Георги Брадистилов завършва през 1927 година специалност математика в [[СУ|Софийски университет „Св. Климент Охридски“]]. <ref> {{Citationcite book |year= 1929 |title=Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам |publisher= Университетска библиотека № 91 |publication-place= София |pages= стр. 349}}</ref><ref> {{Citationcite book |year= 2009 |last = Гемиджиев |first= Георги |title= История на Панагюрище (1878-1944) |publisher= Богианна стр. 537|publication-place= София |ISBN = 978-954-676-081-4}}</ref> През [[1931]] – [[1932]] специализира в [[Сорбона]]та при [[Жак Адамар]] и [[Ели Картан]], а през [[1937]] – [[1938]] – в [[Мюнхенски университет|Мюнхенския университет]] при [[Арнолд Зомерфелд]] и [[Константин Каратеодори]]. През [[1938]] защитава [[докторат]] в Мюнхенския университет, а през [[1958]] защитава в СУ дисертация за звание „доктор на математическите науки“.
Ред 37:
Избран за член-кореспондент на [[БАН]] през [[1967]] г.
Основни области на научна и преподавателска дейност: висша математика, нелинейни диференциални уравнения и техните приложения в механиката и техниката, нелинейни трептения и устойчивост, електростатичен потенциал. Основоположник на национална научна школа по нелинейните трептения, както и на редица приложни клонове на висшата математика.<ref>{{citationcite book|author=Бояджиев, Георги Н., Божидар Ив. Чешанков |chapter= Научното дело на Георги Брадистилов |title= Mathematics and Education in Mathematics, Proceedings of the Thirty Third Spring Conference of the Union of Bulgarian Mathematicians, Borovetz, April 1-4, 2004 |url=|date= 2004|publisher=|isbn=|page=9-21}}</ref>
Автор на над 100 публикации (15 в чужбина), (и като съавтор) на основните учебници и ръководства по висша математика за инженери (около 40) и на книгите:
