Елизабет I: Разлика между версии

| име = Елизабет I

| описание = Кралица на Англия и Ирландия

| описание на изображението =

| управление = [[17 ноември]] [[1558]] г. –<br>[[24 март]] [[1603]] г.

| други титли = Кралицата<br/>Лейди Елизабет<br/>Принцеса Елизабет

| кръщене =

| погребана в = [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]]<br>(на 28 април 1603 г.)

| предшественик = [[Мария I Тюдор]]<br>[[Филип II (Испания)|Филип II Испански]]

== Биография ==

=== Детство ===

Елизабет е родена в Стаята на девиците (''Chamber of Virgins'') в Гринуичкия дворец (днес част от [[Лондон]]), в неделя, на 7 септември 1533 г., между 3 и 4 ч. следобед и е кръстена на двете си баби [[Елизабет Йоркска]] и [[Елизабет Болейн]].<ref>Somerset, 4.</ref> Тя е второто дете на [[Хенри VIII]], родено в брак и оцеляло през ранното си детство. Нейната майка [[Ан Болейн]] е втората съпруга на Хенри VIII. При раждането си Елизабет е предполагаемата наследница на английския трон. Нейната по-голяма заварена сестра Мери вече е загубила позицията си на законен наследник, защото крал Хенри VIII анулира брака си с майката на Мери – [[Катерина Арагонска]], – за да се ожени за Ан с надеждата да му се роди син, който да осигури продължение на династията на Тюдорите.<ref>Loades, 3 – 5</ref><ref>Somerset, 4 – 5.</ref> В тази ситуация раждането на още една дъщеря не е прието добре от краля. Кръщението на Елизабет е също в [[Гринуич]] на 10 септември. Нейни кръстници стават архиепископ Томас Кранмър, маркизът на Ексетър – Хенри Кортенер, херцогинята на Норфък – Елизабет Хауърд и маркизата на Дорсет – Маргарет Уотън. След кръщението на Елизабет е дадена титлата „принцеса на Уелс“.

 

 

След смъртта на Джейн кралят се жени още три пъти. С [[Ана Клевска]] се развежда, а младата [[Катрин Хауърд]] осъжда на смърт за измяна. По това време Елизабет е деветгодишна и смъртта на младата кралица според някои историци допринася за формирането у нея на неприязнено отношение към брака и сексуалните отношения.

 

Придворната дама Маргарет лейди Бриан, гувернантка на Елизабет, пише, че тя е послушно и нежно дете.<ref>Somerset, 11.</ref> От есента на 1537 г. за Елизабет се грижи Бланш Хърбърт, лейди Трой, която остава нейна учителка до 1546 г.<ref>Richardson, 39 – 46.</ref> Катрин Шампермоун, по-известна като Катрин „Кат“ Ашли, е назначена за гувернантка на Елизабет през 1537 г. и остава нейна приятелка до смъртта си през 1565 г. След нея главна придворна дама на Личната стая става Бланш Пари.<ref>Richardson, 56, 75 – 82, 136</ref>

 

=== Томас Сиймор ===

[[Катрин Пар]], вдовицата на Хенри, скоро се омъжва за [[Томас Сиймур|Томас Сиймор]], чичо на Едуард VI и брат на [[лорд-протектор]]а [[Едуард Сиймур|Едуард Сиймор]]. Двамата вземат Елизабет в домакинството си в Челси. Според някои историци там Елизабет преживява емоционална криза, която ѝ се отразява за цял живот.<ref name="Ls">Loades, 11.</ref> Сиймор, наближаващ 40-годишна възраст, но с чар и „силна сексуална привлекателност“,<ref name="Ls">Loades, 11.</ref> фамилиарничи с 14-годишната Елизабет и започва „лудории“: влиза в нейната спалня по нощница, гъделичка я и я потупва по гърба и задника. Вместо да порицае подобно поведение у съпруга си, Катрин Пар се присъединява.<ref>David Starkey, Struggle for the Throne</ref> Два пъти тя участва в гъделичкане на Елизабет и веднъж я държи, докато той разрязва черната ѝ нощница „на хиляди парчета“.<ref>Behind the Mask: The Life of Queen Elizabeth I by Jane Resh Thomas</ref><ref>Показания на Katherine Ashley в [http://books.google.co.uk/books?id=YitDAAAAcAAJ&source=gbs_navlinks_s ''A Collection of State Papers Relating to Affairs during the reigns of King Henry VIII, King Edward VI, Queen Mary and Queen Elizabeth'', ed., Samuel Haynes, (1740)] pp. 99 – 101; Christopher Hibbert (1990) ''The Virgin Queen''; Antonia Fraser (1992) ''The Six Wives of Henry VIII''; [[Алисън Уиър]] (1996) ''Children of England''; David Starkey (2000) ''Elizabeth''; Linda Porter (2010) ''Katherine the Queen''. Повечето биографи преразказват тази история, но тя се основава само на думите на гувернантката ѝ Кат Ашли. Макар да няма доказателства за пълноценна ''ménage à trois'', или за нещо повече от флирт, Starkey (в ''Elizabeth'') разсъждава как би се възприело подобно поведение от съвременни социални работници и педиатри. Не е ясно и дали Елизабет не е участвала доброволно.</ref> Самата Елизабет понякога приема всичко като шега, друг път се обижда. След като обаче Катрин Пар открива двойката в прегръдка, тя слага край на това и през 1548 г. Елизабет е отпратена в домакинството на сестрата на Катрин, Ашли Джоан и съпруга ѝ Антъни Дени, в Чешънт.<ref>Loades, 14.</ref><ref>Somerset, 23.</ref> <ref>Loades, 16.</ref>

 

 

=== Царуването на Мери I ===

 

През юли [[1553]] г. петнадесетгодишният Едуард VI умира от [[туберкулоза]].<ref>{{cite web |publisher=The British Monarchy – Official Website |title=Edward VI | accessdate=23 април 2009|url=http://www.royal.gov.uk/HistoryoftheMonarchy/KingsandQueensofEngland/TheTudors/EdwardVI.aspx}}</ref> На негово място трябва да се възкачи Мери, но срещу нея има силни настроения от страна на протестантите. Преди смъртта си, под влияние на регента [[Джон Дъдли]] (баща на [[Робърт Дъдли]], бъдещ фаворит на Елизабет), Едуард пише завещание, с което променя реда на наследяване, установен със закона от 1543 г., лишава от законните им права Мери и Елизабет и посочва за кралица [[Джейн Грей]], която е далеч след тях в линията на наследяване.<ref>Loades, 24 – 25.</ref> Джейн Грей, която само преди няколко седмици се е омъжила за сина на Джон Дъдли – Гилфорд – е обявена за кралица от [[Таен съвет на Обединеното кралство|Тайния съвет,]]<ref>{{cite web |publisher=The British Monarchy – Official Website |title=Lady Jane Grey | accessdate=23 април 2009 | url=http://www.royal.gov.uk/HistoryoftheMonarchy/KingsandQueensofEngland/TheTudors/Jane.aspx}}</ref> но само след девет дни царуване е свалена от привържениците на принцесите Мери и Елизабет. Новата кралица [[Мария I Тюдор]] (Мери I) влиза триумфално в [[Лондон]], придружавана от Елизабет.<ref>Loades 25.</ref>

Докато триумфалната процесия се движи през града в навечерието на коронацията ѝ, гражданите я приветстват от все сърце с речи и шествия, повечето със силен протестантски привкус. Сърдечното и благосклонно отношение на Елизабет спечелва хората, които са „чудесно пленени“.<ref>Somerset, 89 – 90. [http://special-1.bl.uk/treasures/festivalbooks/BookDetails.aspx?strFest=0231]</ref> На другия ден, 15 януари 1559 г., Елизабет е коронована в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]] и помазана от католическия епископ на Карлайл. След това е представена на народа сред оглушителен хор от органи, флейти, тромпети, барабани и камбани.<ref>Neale, 70.</ref> Това е последната церемония в британската история, извършена по римокатолически ритуал. Датата на коронацията е избрана от [[Джон Дий]], доверен съветник на кралицата по астрология и наука.<ref> [http://www.history.ac.uk/eseminars/sem2.html John Dee and the English Calendar: Science, Religion and Empire]</ref>

