Ядрена енергетика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м десетична запетая за процент |
м Bot: Automated text replacement (-{{Citation +{{cite book, -{{citation +{{cite book) |
||
Ред 85:
В историята на ядрената енергетика са се случвали и сериозни инциденти. Най-големите аварии в АЕЦ се случват в Чернобил, Фукушима и Три Майл Айлънд. Други инциденти включват аварии в реакторите на съветските ядрени подводници [[Подводница К-19|К-19]], [[Подводница К-27|К-27]] и [[Подводница К-431|К-431]], и разпадане на атомната батерия на спътник [[NAVSAT]] при навлизане в атмосферата през 1960-те години. Продължава разработването на технологии за т.нар. „пасивна сигурност“ и на методи за [[ядрен синтез]].
Ядрената енергетика е предизвикала значително по-малко смъртни случаи при аварии от всички останали мащабни източници на електроенергия. Производството от въглища, природен газ и водноелектрически централи са причинили много повече смъртни случаи.<ref name="inference.phy.cam.ac.uk">{{Cite web |url= http://www.inference.phy.cam.ac.uk/withouthotair/c24/page_168.shtml |title=Dr. MacKay ''Sustainable Energy without the hot air'' |page= 168 |work= Data from studies by the Paul Scherrer Institute including non EU data |accessdate=15 септември 2012}}</ref><ref name="Starfelt">{{
== Сравнение с възобновяемите източници на енергия ==
Ред 93:
Експлоатационният цикъл на АЕЦ е около 40 години, докато този на ветропарковете е около 25 години.<ref>[http://doria17-kk.lib.helsinki.fi/bitstream/handle/10024/39685/isbn9789522145888.pdf?sequence=1 Comparison of Electricity Generation Costs] Table 1 and page 24</ref> Ветрогенераторите обаче могат лесно да се подменят с нови, докато ядреният реактор трябва да бъде спрян при изтичане на неговия експлоатационен ресурс. Атомните електроцентрали се нуждаят също и от хранилища за отработеното гориво, а част от компонентите им трябва да се складират като радиоактивен отпадък.<ref>[http://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=nuclear-waste-lethal-trash-or-renewable-energy-source Spent Nuclear Fuel: A Trash Heap Deadly for 250,000 Years or a Renewable Energy Source?]</ref><ref>{{cite web|url=http://www.unep.org/yearbook/2012/pdfs/UYB_2012_CH_3.pdf|title=Closing and Decommissioning Nuclear Power Plants|date=7 март 2012}}</ref>
Разходите по построяването на атомна електроцентрала се покачват в последните години, докато тези за изграждането на ветрогенератори и фотоволтаични паркове спадат.<ref>{{cite web|url=http://phys.org/news200578033.html|title=Is solar power cheaper than nuclear power?|date=9 август 2010|accessdate=4 януари 2013}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.ncwarn.org/wp-content/uploads/2010/07/NCW-SolarReport_final1.pdf|title=Solar and Nuclear Costs – The Historic Crossover|date=юли 2010|accessdate=16 януари 2013}}</ref> Прогнозите на АИЕ определят цената на електричеството от фотоволтаици за 2016 година да е двойно по-висока от тази от АЕЦ, а на това от ветрогенераторите – малко по-ниска от нея. Ветрогенераторите и фотоволтаиците обаче са непостоянни източници, които в продължение на дни може да не генерират никакво електричество. Освен това тези два източника нямат големи мощности – най-големият слънчев парк в света (Чаранка, [[Индия]]) е с мощност от 214 MW.<ref>{{cite news|title=Gujarat’s 214MW solar park named as Asia’s largest single PV plant|url=http://www.pv-tech.org/news/gujarats_214mw_solar_park_named_as_asias_largest_single_pv_plant|accessdate=април 2012|newspaper=PV Tech|date=23 април 2012}}</ref> Най-големият ветрогенераторен парк се намира в Гансу (КНР) и има инсталирана мощност от 5160 MW,<ref name="CD-2010.11.04">[http://www.chinadaily.com.cn/bizchina/2010-11/04/content_11502951.htm Xinhua: Jiuquan Wind Power Base Completes First Stage], ''Xinhua News Agency'', 4 ноември 2010. Посетен на 3 януари 2013.</ref> но генерира само 1150 MW.<ref name="CD-2010.11.04" /> За сравнение, най-голямата АЕЦ в света – [[Брус (АЕЦ)|Брус]] в Канада – постоянно произвежда до 6232 MW електроенергия.<ref name="BrucePowertechnology">{{
== Икономически аспекти ==
| |||