Пере Тошев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (-закратко +за кратко); козметични промени |
||
Ред 20:
'''Петър (Пере) Наумов Тошев''' ({{стар|Петъръ Наумовъ Тошевъ}}) е [[Българи|български]]<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/documents/pere.html Писмо на Пере Тошев до Екзарх Йосиф]</ref> [[революционер]], активен участник във [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Използва псевдоними като '''Лефтер''' и други.<ref>{{cite book |title= ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934 |last=Николов |first=Борис |authorlink= |coauthors= |year= 1999|publisher= Звезди|location= |isbn= |pages=60 |url= |accessdate=}}</ref>
== Биография ==
=== Ранни години ===
Пере Тошев е роден през 1865 година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в Османската империя, в [[мияци|мияшко]] семейство на богати и видни изселници от [[Дебър]]ско. Негов племенник е войводата от ВМОРО [[Спиро Тошев]]. Началното си образование завършва в Прилеп, а от 1882 година в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. Изключен е от нея през 1884 година след участие в училищен бунт и последвал обиск, при който в него е намерена „Българска христоматия“ от [[Константин Величков]] и [[Иван Вазов]].
Същата година се установява в [[Пловдив]] и завършва VI клас в местна гимназия. С помощта на [[Спиро Костов]] и [[Владимир Кусев]], Пере Тошев организира в [[Асеновград|Станимака]] подразделение на [[Български таен централен революционен комитет|БТЦРК]], който има за цел освобождаване на [[Македония (област)|Македония]] и [[Одрин]]ско. В Пловдив Тошев е куриер на БТЦРК и взима участие в [[Съединение на България|
След започването на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] Пере Тошев е доброволец в отряда „Македонски харамии” на капитан [[Коста Паница]]. Отличава в [[Сливнишко сражение|боевете при Сливница]] и в [[Пиротско сражение|сражението]] при [[Пирот]], при което е ранен и след това нагреден с орден „[[За храброст]]“. В периода от 1885-1890 година Пере Тошев и [[Андрей Ляпчев]]
=== ВМОРО ===
[[Файл:Prilep Exarchist school teachers 1892-1893.JPG|ляво|мини|250п|Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892-1893 година. [[Антон Попстоилов]], [[Йордан Янчулев]], [[Спиридон Мирчев]], [[Козма Георгиев]], доктор [[Йордан Бомболов]] (директор), Пере Тошев, [[Даме Груев]], [[Георги Трайчев]] и [[Никола Смичков]]. Втори ред: [[Юрдан Попконстантинов]], [[Недялко Дамянов]], [[Илия Хаджитошев]], [[Илия Иванов (революционер)|Илия Иванов]], Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров.]]
От 1892 година Пере Тошев учителства в Прилеп, и година по-късно, след създаването на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], основава първия
През 1896 година с помощта на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]] и [[Димитър Матов]], който пише на училищния инспектор [[Васил Кънчов]], Пере Тошев се премества в [[Солун]] като учител в [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 80.</ref> От 1898 година се намира в Солун и работи като училищен инспектор<ref>Илюстрация Илинден, бр.25, стр.2</ref>, в същото време е включен в Централения комитет на ВМОРО. През 1901 година, след [[Солунска афера|Солунската афера]] е осъден на 101 година крепостен затвор и заточен в [[Подрум кале]], [[Мала Азия]], но през 1902 година е амнистиран.
[[
Участва на [[Смилевски конгрес|Смилевския конгрес]] през 1903 година и се обявява против общо масово въстание. Пере Тошев отказва да заеме поста си в централния щаб, но по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] ръководи [[Мариовски революционен район|Мариовския революционен район]]. След потушаването на въстанието, с помощта на Гьорче Петров, [[Петър Ацев]] и [[Георги Пешков]] възстановява революционните мрежи на организацията в Прилепско.
