Шипка (връх): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Премахнати редакции на 94.190.193.229 (б.), към версия на 90.154.246.150
Етикет: Отмяна
Ред 11:
| карта-файл2 =
}}
'''Свети Никола (Шипка)''' е връх в [[Стара планина]] с [[надморска височина]] 1326 метра, разположен на изток от [[Шипченския проход]]. До 23 ноември 1951 г. върхът носи името Свети Никола, а след това до 7 октомври 1977 г.&nbsp;– връх Столетов.<ref>Указ № 1454 от 30 септември 1977 г. Обн. ДВ., бр. 78 от 7 октомври 1977 г.</ref><ref>{{наименования|243}}</ref> Върхът символизира героизма и самопожертвувателните усилия за освобождението на България от Османско робствовладичество.
 
През 1934 г. на върха е построен [[Паметникът на свободата]], до който водят автомобилен път и каменно стълбище. Паметникът е част от [[Парк-музей „Шипка“]]. Шипка се нарича и върхът (с височина 1232 m), разположен на север от главното било и на запад от Шипченския проход.[[File:Паметникът на свободата на връх Шипка 12.jpg|thumb|402x402px|Паметникът на свободата на връх Шипка]]По време на [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] в началото на август 1877 г. генерал [[Николай Столетов]] организира отбраната на Шипченския проход, като разполага Шипченския отряд (в който влизат и 1, 2, 3, 4 и 5 дружина на [[Българското опълчение]]) на връх Св. Никола, връх Орлово гнездо и връх Шипка. [[Шипченска битка (август 1877)|Решителните сражения]] се водят от 21 до 26 август 1877 г. Защитниците показват изключителен героизъм и въпреки численото превъзходство на противника, атаките са отблъснати.Българите не давали на турците да завладеят Шипка защото тя била последната им надежда.
Действията започват през лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровската община. По искане на ген-майор [[Валериан Дерожински]] се провежда работна среща с [[Райчо Каролев]] и [[Иван Калпазанов]]. Необходимо е българин да премине Балкана и да отнесе писмо със заповед на великия княз Николай Николаевич до генерал-лейтенант Гурко. Иван Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Заповедта е да превземе от север Шипченския проход, а от юг да настъпят частите на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Генерал-майор Дерожински насочва част от Габровския отряд към връх Шипка, а генерелал-лейтенант Гурко атакува от юг на Шипка. На 3-7 (15-19) юли 1877 г. след вихрени атаки е овладян Шипченският проход. Неговата охрана се поема от отряда на генерал-майор Дерожински.