 

Към този момент Англия е бедна и слаба, а народът е разделен на религиозна основа. Холандия в съседство е завладяна от католическа Испания. На север е Шотландия, контролирана от Франция, а 16-годишната кралица на Шотландия [[Мария Стюарт]] претендира и за английския престол<ref>Елизабет и Мария са братовчедки. Правото на Мария като наследница произтича от нейния прадядо [[Хенри VII]], чрез неговата дъщеря [[Маргарет Тюдор]]. По нейните собствени думи, „Аз съм най-близкият роднина, който има, като и двете сме от една династия и потекло, моята добра сестра, кралицата, произхожда от брата, а аз от сестрата“. Guy, 115.</ref> и според католиците именно тя е законната кралица на Англия. Но Елизабет притежава кураж, ум и интуиция, които ѝ помагат да разбира хората и да се справя с трудностите, като се осланя и на своите съветници. Най-влиятелните политици през този период са държавният секретар [[Уилям Сесил]] и пазителят на печата Никълъс Бейкън.

 

 

{| style="margin: 1em auto 0 auto;"

|}

 

 

{| style="margin: 1em auto 0 auto;"

|}

 

 

=== Мария Стюарт ===

Първата стъпка на Елизабет по отношение на [[Шотландия]] е да се противопостави на френското присъствие там.<ref>Haigh, 131.</ref> Тя се бои, че французите планират да нахлуят в Англия и да сложат на престола [[Мария Стюарт]]. При възкачването на Елизабет членовете на рода Гиз обявяват Мария за кралица на Англия и дори присъединяват герба на Англия към гербовете на Шотландия и Франция върху нейните вещи. <ref>Guy, 96 – 97.</ref> Елизабет склонява да изпрати войска в Шотландия, която да помогне на протестантските бунтовници и въпреки че кампанията е неумела, последвалият Единбургски договор от юли 1560 г. елиминира френската заплаха от север.<ref>По условията на договора и френските, и английските войски напускат Шотландия, Haigh, 132.</ref> Когато овдовялата Мария се завръща в Шотландия през 1561 г., за да поеме властта, страната има установена протестантска църква и се управлява от съвет от протестантски благородници, подкрепен от Елизабет.<ref>Loades, 67.</ref> Мария отказва да ратифицира договора.<ref name=loades>Loades, 68.</ref>

 

 

=== Мария Стюарт и католическата кауза ===

 

''Regnans in Excelsis'' дава на английските католици силен подтик да гледат на Мария Стюарт като истински суверен на Англия. Мария може и да не е знаела за всеки католически заговор, но за периода от заговора на Ридолфи от 1571 г. (който води до екзекуцията на ухажора на Мария – Томас Хауърд) до заговора на Бабингтън от 1586 г. главният разузнавач на Елизабет, сър [[Франсис Уолсингам|Франсис Уолсингам,]] и кралският съвет старателно събират доказателства срещу нея.<ref>Loades, 73.</ref> Първоначално Елизабет се противопоставя на призивите за екзекуция на Мария. Към края на 1586 г. обаче я убеждават да одобри съдебен процес въз основа на писма, писани по време на заговора на Бабингтън.<ref>Guy, 483 – 484.</ref> Прокламацията на смъртната присъда гласи, че „споменатата Мария, претендираща за право над същата корона, е замислила и планирала в същото кралство различни неща, стремящи се към нараняване, смърт и унищожение на нашата кралска особа.“<ref>Loades, 78 – 79.</ref> На 8 февруари 1587 г. Мария Стюарт е обезглавена в замъка Фотрингей, [[Нортхамптъншър|Нортхамптъншир]].<ref>Guy, 1 – 11.</ref>

 

=== Войни и отвъдморска търговия ===

 

