Васил Гюзелев: Разлика между версии

Гюзелев е роден в село Раковски, днес квартал на Димитровград в 1936 година. През 1954-1959 г. следва история и археология във Философско-историческия факултет на [[Софийския университет]] и се дипломира със защита на дипломна работа "Езически религиозни вярвания и погребални обичаи на югоизточните славяни" с научен ръководител професор [[Атанас Милчев]]. За кратко е уредник в Историческия музей в Димитровград. През 1961-1972 е асистент по средновековна българска история във Философско-историческия факултет на [[Софийския университет]]. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема "Институциите кавхан и ичиргу боила. Принос към военно-административната уредба на Първата българска държава (VII-XI в.)" (1971). През 1972-1982 е доцент по средновековна българска история в Историческия факултет на [[Софийския университет]]. Хабилитационен труд: "Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век." Ръководител е на Катедра по история на България в Историческия факултет на [[Софийския университет]] (1974-1984) и на Секция "Средновековна история на България" в [[Институт по история]] при Българска академия на науките (1977-1983). Директор на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] (1975-1977). Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на [[Софийския университет]] (1982-2003). През периода 1984-2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом "[[Лудвиг Витгенщайн]]").