Карл Богданович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-pl,ru}} => {{lang|pl,ru}} |
м fixlink; козметични промени |
||
Ред 25:
}}
'''
== Произход и младежки години (1864 – 1886) ==
Роден е на [[29 ноември]] [[1864]] година в Люцин, [[Витебска област|Витебска губерния]] (днес [[Лудза]] [[Латвия]]), в [[Католицизъм|католишкото]] семейството на Зофия (с моминско име Кононович) и Ян Павел Бохданович. През 1882 завършва Нижегородската военна гимназия, а през 1886 Петербургския минен институт.<ref>[http://geoportal.pgi.gov.pl/portal/page/portal/muzeum/historia/poczet/bohdanowicz Биография на Бохданович на сайта
== Експедиционна и изследователска дейност (1886 – 1901) ==
Ред 37:
През 1889 – 1891 г. участва в качеството си на геолог в „Тибетската експедиция“ на [[Михаил Певцов]].
През пролетта на 1889 тръгва от западния ъгъл на езерото [[Исък Кул]], достига на юг до селището Актала ({{coord|38|30|N|76|00|E|}}) и оттам продължава на запад. Пресича [[Кашгарски хребет|Кашгарския хребет]] (7719 м) на юг от масива [[Конгур (планински масив)|Конгур]] (7719 м), обхожда от север, запад и юг масива [[Музтагата]] (7546 м) и там открива група [[Ледник|ледници]]. Връща се обратно в [[Яркенд]], където се присъединява към експедицията. В края на лятото, отново самостоятелно, тръгва от [[
През февруари и март 1890 г. в западната част на [[Кунлун]] открива силно разчлененият хребет [[Карангутаг]] (200 км, 7013 м), а на изток от него, в басейна на река [[Юрункаш]], по двете страни на хребета [[Музтаг]] – сложна система от неголеми планински хребети. По река Юрункаш се спуска до оазиса Хотан и оттам се придвижва до Ния.
Ред 53:
В края на ноември 1896 г. тръгват от [[Николаевск на Амур]], преминават край езерото [[Орел (езеро)|Орел]] и през януари 1897 достигат до устието на река [[Уда (река)|Уда]]. През април двамата се изкачват по един долен ляв приток на Уда и изследват най-южните части на хребета [[Джугджур]] на повече от 100 км. През юни и юли експедицията се изкачва по Уда и открива [[Майски хребет|Майския хребет]] (вторично, 2020 м, между реките Уда и [[Мая (река)|Мая]]). В края на юли от устието на Уда отрядът тръгва на североизток по брега, като междувременно са открити няколко находища на [[злато]]. Между река Уда и селището Аян Богданович и Лелякин откриват дългия 225 км [[Крайбрежен хребет]] (1662 м). От Аян се прехвърлят в [[Охотск]], където се разделят. Оттам през януари 1898 Богданович се връща обратно в Аян, като изследва цялото крайбрежие и югоизточните склонове на Джугджур на протежение от 550 км. Лелякин от Охотск поема на изток към [[Тауйска губа|Тауйския залив]], като описва и точно картира неговата източна част – залива [[Одян (залив)|Одян]] и затварящият го от юг п-ов [[Кони (полуостров)|Кони]]. Още по на изток Лелякин описва и картира залива [[Забияк (залив)|Забияк]] и п-ов [[Пягин (полуостров)|Пягин]].
[[Файл:Karol Bohdanowicz2.png|мини|Снимка от честването на 50 години научна дейност на проф. Бохданович, Минно-металургична академия в Краков, 1935 г.]]
От Аян Богданович се прехвърля в устието на река [[Тигил (река)|Тигил]] на западното крайбрежие на п-ов [[Камчатка]]. Изкачва се по Тигил до изворите
През есента на 1898 г. Богданович провежда геоложки изследвания в южната част на п-ов [[Ляодунски полуостров|Ляодун]].
| |||