Васил Попович: Разлика между версии

Васил Попович е роден на [[18 октомври]] [[1833]] година в град [[Браила]], в семейството на изселници от [[Ямбол]]. Между [[1841]] – [[1845]] година учи във влашко училище, а между [[1846]] – [[1848]] година учи в българско училище в родния си град. Между 1848 – [[1850]] година е писар в английското консулство в Браила и [[Галац]], а в периода [[1851]] – [[1856]] година учи във киевската втора гимназия. Вероятно участва в [[Кримска война|Кримската война]] (1853 – 1856) като доброволец заедно с брат си [[Константин Попович|Константин (Костаки) Попович]]. През [[1857]] година е приет за студент в [[Киевски университет|Киевския университет]], но прекъсва и се връща в родния си град. От следващата година е студент в [[Московски университет|Московския университет]], редактира първия брой на списание „[[Братски труд]]“, през [[1859]] година публикува ''„Откъс от разказите на моята майка. Разходка до лозето“'' и'' „Монолог или мисли на владиката Иларион...“''. Завръща се в Браила през [[1861]] година, същата година заминава за [[Белград]], където подпомага издаването на вестник „[[Дунавски лебед]]“ и преподава в централното българско училище до [[1864]] година. Между [[1865]] – [[1871]] година живее, учителства, сътрудничи на периодичния печат, участва в театралните представления на Войниковата трупа в Браила. През [[1869]] година е избран за дописен член на учредителното събрание на [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]]. Публикува комедията ''„Наяве и насъне все то или списателски истерики“ ''([[1870]]) и'' „Нещо за новата картина на г. Н. Павлович Аспарух“'' (1871). Между 1872 – 1874 година е български учител във [[Велес]], където се запознава и жени за Стоянка (Сава) Дудикова, която преподава в същия град между 1870 – 1874 година<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.229.</ref>. След това до [[освобождението на България]] преподава в [[Пловдив]].

 

 

== Издания ==