Делегат е на [[Прилепски конгрес на ВМОРО|Прилепския конгрес]] от 1904 година. На [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския конгрес]] на ВМОРО през 1905 година отново е избран за член на ЦК на организацията. При масовизирането на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]] в [[Поречие]]то Пере Тошев по мирен път опитва да неутрализира сръбските чети в района. След пленяването на Даме Груев той лично се среща с [[Григор Соколович|Глигор Лямев]], като впоследствие Даме Груев е освободен. След убийството на Гарванов и Сарафов
=== Убийство ===
През 1912 г. Тошев заминава за София, за да се лекува в клиниката на своя единомишленик доктор [[Стефан Сарафов]]. След сключения [[Българо-сръбски договор (1912)|съюзен договор между България и Сърбия]], особено след лекомисленото разделяне на Македония на спорна и безспорна зона, Тошев протестира. Той иска да бъде приет в Народното събрание и изслушан, но е арестуван. Сломен от [[Подялба на Македония|подялбата на Македония]], след освобождението си той бърза да се върне при близките си. След като му е издаден открит лист от турското посолство в София, заминава за Македония. Проследен още от София от членовете на анархистка организация [[Червени братя|Червените братя]]<ref>[http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=318:2011-07-06-16-56-44&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Сите българи заедно, Пере Тошев - съвестта на Македония. Силата на документите. Цочо В. Билярски.]</ref>, Тошев е убит на (21 април<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 169.</ref>) 4 май на пътя между селата [[Градско (Община Градско)|Градско]] и [[Дреново (община Кавадарци)|Дреново]]. След това турците го нарязват на парчета и го заравят в канавката край пътя. След 5 дни роднините му го намират. Погребан е в двора на църквата на село [[Фариш]], [[Тиквеш]]ко.▼
▲съюзен договор между България и Сърбия]], особено след лекомисленото разделяне на Македония на спорна и безспорна зона, Тошев протестира. Той иска да бъде приет в Народното събрание и изслушан, но е арестуван. Сломен от [[Подялба на Македония|подялбата на Македония]], след освобождението си той бърза да се върне при близките си. След като му е издаден открит лист от турското посолство в София, заминава за Македония. Проследен още от София от членовете на анархистка организация [[Червени братя|Червените братя]]<ref>[http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=318:2011-07-06-16-56-44&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Сите българи заедно, Пере Тошев - съвестта на Македония. Силата на документите. Цочо В. Билярски.]</ref>, Тошев е убит на (21 април<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 169.</ref>) 4 май на пътя между селата [[Градско (Община Градско)|Градско]] и [[Дреново (община Кавадарци)|Дреново]]. След това турците го нарязват на парчета и го заравят в канавката край пътя. След 5 дни роднините му го намират. Погребан е в двора на църквата на село [[Фариш]], [[Тиквеш]]ко.
През май 2012 година, в Асеновград бе поставена паметна плоча, по случай 100-годишнината от гибелта на Тошев. На откриването на паметната плоча присъстват много хора, сред които Николай Тошев, внук на Пере Тошев и председател на Съюза на македонските организации.
Line 46 ⟶ 45:
В Централен държавен архив на "Държавна Агенция: Архиви" се съхраняват документи и писма, свързани с революционната дейност на Тошев. През 2013 година, община Благоевград закупи архив, съдържащ непознати досега писма, вестници, снимки, лични вещи, разписки, дневници и други на дейци и ръководители на ВМОРО и ВМРО. Колекцията включва ценни и редки оригинални писма на Пере Тошев.
=== За него ===
[[
[[Симеон Радев]] казва за Пере Тошев:
Line 60 ⟶ 59:
Бедният прилепски даскал би потънал в земята от срам, ако някой някога му бе подхвърлил, че ще настъпи едно нахално и безотговорно време, когато пред имена на революционни водачи, като генерал [[Иван Цончев|Цончев]], полковник [[Стефан Николов (полковник)|Николов]], [[Борис Сарафов|Сарафов]], полковник [[Анастас Янков|Янков]], мичман [[Тодор Саев]], [[Тодор Лазаров]] и десетки други, щеше смутено да се оглежда името на познатия из софийските бирарии добряк, Пере Тошев.<ref>{{cite book |title= Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II |last=Думбалаковъ |first=Михаилъ |authorlink= |coauthors= |year=1937 |publisher=Печатница „Художникъ“ |location=София |isbn= |pages= 141 - 142|url=http://www.strumski.com/books/%D0%94%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%A2%D0%BE%D0%BC2%D0%B0.pdf |accessdate= |quote= }}</ref>}}
== Източници ==
* Енциклопедия „България“. Том 7, Академично издателство „Проф.Марин Дринов“, София, 1996.
* {{cite book | title = Съединението 1885 - енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985}}
Line 67 ⟶ 66:
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1377 "Родословие на фамилията Тошовци", София, 1980 година]
== Бележки ==
<references />
Line 78 ⟶ 77:
[[Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия]]
[[Категория:Носители на орден „За храброст“]]
[[Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война]]
[[Категория:Дейци на БТЦРК]]
| |||