Алайски хребет: Разлика между версии

▲'''Алайският хребет''' ({{lang|tg|Ҳисору-Олой}}; {{lang|ru|Алайский хребет}}) е мощен планински хребет в източната част на планинската система [[Хисаро-Алай]], разположен на територията на [[Киргизстан]], [[Таджикистан]] и [[Китай]]. Простира се от запад на изток, като леко изпъкнала на юг дъга на протежение около 400 km между [[Ферганска долина|Ферганската котловина]] на север и [[Алайска долина|Алайската долина]] на юг. На запад в района на т.н. Матчинския планински възел се свързва с [[Туркестански хребет|Туркестанския]], [[Зеравшански хребет|Зеравшанския]] и [[Хисарски хребет|Хисарския хребети]] на същата планинска система, на югоизток чрез прохода Тонмурун – със [[Заалайски хребет|Заалайския хребет]] на [[Памир]], а на североизток – с крайните югозападни разклонения на [[Тяншан]]. Максимална височина пик '''Тандикул 5544 m''' ({{coord|39|26|59|N|71|05|01|E}}), разположен в най-западната му част, на киргизско-таджикската граница. Изграден е от слоеве от пясъчно-глиненсти наслаги и кристалинни шисти. Северните му склонове са дълги и полегати, в които са разположени успоредни и перпендикулярни на главния хребет вторични по-ниски хребети (Кичик Алай, Актур, Конбулак и др.) и долини. Южните му хребети, обърнати към [[Алайска долина|Алайската долина]] и долината на река Сурхоб (дясна съставяща на [[Вахш]]) са къси и много стръмни. Има множество ледници, особено в западната му част с обща площ 568 km². По южните му склонове се стичат къси и бурни потоци десни притоци на Къзълсу и Сурхоб, а по северните – много по-дълги и по-спокойни леви притоци на [[Сърдаря]] и лявата я съставяща Карадаря. От югоизточните му китайски склонове водят началото си реки принадлежащи към водосборния басейн на река [[Тарим]]. Ниските части са заети от полупустинна растителност, нагоре по склоновете се редуват сухи коилово-типчакови степи, ливадно-степна растителност и редки гори от арча (вид хвойна), а на височина 2000 – 3200 m те се сменят с алпийски пасища.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article009650.html «Большая Советская Энциклопедия» – Алайский хребет , т. 1, стр. 379]</ref>