Външната политика на Елизабет е в голямата си част отбранителна. Изключение е английската окупация на [[Льо Хавър|Хавър]] от октомври 1562 г. до юни 1563 г., която завършва с провал, когато [[хугенот]]ските съюзници на Елизабет се присъединяват към католиците и превземат пристанището. Намерението на Елизабет е било да размени Хавър за [[Кале (град)|Кале]], превзето от Франция през януари 1558 г.<ref>Frieda, 191.</ref> Само чрез флота Елизабет води успешна настъпателна политика срещу Испания; 80% от битките са морски.<ref name=loades61>Loades, 61.</ref> Елизабет посвещава в рицарство [[Франсис Дрейк]] след неговата обиколка на света от 1577 до 1580 г. Той си спечелва слава след набезите си срещу испански пристанища и флотилии. Голяма част от мореплавателите на Елизабет са пирати и воюват за лична облага, върху което кралицата има малко влияние.<ref>Flynn and Spence, 126 – 128.</ref><ref>Somerset, 607 – 611.</ref>

 

==== Холандска експедиция ====

 

Експедицията се води от Робърт Дъдли, граф Лестър. От самото начало Елизабет не подкрепя този поход. Нейната стратегия – подкрепа на холандците по суша с английската армия при едновременни тайни преговори за мир с Испания скоро след пристигането на Дъдли в Холандия <ref>Strong and van Dorsten, 43</ref> – по необходимост е в противоречие с позицията на Дъдли, който иска да води активна кампания, както очакват и холандците. От друга страна, Елизабет иска той „да избегне на всяка цена решителни действия срещу врага“.<ref>Strong and van Dorsten, 72</ref> Дъдли разгневява Елизабет, като приема поста генерален губернатор, даден му от холандските [[Генерални щати на Нидерландия|Генерални щати]]. Елизабет гледа на това като на ход, който да я принуди да приеме суверенитета на Нидерландия,<ref>Strong and van Dorsten, 50</ref> което досега винаги е отказвала. Тя пише на Дъдли:

 

==== Владетелка на моретата ====

 

Английският флот е създаден от крал [[Хенри VII|Хенри VII,]] наследникът му Хенри VIII поощрява морската търговия, [[Мария Тюдор (Франция)|Мария Тюдор]] изпраща експедиция за търсене на североизточен път към [[Китай]] и [[Индия|Индия,]] но чак при управлението на Елизабет, Англия се превръща в могъща морска сила.

==== Непобедимата армада ====

{{основна|Непобедимата армада}}

Откритата война между Англия и Испания започва през [[1585]] г. Преди това Англия застава на страната на [[Република Съединени провинции|Съединените провинции]] във войната им срещу Испания, разгоряла се след смъртта на [[Вилхелм Орански]], а отказът на Елизабет да се омъжи за [[Фелипе II]] и нападенията на английски пирати над испанските колонии засилват враждебността още повече. През [[1586]] г. испанският посланик е изгонен от Англия, обвинен в заговор за убийство на кралицата. Фелипе II започва да се подготвя за нападение срещу Англия, позовавайки се на правото си върху английския трон по линия на Мария Тюдор. Междувременно сър [[Франсис Дрейк]] е предприел нападения срещу испански пристанища и кораби в [[Карибско море]] през 1585 и през 1586, а през 1587 извършва успешен набег и срещу [[Кадис]], унищожавайки испанския флот от военни кораби, предназначени за „Английското предприятие“.<ref>Parker, 193 – 194</ref> Фелипе II най-сетне решава да нападне Англия.<ref name=haigh138>Haigh, 138.</ref>

 

Всички ме съветват да съм все нащрек за моята сигурност и много да внимавам, когато се изправям пред някое въоръжено множество заради опасения от измяна; но аз мога да ви уверя, че не желая да живея, ако ще бъда лишена от доверието в моя народ, който знам, че ми вярва и ме обича. … Зная, че имам тяло на слаба и немощна жена, но имам сърце и смелост на крал, и то крал на Англия и все си мисля колко смешен и жалък ще стане Пармският херцог или испанският крал, или който и да е владетел от Европа, ако дръзне да нахлуе през границите на моето кралство, ако се опита да се държи безчестно с мен, аз самата ще грабна оръжието и сама ще си бъда генерал и съдия и ще възнаградя всеки от вас заради неговите добродетели.}}

