]. До 23 ноември 1951 г. върхът носи името Свети Никола, а след това до 7 октомври 1977 г. – връх Столетов.<ref>Указ № 1454 от 30 септември 1977 г. Обн. ДВ., бр. 78 от 7 октомври 1977 г.</ref><ref>{{наименования|243}}</ref> Върхът символизира героизма и самопожертвувателните усилия за освобождението на България от Османско
През 1934 г. на върха е построен [[Паметникът на свободата]], до който водят автомобилен път и каменно стълбище. Паметникът е част от [[Парк-музей „Шипка“]]. Шипка се нарича и върхът (с височина 1232 m), разположен на север от главното било и на запад от Шипченския проход.[[File:Паметникът на свободата на връх Шипка 12.jpg|thumb|402x402px|Паметникът на свободата на връх Шипка]]По време на [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] в началото на август 1877 г. генерал [[Николай Столетов]] организира отбраната на Шипченския проход, като разполага Шипченския отряд (в който влизат и 1, 2, 3, 4 и 5 дружина на [[Българското опълчение]]) на връх Св. Никола, връх Орлово гнездо и връх Шипка. [[Шипченска битка (август 1877)|Решителните сражения]] се водят от 21 до 26 август 1877 г. Защитниците показват изключителен героизъм и въпреки численото превъзходство на противника, атаките са отблъснати
Действията започват през лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровската община. По искане на ген-майор [[Валериан Дерожински]] се провежда работна среща с [[Райчо Каролев]] и [[Иван Калпазанов]]. Необходимо е българин да премине Балкана и да отнесе писмо със заповед на великия княз Николай Николаевич до генерал-лейтенант Гурко. Иван Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Заповедта е да превземе от север Шипченския проход, а от юг да настъпят частите на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Генерал-майор Дерожински насочва част от Габровския отряд към връх Шипка, а генерелал-лейтенант Гурко атакува от юг на Шипка. На 3-7 (15-19) юли 1877 г. след вихрени атаки е овладян Шипченският проход. Неговата охрана се поема от отряда на генерал-майор Дерожински.
|