Клавдий II Готски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
м Bot: Automated text replacement (-закратко +за кратко) |
||
Ред 42:
След това сражение императорът получава ''postum'' почетното прозвище '''Gothicus''' ''(„Готски“)''. Тази победа е много важна, тъй като освен военна плячка, римляните получават и голямо количество роби. Също така, след битката много от оцелелите готски воини постъпват на служба в римската армия, а варварите на север от Дунав остават за дълго обезсилени.
След като дава командването в Готската война на [[Аврелиан]], в края на 269 г. той тръгва отново към Панония, за да победи [[вандали]]те. В началото на [[270]] г. Клавдий обаче става жертва на [[епидемия]]та ([[чума]] или шарка), разпространила се от труповете след клането при Ниш. Той е единственият от т.нар. ''[[войнишки императори]]'', за когото безспорно е известно, че не умира от насилствена смърт. Покойният владетел е обожествен от Сената като „[[Дивус|Divus]] Claudius“. На трона
== Други ==
| |||