Отваря главното меню

Промени

→‎Слабости и проблеми в БНА: Няма източници и твърденията са твърде общи - как се чувства армията, какво е желанието на войниците и т.н.
Полковник Иван Кирчев (бивш началник-щаб на 2-ра пехотна дивизия), издава през 1946 г. наръчника „По важни грешки и слабости проявени от българската народна войска през Отечествената война“. По разбираеми причини той не говори за проблемите, произлизащи от политически причини, а набляга на чисто военните. Според Кирчев: „Често явление беше по време на атаките да не се съчетава правилно огъня с движението. Особено лошо се използуваше огъня на артилерията за подпомагане изнасянето на пехотата до предударното разстояние. Това водеше до загуби от собствения артилерийски огън. Значителна част от командирите и прислугата на оръдията, минохвъргачките и тежките картечници не бяха подготвени добре технически и тактически. Това се дължеше на чинове, заемащи длъжности на специалисти без да са такива. Масово явление в боевете беше, войниците да проявяват боязън, а понякога и нежелание да вървят напред. Командирите им, за да ги увличат, излизаха да ги водят в най-критичните моменти и ставаха жертва. Затова в тази война процентът на излезлите от строя командири е много голям“.
[[Файл:Drava 1945.jpg|мини|250п|Български войници в атака по време на [[Дравската операция]] в Унгария.]]
Това е непопулярна война за българската армия. Дотогава всички войни, които се водят от България, са войни, при които българският войник участва с желание. Защото те са свързани с обединението на българската нация. Тази война е наложена от Съветската армия. Българският офицер е употребен в тази война, защото след нея последват масови действия на комунистическата власт, при които офицерския кадър е разгромен. Преди това главното командване, командири на армии, на дивизии, и на полкове, са ликвидирани физически. Българската армия е ръководена тогава от лица, които нямат необходимата подготовка. Това са предимно запасни офицери, които принадлежат към кръга „Звено“, който участва в „Отечествен фронт“ и политически-командири, които са бивши комунистически партизани. Голяма част от офицерите са немски възпитаници и не мразят германците. В същото време офицерския корпус е настроен отрицателно към комунизма, но към самите руснаци няма лошо отношение. Армията се бие срещу германците, въпреки че не ги чувства като врагове. Тя не чувства като врагове и унгарците, нито [[усташи]]те, нито [[Руски охранителен корпус|руския охранителен корпус]] с които също се водят сражения. Войниците се бият срещу тях, понеже изпълняват заповедите на главното командване.
[[Файл:May 1945 Hungary-Bulgarians.jpg|мини|250п|Български танк [[Pz.Kpfw.IV]] в Унгария, предаден на Първа бронирана дружина след боевете при Драва, март 1945 г., от трофейните складове на Трети украински фронт и все още с отличителните знаци на РККА.|alt=Български танк Pz.Kpfw.IV в Унгария, предаден на Първа бронирана дружина след боевете при Драва, март 1945 г., от трофейните складове на Трети украински фронт и все още с отличителните знаци на РККА.]]
Взаимоотношенията на Българската армия с [[ЮНОВ|югославските комунистически партизани]] са доста сложни, като дори на подписването на Крайовската спогодба, [[Тито]] се решава едва след съветски натиск. Настъплението на югославските комунисти съвпада с придвижването на българските армии на изток и оттеглянето на германците в същата посока. Навсякъде [[Югославски партизани|югославските партизани]] имат указание да се отнасят към българите резервирано, като към бивши окупационни части, което те демонстративно изпълняват. В радиограма на [[Георги Димитров]] от Москва до [[Трайчо Костов]], изпратена на 20 ноември се казва: „''Помолете маршала ([[Фьодор Толбухин|Толбухин]]) да обърне внимание на противоречивите сведения, които се съдържат в известията на българското командване и на известията на югославското командване за военните действия за завземането на градове от българската армия в Македония. Нека съветското командване въздейства, за да не се отричат или омаловажават военните успехи на българските войски в югославските известия.''“
Анонимен потребител