Разлика между версии на „Хисаро-Алай“

редакция без резюме
| карта-файл2 =
}}
'''Хисаро-Алай''' ({{lang|tg|Ҳисору-Олой}}; {{lang|ru|Гиссаро-Алай}}) е мощна [[планинска система]] в [[Средна Азия]], разположена на територията на [[Таджикистан]], [[Киргизстан]] и [[Узбекистан]]. Простира се между [[Ферганска долина|Ферганската котловина]] на север, пустинята [[Къзълкум]] на запад, [[Каршинска степ|Каршинската степ]] на югозапад и Таджикската депресия и [[Алайска долина|Алайската долина]] на юг, а на североизток се свързва с планинската система на [[Тяншан]]. Цялата планинска система е ориентирана в посока запад-изток и представлява леко изпъкнала на юг дъга с дължина около 900 km и ширина от 80 km в източната част до 150 km в западната част.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article010742.html «Большая Советская Энциклопедия» – Гисаро-Алай, т. 6, стр. 563-564]</ref>
 
== Геоложки строеж, полезни изкопаеми ==
В тектонско отношение Хисаро-Алай представлява симетрично нагънато съоръжение с херцинска възраст, изградено от палеозойски (камбрий и долен перм) геосинклинални образувания. Централната част на планинската система – долината на река [[Зеравшан]] и южния склон на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] са изградени основно от мощни, силно дислоцирани слоеве на силурски шисти. Северните склонове на [[Туркестански хребет|Туркестанския]], [[Алайски хребет|Алайския]], [[Зеравшански хребет|Зеравшанския]] и [[Хисарски хребет|Хисарския хребети]] са образувани от мощни слоеве от варовици и шисти със силурска и девонска възраст и варовици с долно- и среднокарбонска възраст. Горнопалеозойските (среден карбон и долен перм) конгломерати, пясъчници и ефузиви са развити покрай дълбочинни разломи в долината на [[Зеваршан]] и по северния склон на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]]. По-широко горния палеозой е представен по южната периферия на [[Ферганска долина|Ферганската котловина]] и по южния склон на [[Хисарски хребет|Хисарския хребет]], където той е привързан към зоните на дълбочинни разломи – Южнофергански и Хисарски. Магматичните породи в Хисаро-Алай – гранити, гранодиорити и алкални скали образуват големи тела в осовите части на [[Туркестански хребет|Туркестанския]] и [[Алайски хребет|Алайския хребети]], присъстват също и в [[Зеравшански хребет|Зеравшанския хребет]], а в [[Хисарски хребет|Хисарския хребет]] изграждат крупен батолит. По северния склон на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] се наблюдават ултраосновни серпентинизирани интрузии със среднопалеозойска възраст. Палеозойското геосинклинално развитие на планинската система се сменя с образуването на мезозойско-палеогенова платформа, като в края на палеогена настъпва епоха на нова активизация, привела до образуването на съвременния релеф. Мезозойските и палеогеновите наслаги имат платформен облек и са се съхранили в планината във вид на тесни и затиснати разломни полоси, а по южната периферия на [[Ферганска долина|Ферганската котловина]] и в югозападните разклонения на [[Хисарски хребет|Хисарския хребет]] образуват широки заравнени пространства. Те са представени от континентални въгленосни юрски, червеноцветни долнокридни и морски пъстроцветни горнокредни и палеогенови образувания, събрани и силно нагънати. Олигоценските, плиоценските и старите антропогенни наслаги образуват широк орогенен комплекс от континентални моласи, изпълващи предпланините и междупланинските котловини.
 
С гранитоидите от късния палеозой са свързани находищата на волфрам, молибден, арсен и злато. Най-голямо значение имат живачно-антимоновите находища по северните склонове на [[Туркестански хребет|Туркестанския]] и [[Алайски хребет|Алайския хребети]] (Хайдаркен, Чаувай, Кадамджай и др.) и антимоновите находища в [[Таджикистан]] (Шинг-Магиан, Джижикрут и др.). Към юрските наслаги са привързани въглищните залежи в [[Сулюкта]], Шураб, Кизълкия, Фан Ягноб и находищата по южния склон на [[Хисарски хребет|Хисарския хребет]]. Сярното находище в Шорсу се намира в палеогеновите наслаги в северните поли на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]], а нефтените находища в южната част на [[Ферганска долина|Ферганската котловина]] са свързани с кредните и палеогеновите наслаги (Ким, Чимион, [[Андижан]] и др.).
 
== Географска характеристика ==
=== Релеф ===
=== Климат ===
=== Реки и езера ===
=== Типове ландшафти ===
 
== Топографска карта ==