 

Когато очакваното нашествие не се реализира, нацията тържествува. Процесията на Елизабет на благодарствената служба в катедралата [[Свети Павел (катедрала)|Сейнт Полс]], съперничи на коронацията ѝ като спектакъл.<ref name=neale300/> Победата над армадата е силна пропагандна победа, както за Елизабет, така и за протестантска Англия. Англичаните възприемат избавлението си като символ на Божия благосклонност и вярват в неприкосновеността на нацията управлявана от кралица девица. Испанците обаче все още контролират Холандия и опасността от нашествие остава.<ref name=haigh138/> През [[1588]] г. англичаните се опитват да затвърдят успеха си, като изпращат срещу Испания флот, известен като [[Английска армада]], но на свой ред претърпяват неуспех. След смъртта на Елизабет [[Уолтър Роли]] твърди, че прекалената ѝ предпазливост е попречила на спечелването на войната с Испания:

 

 

==== Подкрепа на Анри IV ====

Когато протестантът [[Анри IV]] наследява френския трон през 1589, Елизабет му изпраща военна подкрепа. Това е първото ѝ начинание във Франция след отстъплението ѝ от Льо Хавър през 1563. Правото на наследяване на Анри е силно оспорвано от католическата лига и от Фелипе II и Елизабет се бои от испанска атака на пристанищата на Ла Манша. Последвалите английски кампании във Франция обаче са зле организирани и неефективни.<ref name=haigh142>Haigh, 142.</ref> Лорд Уилоуби, пренебрегвайки в значителна степен заповедите на Елизабет, броди из Северна Франция с армия от 4000 мъже с малко ефект. Той се оттегля в безредие през декември 1589, след като е загубил половината си войска. През 1591 г. кампанията на Джон Норис, който води 3000 мъже в [[Бретан]] е още по-катастрофална. Както при всички такива експедиции, Елизабет не желае да отпусне припасите и подкрепленията, изисквани от командирите. Норис отива в Лондон, за да моли лично за повече подкрепа. В негово отсъствие армията на католическата лига почти унищожава останките от неговата армия в Краон, северозападна Франция, през май 1591. През юли Елизабет изпраща друга войска под командването на [[Робърт Девъро]], граф Есекс, за да помогне на Анри IV в обсадата на [[Руан]]. Резултатът е също толкова отчайващ. Девъро не постига нищо и се връща у дома през януари 1592. Анри вдига обсадата през април.<ref>Haigh, 143.</ref> Както обикновено Елизабет не успява да контролира военачалниците си в чужбина. „Къде е или какво върши или какво смята да върши“, пише тя за Девъро „ние сме в неведение.“.<ref>Haigh, 143 – 144.</ref>

 

 

==== Русия ====

Дипломатическите отношения с [[Руско царство|Руското царство]] са установени от Едуард и Елизабет продължава да ги поддържа. Тя често пише на цар [[Иван Грозни]] приятелски писма, но той често е раздразнен от тях, защото предпочита тя да се съсредоточава върху възможността за военен съюз, вместо върху търговията. Царят дори ѝ предлага женитба и по време на по-късното си царуване иска гаранции, че ще получи убежище в Англия, ако управлението му бъде застрашено.

 

 

{| style="margin: 1em auto 0 auto;"

|}

 

* William Camden. [http://www.philological.bham.ac.uk/camden/ ''Annales Rerum Gestarum Angliae et Hiberniae Regnante Elizabetha.''] (1615 and 1625.) Hypertext edition, with English translation. Dana F. Sutton (ed.), 2000. Посетен на 7 декември 2007.

* [http://www.elizabethan-portraits.com/ Tudor and Elizabeth Portraits.] Tudor and Elizabethan portraits and other works of art, provided for research and education. Посетен на 15 декември 2007.

 

== Литература ==

{{Refbegin|colwidth=30em}}

{{Refend}}

 

{{Избрана статия|4251573|17 септември 2011}}

</div>

[[Категория:Монарси на Англия]]

[[Категория:Английски кралици]]