Разлика между версии на „Хисаро-Алай“

редакция без резюме
 
== Геоложки строеж, полезни изкопаеми ==
В тектонско отношение Хисаро-Алай представлява симетрично нагънато съоръжение с херцинска възраст, изградено от палеозойски (камбрий и долен перм) геосинклинални образувания. Централната част на планинската система – долината на река [[Зеравшан]] и южния склон на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] са изградени основно от мощни, силно дислоцирани слоеве на силурски шисти. Северните склонове на [[Туркестански хребет|Туркестанския]], [[Алайски хребет|Алайския]], [[Зеравшански хребет|Зеравшанския]] и [[Хисарски хребет|Хисарския хребети]] са образувани от мощни слоеве от варовици и шисти със силурска и девонска възраст и варовици с долно- и среднокарбонска възраст. Горнопалеозойските (среден карбон и долен перм) конгломерати, пясъчници и ефузиви са развити покрай дълбочинни разломи в долината на [[Зеваршан]] и по северния склон на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]]. По-широко горния палеозой е представен по южната периферия на [[Ферганска долина|Ферганската котловина]] и по южния склон на [[Хисарски хребет|Хисарския хребет]], където той е привързан към зоните на дълбочинни разломи – Южнофергански и Хисарски. Магматичните породи в Хисаро-Алай – гранити, гранодиорити и алкални скали образуват големи тела в осовите части на [[Туркестански хребет|Туркестанския]] и [[Алайски хребет|Алайския хребети]], присъстват също и в [[Зеравшански хребет|Зеравшанския хребет]], а в [[Хисарски хребет|Хисарския хребет]] изграждат крупен батолит. По северния склон на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] се наблюдават ултраосновни серпентинизирани интрузии със среднопалеозойска възраст. Палеозойското геосинклинално развитие на планинската система се сменя с образуването на мезозойско-палеогенова платформа, като в края на палеогена настъпва епоха на нова активизация, привела до образуването на съвременния релеф. Мезозойските и палеогеновите наслаги имат платформен облек и са се съхранили в планината във вид на тесни и затиснати разломни полоси, а по южната периферия на [[Ферганска долина|Ферганската котловина]] и в югозападните разклонения на [[Хисарски хребет|Хисарския хребет]] образуват широки заравнени пространства. Те са представени от континентални въгленосни юрски, червеноцветни долнокридни и морски пъстроцветни горнокредни и палеогенови образувания, събрани и силно нагънати. Олигоценските, плиоценските и старите антропогенни наслаги образуват широк орогенен комплекс от континентални моласи, изпълващи предпланините и междупланинските котловини.<ref name="bse"></ref>
 
С гранитоидите от късния палеозой са свързани находищата на волфрам, молибден, арсен и злато. Най-голямо значение имат живачно-антимоновите находища по северните склонове на [[Туркестански хребет|Туркестанския]] и [[Алайски хребет|Алайския хребети]] (Хайдаркен, Чаувай, Кадамджай и др.) и антимоновите находища в [[Таджикистан]] (Шинг-Магиан, Джижикрут и др.). Към юрските наслаги са привързани въглищните залежи в [[Сулюкта]], Шураб, Кизълкия, Фан Ягноб и находищата по южния склон на [[Хисарски хребет|Хисарския хребет]]. Сярното находище в Шорсу се намира в палеогеновите наслаги в северните поли на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]], а нефтените находища в южната част на [[Ферганска долина|Ферганската котловина]] са свързани с кредните и палеогеновите наслаги (Ким, Чимион, [[Андижан]] и др.).<ref name="bse"></ref>
 
== Географска характеристика ==
=== Релеф ===
Основните планински хребети в Хисоро-Алай имат широчиннно или субширочинно прастиране. Западната и средната част на планината са заети от [[Туркестански хребет|Туркестанския]], [[Зеравшански хребет|Зеравшанския]] и [[Хисарски хребет|Хисарския хребети]] и техните разклонения, а [[Алайски хребет|Алайския хребет]] със северните си разклонения (Кичик Алай и др.) образуват източната част. В западната част, продълженията на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] (Малгузар, [[Нуратау]] и Актау) се простират далеч на северозапад покрай десния бряг на река [[Зеравшан]], а редица нископланински масиви, т.н. Зирабулак-Зиаетдински планини, са западно продължение на [[Зеравшански хребет|Зеравшанския хребет]] и се простират покрай левия бряг на [[Зеравшан]]. Височината на повечето от хребетите надвишана 5000 m. В източната част на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]], в района на Матчинския планински възел се извисява пик '''Скалисти 5621 m''', най-високата точка на цялата планинска система на Хисаро-Алай. При стиковането на [[Зеравшански хребет|Зеравшанския]] и [[Алайски хребет|Алайския хребети]] се издига пик Игла (5301 m), източно от нея се намира най-високата точка на [[Алайски хребет|Алайския хребет]] (5544 m), а в средната част на [[Зеравшански хребет|Зеравшанския хребет]] е връх Чимтарга (5489 m).<ref name="bse"></ref>
 
Основните гребени на [[Туркестански хребет|Туркестанския]], [[Зеравшански хребет|Зеравшанския]], [[Хисарски хребет|Хисарския]] и [[Алайски хребет|Алайския хребети]] и някои от най-високите предпланински хребети (Кичик Алай и др.) имат типичен алпийски релеф. В северните предни планински ридове на [[Алайски хребет|Алайския]] и [[Туркестански хребет|Туркестанския хребети]], в западната част на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] и неговите разклонения, в хребета [[Нуратау]] и др. добре са се съхранили плоските заравнени повърнини, изпитали през неогена и плейстоцена тектонски деформации във вид на дълги сводообразни издутини. Техните платообразни билни части и склонове са силно разчленени от дълбоки долини и дефилета. По северните подножия на [[Алайски хребет|Алайския]] и [[Туркестански хребет|Туркестанския хребети]], Кичик Алай и др. са развити силно разчленени льосови предпланински заравнености, носещи названието „адири“. Във варовиците на [[Зеравшански хребет|Зеравшанския хребет]] и северните склонове на [[Алайски хребет|Алайския]] и [[Туркестански хребет|Туркестанския хребети]] широко разпространение имат карстовите форми.<ref name="bse"></ref>
 
=== Климат ===
=== Реки и езера ===