Разлика между версии на „Крит“

м
редакция без резюме
м (fixlink; козметични промени)
м
'''Крит''' ({{Lang|el|Κρήτη}}; {{lang|la|Candia}}; {{lang|tr|Girit}}) е една от тринадесетте [[Административни области в Гърция|административни области]] на [[Гърция|Република Гърция]]. Той е най-големият гръцки [[остров]] с [[площ]] от 8336 [[км²]], и петият по големина в [[Средиземно море]], като на него е най-южната точка на Гърция. Населението му е над 600 000 души.
 
Районът от своя страна е разделен на 4 по-малки области, наречени номи. От запад на изток те са '''Ханя''', '''Ретимно''', '''Ираклион''' и '''Ласити'''. Най-големият град е [[Ираклион]], който е и столицата. Други важни градове на Крит са Ханя, Ретимно, Перама, Вамос, [[Агиос Николаос (Крит)|Агиос Николаос]] и Йерапетра. Голям брой туристи посещават дестинации като [[Кносос]], [[Фестос]], [[Гортис]]; [[Венецианска република|венецианската]] крепост в [[Ретимно]]; планинското дефиле [[Самария (Крит)|Самария]], и др.
 
Крит има важно за Средиземноморието местоположение. Отдалечен е на 110 км от [[Европа]], 175 от [[Азия]] км и 300 км от [[Африка]]. Населяван от древни времена, той разполага с многообразни исторически и географски забележителности, поради което островът е известна [[туризъм|туристическа]] дестинация. [[Минойска цивилизация|Минойската цивилизация]] (2600 – 1400 пр. Хр.), зародила се и развила се на Крит, е считана за първата голяма европейска цивилизация. Нейните паметници и днес могат да бъдат видени в археологическите обекти [[Кносос]], [[Фестос]] и [[Гортис]]. През [[Средновековие]]то островът е част от [[Венецианска република|Венецианската република]]. Крепостни стени и сгради, построени по времето на владичеството на тази средиземноморска държава, днес са запазени в градовете [[Ираклион]], [[Ханя]] и [[Ретимно]].
== История ==
{{основна|История на Крит}}
На остров Крит от около средата 3-то хилядолетие пр. Хр. се развива една от най-древните [[Европа|европейски]] цивилизации – [[Минойска цивилизация|минойската]]. В продължение на дванайсет века минойците издигат великолепни за времето си крепостни градове. Едни от известните днес дворцови центрове са Кнос, Фест, Маля и Закрос. По всяка вероятност край на развитието на минойската цивилизация е сложило избухването на [[вулкан]]а на о. [[СанторинСанторини]] около 1450 г. пр. Хр.<ref> {{икона|ru}} [http://www.crete.ru/history.php История Крита], посетен на 26 януари 2008 г.</ref>
 
Началото на минойската епоха съвпада с това на бронзовата епоха. Съществуват различни мнения за появата на минойците, като най-подкрепяна е теорията, че те пристигат на о. Крит от [[Мала Азия]] около 2600 г. пр. Хр. Предполага се, че те са [[индоевропейци]], но тази теза не може да бъде доказана. Благодарение на информацията от археологическите разкопки днес се знае, че минойците били богата народност, при която изкуството и икономиката процъфтявали.<ref> {{икона|ru}} [http://old.marin.ru/greece/crete_history.shtml История острова Крит], посетен на 26 януари 2008 г.</ref>
[[Файл:CreteMap.jpg|мини|ляво|300px|Карта на остров Крит]]
 
След това над острова властта си налагат [[Римска империя|Римската империя]] и [[Византия]]. От 824 до 960 г. островът е в обхвата на арабските владения, след което отново се връща под властта на Византия. През 1204 г. той е предаден на [[Венецианска република|Венецианската република]], която установява на острова т.н. [[херцогство Кандия]], като венецианците владеят острова чак докато османците[[османци]]те не го завладяват с дългата [[Венецианско-турска война (1645-1669)|Критска война]] (1645 – 1669). Въпреки активното си участие в гръцката революция от 1821 до 1828 г. Крит не е освободен от османска власт, макар че се контролира от османския васал в [[Египет]]. От 1866 до 1869 г. критските гърци продължватпродължават борбата си, в резултат на което Крит постига автономно положениеавтономия в рамките на [[Османска империя|Османската империя]]. Нова стъпка към отхвърлянето на османската власт е направена през 1897 г., когато избухва ново въстание и в резултат [[Велики сили|Великите сили]] принуждават султана да създаде независима критска република. Само след десет години тя се присъединява към Гърция.
 
В края на май 1941 г. по време на [[Втора световна война|Втората световна война]] военновъздушните сили на [[Германия]] превземат острова с [[Битка за Крит|въздушен десант]], който се оценява като най-голямата въздушно-десантна операция във военната история до момента.
От всички гръцки острови, той е най-близо до [[Северна Африка]]. Остров Крит е с [[население]] от 623&nbsp;666 жители (2005), [[площ]] от 8336 [[км²]], а гъстотата на населението му е 75 жители/км². Той е продълговат с дължина от изток на запад 260 км и ширина, която варира от 12 до 58 км. Бреговете му са силно разчленени, като в тях са оформени дълбоки заливи – Кисанос, Ханя, Суда, Мирабелос на северното крайбрежие, а на южното е широкият и отворен към Средиземно море залив Месара. Полуостровите са дълбоко вдадени в морето – Родопос, Акротири, Сидерос.
[[Файл:LefkaOri.jpg|мини|250px|Планината Лефка]]
Остров Крит има планински релеф с четири ясно оформени масива. От запад на изток те са: Лефка (връх Пахнес – 2453 м), Иди (тук е най-високата точка на острова, връх Иди или Псилорити – 2456 м), [[Дикти]] (2418 м) и Орнос (1179 м). Критските планини са част от [[Динарски планини|Динарската планинска система]], която започва от Словения и минава през цялата западна част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]].
 
Между масивите са оформени широки долини, в които текат реките Гиолирос, Апоселемис, Анаподанс и Кутсулидис. Реките на острова са къси и пълноводни. Климатът е средиземноморски със значителни валежи и високи температури, мека зима и топло лято. Възможни са климатични аномалии, като тази през февруари 2004 г., когато целият остров е скован от невиждан студ и покрит със сняг.
 
[[Файл:Heraklion le port.JPG|мини|ляво|250px|Пристанището на Ираклион]]
Растителността на Крит е съставена предимно от твърдолистни вечно зеленивечнозелени гори и храсти (маквиси) – [[маслина]], [[портокал]], [[смокиня]], [[лоза]]. Сравнително добре е развито земеделието, както и животновъдството. Намират се находища на [[манган|манганова руда]], [[азбест]] и [[гипс]]. Затова добивната промишленост има традиции, но освен нея почти не е развит друг дял на тежката промишленост. С най-голямо значение са кожарската, хранителната и сапунената промишленост.
 
== Стопанство ==