Анево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 24:
До средата на XIX век селото носи името ''Аблаларе'', т.е. Какино или лелино село (тур.), което може да се свърже с легендата, която разказва че към средата на XVI век по тези места дошли и се заселили [[татари]] на мястото на днешното село [[Московец]] (бивше Татаре). Техният бей имал една дъщеря и трима сина на които поделил земите си по следния начин: дъщеря си, която била най-голямото дете в семейството му, и кака на останалите му синове (на турски кака е „абла“) той дал за жена на някой си аневски турчин. Оттам започнали да наричат селото Аблаларе или Аблалардан (Какиното село), на най-големия си син оставил село Татаре, на втория който бил голобрад оставил селото Кьоселер (дн. Мали Богдан, квартал на село [[Каравелово (Област Пловдив)|Каравелово]]), а на третия си син дал новозаселеното Йени обаси (тур. Ново село), което отпосле се преселило на мястото на дн. [[Иганово]].
До [[Освобождение]]то селото остава чисто мюсюлманско, с изключение на няколко български семейства. Съхранен е спомена, че през бурната [[1877]] г. аневци успяват по собствена инициатива да удържат цели три дни напиращия [[башибозук]] от околните мюсюлмански села да не нападнат съседния християнски град Сопот. След [[Съединението|Освобождението]] част от мюсюлманското население се изселва в пределите на Османската империя, а в Анево се заселват християни от селата [[Войнягово]], [[Дъбене]], [[Каравелово (област Пловдив)|Каравелово]], [[Михилци]] (Карловско) и [[Белица (Софийска област)|Белица]] Първите български семейства заселелили се в селото са тези на братята Марко и Пано Стойчеви, Гаврил Бараков и т.нар Караниколов род. По това време селото се нарича Айюво (Аиево), ро късно прекръстено на Ахиево, буквално от турски „Мечково“, вероятно по името на „Айъ дере“, днес [[Мечо дере]], което тече през селото. С името Ахиево, селото е споменато и в романа "Под игото" - "Ахиево беше турско село, най-ближно до Бяла черква". Това име селото носи до [[1934]] г., когато с указ името му е променено на Анево. Още със заселването на първите българи в селото възниква и идеята за създаване на българско училище, Иван Бакалина родом от с. Дъбене намира първия учител в селото също от Дъбене. Първоначално училището се помещавало в дома на Пано Стойчев в последствие в къщата на Денко Рачев, докъто през 1929 година не възниква идеята за създаване на нова сграда. С доброволен труд на българи и турци за две години е изградена сградата на НУ Христо Ботев във двора дарен от Васил Пятов. Читалището е основано през 1928 г. по идея на Колю Цанков от с. Балван, Великотърновско, учителствал в Анево по онова време. А именно и Колю Цанков спомага за първата пиеса изнесена от читалището - "Майстори" на Рачо Стоянов.
След Втората световна и идването на комунизма селото е електрифицирано (1947-48 г.).
В селото до към 60-те на ХХ век са действали 2 училища християнско и мюсюлманско в което се изучава турски език. Като след взаимно съгласие на българи и турци двете училища се обединяват в новата сграда.
| |||