Разлика между версии на „Хисаро-Алай“

редакция без резюме
== Географска характеристика ==
=== Релеф ===
Основните планински хребети в Хисоро-Алай имат широчиннно или субширочинно прастиране. Западната и средната част на планината са заети от [[Туркестански хребет|Туркестанския]], [[Зеравшански хребет|Зеравшанския]] и [[Хисарски хребет|Хисарския хребети]] и техните разклонения, а [[Алайски хребет|Алайския хребет]] със северните си разклонения (Кичик Алай и др.) образуват източната част. В западната част, продълженията на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] (Малгузар, [[Нуратау]] и Актау) се простират далеч на северозапад покрай десния бряг на река [[Зеравшан]], а редица нископланински масиви, т.н. Зирабулак-Зиаетдински планини, са западно продължение на [[Зеравшански хребет|Зеравшанския хребет]] и се простират покрай левия бряг на [[Зеравшан]]. Височината на повечето от хребетите надвишана 5000 m. В източната част на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]], в района на Матчинския планински възел се извисява пик '''Скалисти 5621 m''' ({{coord|39|37|10|N|70|43|08|E}}), най-високата точка на цялата планинска система на Хисаро-Алай. При стиковането на [[Зеравшански хребет|Зеравшанския]] и [[Алайски хребет|Алайския хребети]] се издига пик Игла (5301 m), източно от нея се намира най-високата точка на [[Алайски хребет|Алайския хребет]] (5544 m), а в средната част на [[Зеравшански хребет|Зеравшанския хребет]] е връх Чимтарга (5489 m).<ref name="bse"></ref>
 
Основните гребени на [[Туркестански хребет|Туркестанския]], [[Зеравшански хребет|Зеравшанския]], [[Хисарски хребет|Хисарския]] и [[Алайски хребет|Алайския хребети]] и някои от най-високите предпланински хребети (Кичик Алай и др.) имат типичен алпийски релеф. В северните предни планински ридове на [[Алайски хребет|Алайския]] и [[Туркестански хребет|Туркестанския хребети]], в западната част на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] и неговите разклонения, в хребета [[Нуратау]] и др. добре са се съхранили плоските заравнени повърнини, изпитали през неогена и плейстоцена тектонски деформации във вид на дълги сводообразни издутини. Техните платообразни билни части и склонове са силно разчленени от дълбоки долини и дефилета. По северните подножия на [[Алайски хребет|Алайския]] и [[Туркестански хребет|Туркестанския хребети]], Кичик Алай и др. са развити силно разчленени льосови предпланински заравнености, носещи названието „адири“. Във варовиците на [[Зеравшански хребет|Зеравшанския хребет]] и северните склонове на [[Алайски хребет|Алайския]] и [[Туркестански хребет|Туркестанския хребети]] широко разпространение имат карстовите форми.<ref name="bse"></ref>
Климатът на Хисаро-Алай се характеризира с изменението във височина на термичните условия, неравномерното разпределиние на валежите и увлажняването. В котловините и долините по периферията на планинската система средните юлски температури са 24,3°С (в [[Ош]]), 28,2°С (в [[Душанбе]]), а средните януарски съответно – 3,0°С и 1,4°С. Сумата на температура над 10°С годишно е съответно 3853°С и 4880°С. На височина 3373 m (прохода Азноб в [[Хисарски хребет|Хисарския хребет]]) аналогичните показатели са 11°С, -13,2°С и 484°С. По наветрените склонове на планините, обърнати на юг и запад годишното количество на валежите достига 1000 – 2000 mm, като заедно с това са много големи инсолацията и изпарението, а на подветрените склонове, даже в среднопланинските части падат под 200 mm. Максимумът на валжите в подножията е през пролетта, а по билата – през пролетта и лятото.<ref name="bse"></ref>
 
=== Реки и езераВоди ===
Реките имат смесено подхранване с преобладаване на ледниково-снежното, като делът на ледниковото подхранване е много голям в горното течение на река [[Зеравшан]]. Със своята живопистност се славят планинските езера Искандеркул и Маргузор (в басейна на [[Зеравшан]]) и др. Високите гребени на хребетите са покрити с вечни снегове и ледници. Най-големият ледник в Хисаро-Алай е Зеравшанският с дължина около 25 km, от който води началото си река [[Зеравшан]].
 
=== Типове ландшафти ===
По склоновете на планината отдолу нагоре се обособяват следните височинни зони и пояси:
* Зона на ефемеровите и полино-ефемеровите полупустинни предпланински равнини и адири;
* Зона на субтропичните степни льосови предпланини и средногория с пояси от тревисти, тревисто-храстови и злаково-храстови степи;
* Зона на среднопланинските гори от арча (вид хвойна), редки гори, степи и лесо-ливадни степи;
* Зона на високопланинските пасища с пояси от субалпийски пасища и ливадни степи, алпийски пасища, субнивален пояс с фрагментарна почвено-растителна покривка от високопланинско пасищен тип, разположен сред голи скали и сипеи;
* Глациално-нивална зона на вечните снегове, ледници и скали.
 
== Топографска карта ==