Джовани Равали: Разлика между версии

Джовани Равали служи като лейтенант от [[Двадесет и четвърта пехотна дивизия „Пинероло“]], която участва в [[Итало-гръцка война|Итало-гръцката война]], а след това в окупацията на Западна Гърция по време на Втората световна война. Началникът на костурския гарнизон полковник [[Алдо Вениери]] назначава Джовани Равали за комендант на град [[Костур (град)|Костур]]. Като такъв е отговорен за много военни престъпления в областта,<ref name="Ravalli">[http://www.bestofsicily.com/fascism.htm The Lost Sicilians: Fascism and the Fate of Thousands], http://www.bestofsicily.com</ref> включително за избиването на мирно гръцко и българско население.<ref>Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 239-245.</ref>

В началото на 1943 година българският офицер [[Андон Калчев]] и Джовани Равали договарят създаването на местни структури на паравоенната организация [[Охрана]], въоръжена от италианските власти.<ref>„Национално-освободителните борби на македонските и тракийските българи“, издателство на Македонския научен институт, гр. София, 2004 г., том 4, 1919–1944 г.</ref> След капитулацията на Италия на 8 септемрви 1943 г. Равали бяга при германските войски в Костур, командвани от генерал [[Александер фон Пфулщайн]], откъдето увещава италианския ганизон в града да капитулира пред германците, или да остане на тяхна страна. Командващият полковник Вениери отказва капитулация и се обявява против геманците и в подркепа на маршал [[Пиетро Бадолио]], но по-късно е пленен. Равали продължава да работи за германците в специална секция на административна длъжност във военнопленически лагер на 30 km от Солун, където е въдворен и бившият италиански гарнизон. Основната му дейност е да предоставя сведения за плениците по време на разпит, като преводач. След изтеглянето на германците през есента на 1944 г., италианският комадир полковник Вениери, създава военен трибунал при щаба на бившата дивизия „Пинероло“. Трибуналът, подбран от състава на бившите военнопленици, осъжда Джовани Равали на смърт за предателството в полза на германците. Въпреки това, новите гръцки власти не признават юрисдикцията на трибунала, като не позволяват на италианските военни намиращи се на територията на Гърция, да изпълнят присъдата над Равали. Той е задържан от гръцките военни власти и е предаден на военен съд в Солун, който го осъжда на доживотен затвор през 1946 година.<ref>[http://www.fisicamente.net/MEMORIA/index-1607.htm GRECIA 1943: quei fascisti stile SS], http://www.fisicamente.net</ref> Въпреки това, по-късно той е освободен заедно с други италиански военни лица, като част от Итало-гръцките споразумения след края на Втората световна война и е изпратен да излежи присъдата си в Италия.<ref name="Ravalli" />

През 1948 година Джовани Равали е амнистиран, а правителството на [[Алчиде де Гаспари]] го назначава за полицейски префект на [[Палермо]] в края на 1940-те. Там той дълги години се бори с мафията и благодарение на успешната си служба по-късно е прехвърлен в [[Рим]] където е полицейски перфект между 1970 и 1974 година.<ref>[http://www.ilvelino.it/articolo.php?Id=1365607&t=Libri_la_mancata_Norimberga_italiana_nell%92Europa_della_guerra_fredda LIBRI, LA MANCATA NORIMBERGA ITALIANA NELL’EUROPA DELLA GUERRA FREDDA], http://www.ilvelino.it</ref><ref>[http://www.interno.it/mininterno/export/sites/default/it/assets/files/15/0206_elenco_prefetti_di_roma_aggiornato_al_2007.pdf Ministero dell'Interno - Elenco prefetti di Roma aggiornato al 2007], http://www.interno.it</ref> По-късно Равали се пенсионира и живее в Рим до смъртта си през 1998 година.<ref name="Ravalli" />