Иван Шишманов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м У:МК {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-скрит=1 / lang-hide=1
м Bot: Automated text replacement (-{{Citation +{{cite book)
Ред 36:
От 1903 година Шишманов е [[министър на народното просвещение]], но в началото на 1907 година напуска кабинета поради несъгласие с действията на правителството при [[Университетска криза (1907)|Университетската криза]].<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 106 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Още като министър на просветата той открива училище за слепи през 1906 година.
 
Иван Шишманов е български пълномощен министър в [[Украинска народна република|Украинската народна република]] при управлението на [[Павло Скоропадски]] през 1918 – 1919 г. Изпратен в Киев от цар Фердинанд I и затова, че Шишманов е бил женен за дъщерята на украинския публицист и революционер [[Михайло Драгоманов|Михаил Драгоманов]] [[Лидия Шишманова]].<ref>{{Citationcite book |last=Schischmanoff |first= Lydia |year=1896 |title= Légendes religieuses bulgares |edition=1 |publisher=Ernest Leroux |publication-date=1896 |publication-place= Paris |url=http://archive.org/stream/lgendesreligieu01shisgoog#page/n13/mode/2up |accessdate=21 декември 2012 }}</ref>
 
Иван Шишманов е основател и пръв председател на българската секция на Паневропейския съюз. Дарява част от библиотеката си на [[Македонско студентско дружество „Вардар“|Македонското студентско дружество „Вардар“]]<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.74.</ref>. Член е на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]].<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 276.</ref>