Томазо Албинони: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м фуга (музика)
Ред 14:
Роден в семейството на богат [[Венеция|венециански]] търговец на хартия, Албинони по неизвестен начин успява да се изучи като [[певец]] и изтъкнат [[цигулар]]. Тъй като не е член на [[гилдията]] на изпълнителите, няма възможност да свири публично, и затова се насочва към композирането. За разлика от повечето композитори от това време, той не търси назначение в [[църква]] или благороднически двор, а действа като независим композитор (сам наричайки себе си „dilettante veneto“), подкрепян от богатото си семейство и впоследствие освободен от дълга да поеме семейния занаят (който му се е налагал, като на първороден син), съгласно завещанието на баща си. През [[1722]] г. [[Максимилиан Емануел II]], [[курфюрст]] на [[Бавария]], на когото Албинони е посветил дванайсет [[концерт]]а, го кани като оперен [[диригент]] на сватбеното празненство на сина си [[курпринц]] [[Карл Албрехт]] и [[Мария Амалия]].
 
Албинони остава да живее във Венеция през целия си живот, като се жени за оперната певица Маргарита Раймонди. Той написва най-малко петдесет [[опери]], но е най-известен със своите концерти за [[обой]], като е първият италианец композирал такива концерти. Съвременниците на Албинони сравняват [[музика]]та му с тази на [[Корели]] и [[Вивалди]]. Неговата инструментална музика привлича вниманието на [[Йохан Себастиан Бах]], който написва поне две [[фуга (музика)|фуги]] по теми на Албинони и постоянно използва неговите басови линии като упражнения за учениците си.
 
Голяма част от творчеството на Албинони (който далеч не публикува всичките си произведения) се загубва най-късно през [[Втора Световна война|Втората Световна война]] с разрушаването на [[Дрезден]]ската държавна [[библиотека]]. Малко се знае за живота и музиката му след 1720-те. Прочутото ''[[адажио]] в [[сол минор]]'' е реконструкция (или по-скоро композиция) на [[Ремо Джацото]] от [[1945]] г., основано на кратък фрагмент от бавна част (най-вероятно за трио [[соната]]), който той открива сред развалините на библиотеката.