Архив на Държавна сигурност: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-language=Bulgarian +език=bg) |
м Bot: Automated text replacement (-language=български +език=bg) |
||
Ред 58:
* '''Закон за разкриване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на армията'''
На [[6 декември]] [[2006]], с гласовете на управляващата коалиция, се приема Закон за разкриване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на армията, в който е записано, че за началниците на отдели и сектори в [[Служба „Военна информация“]] към министерство на отбраната (МО) и шефовете на отдели или секции в [[Национална разузнавателна служба]] (НРС) след 16 юли 1991, няма да се установява принадлежност към органите на бившата [[ДС]].<ref name="закон">{{cite web |
Досиетата, които няма да бъдат разкрити заради заплаха за националната сигурност, ще бъдат регистрирани в отделен фонд под пряко разпореждане на председателя на [[комисията по досиетата]].<ref name="Фонд">{{cite web |
=== 2007 ===
Създадена е комисия с председател [[Евтим Костадинов]], която установява шестима сътрудници на ДС сред евродепутатите, трима съдии от Конституционния съд, гласували за засекретяването на агентите, за които има само картони, 15-има членове на Висшия съдебен съвет и 22-ма души от администрацията на президента, включително и [[Георги Първанов]]. На [[4 септември]] [[2007]] комисията разкрива имената на 139-има депутати от [[7 Велико народно събрание]] до [[40 Народно събрание]], за които е установена принадлежност към ДС.<ref name="РЕШЕНИЕ №14">{{cite web |
към държавна сигурност и разузнавателните служби
на Вългарската народна армия | accessdate=5 септември 2007}}</ref>
=== 2008 ===
През февруари 2008 година Комисията по досиетата оповестява 114 имена на политици от правителствата след 1990 година, сътрудничили на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия.<ref name="РЕШЕНИЕ №25">{{cite web |
към държавна сигурност и разузнавателните служби
на Българската народна армия | accessdate=13 февруари 2008}}</ref>
=== 2009 ===
На [[3 август]] [[2009]] с решение №72/ 3 август 2009 г., Комисията по досиетата оповестява имената на 2366 лица от 273 електронни медии – собственици, директори, заместник-директори, главни редактори, заместник главни редактори, членове на редакционни съвети, политически коментатори, водещи на предавания, водещи на рубрики – радиа и телевизии.<ref name="РЕШЕНИЕ №72">{{cite web |
на Българската народна армия | accessdate=3 август 2009}}</ref>
=== 2012 ===
Председателя на Комисията – Евтим Костадинов – се оказва офицер от [[Народна милиция#История|Народна милиция]], заради което на българската комисия е отказано членство в „Платформа за европейска чест и съвест“. Вътрешният правилник на платформата изключва възможността членове да стават представители на комунистическия репресивен апарат и изразяват възмущението си от цинизма на Комисията чрез протестно писмо до българския премиер.<ref name="Костадинов-офицер">{{cite web |
== Бележки ==
|