Есхил: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
Редакция без резюме
Етикет: Премахване на референтен списък
Ред 7:
| портрет-описание =
| роден-място = [[Елевсина]], [[Гърция]]
| починал-място = [[Джела|Гела]], [[Сицилия]]
| националност = [[Древна Гърция]]
| работил = [[драматург]]
Ред 13:
| вложки =
}}
'''Есхил''' ([[гръцки език{{lang|el|гръцки]] Αισχύλος}}) е [[Древна Гърция|древногръцки]] [[драматург]].
 
== Биография ==
Роден е през [[525 пр.н.е.|525 г. пр.н.е.]] Участва в [[гръко-персийските войни]] (битките при [[Маратон (Гърция)|Маратон]], [[Саламина|Саламин]] и [[Платея]]). Първото му участие в драматическо състезание се пада между 500 и 497 г. пр.н.е. за утвърждаване на ''есхиловата драматургическа линия''.
 
Античните учени изброяват в литературното му наследство около 90 пиеси (трагедии и [[Сатирна драма|сатирни драми]]), от които до нас са достигнали само седем: „Персите“ (единствената запазена историческа трагедия), „[[Седемте срещу Тива]]“, една пълна трилогия – „[[Орестия]]“ („Агамемнон“, „Хоефори“ и „Евмениди“), „[[Молителките]]“ и „[[Прикованият Прометей]]“. От останалите му творби са запазени заглавия и фрагменти от повече от 75 пиеси.
Ред 22:
Според [[Аристотел]] Есхил пръв въвежда втори актьор, намалява партиите на хо̀ра и дава преднина на [[диалог]]а. Заради тези радикални промени е наречен „баща на трагедията“.
 
Скоро след написването на „Орестия“ Есхил напуска Атина и за трети път заминава за [[Джела|Гела]] на о. [[Сицилия]]. Там през 456 г. преди н.е. завършва жизнения и творческия си път и погребан. [[Епитафия]]та на гроба му не споменава нищо за творбите му, а само за участието в битки с персите<ref>{{cite book |title=Anthologiae Graecae Appendix, vol. 3, Epigramma sepulcrale |page=17}}</ref>.
 
Преразказана от [[Валерий Максим]] и [[Плиний Стари]] легенда гласи, че Есхил загива, когато орел изпуснал костенурка върху голата му глава, приемайки я за камък (някои орли се хранят с костенурки, чупейки ги в твърди предмети). Плиний Стари в своята „[[Естествена история]]“ добавя, че Есхил бил на улицата, за да избегне пророчество, че ще го убие падащ предмет. Съществува и версия, че орелът е изпуснал камък, приемайки плешивината му за яйце. Според [[Енциклопедия Британика]] легендата е изфабрикувана от по-късен сатиричен автор<ref name="brit_Aesc">{{Цитат уеб
Ред 62:
* Deforge, B. ''Une vie avec Eschyle. Vérité des mythes'' (Paris, Les Belles Lettres, 2010).
* Кагаров, Е. Г. ''Эсхил как религиозный мыслитель. Элементы фетишизма в древнегреческой религии'' (М., УРСС, 2011) (Академия фундаментальных исследований: этнология).
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
Line 70 ⟶ 67:
* {{икона|ru}} [http://lib.ru/POEEAST/ESHIL/ Библиотека с произведенията на Есхил в превод на руски]
* {{Моята библиотека автор|eshil|Есхил}}
 
== Бележки ==
<references />
 
{{нормативен контрол}}