Уикипедия

Якобсонов орган: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
форматиране: 8x тире, 3x нов ред, 3x тире-числа, 2 интервала, А|АБ (ползвайки Advisor); без препратки към ruwiki
Ред 1:
'''Я&#768;кобсонов или во́мероназа́лен о́рган''' ('''''[[ралник]]о-носов орган, орган на Якобсон ,<ref>[https[://ru.wikisource.org/wiki/:s:ЭСБЕ/Якобсонов_органЯкобсонов орган|Якобсонов орган]] // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — – СПб., 1890—19071890 – 1907.</ref>, вомер''''') е допълнителен периферен сдвоен [[обоняние|обонятелен]] [[орган (анатомия)|орган]] на някои [[гръбначни животни]]. Среща се при [[земноводни]], някои [[влечуги]] ([[гущер]]и, [[змии]]) и [[бозайници]]. Органът на Якобсон има особено силно развитие при [[Яйце (зоология)|яйчни]] бозайници и един [[Прилепи|прилеп]] (Miniopterus). Разположен е на границата между [[устна кухина|устната]] и [[носна кухина|носната кухини]]. Рецепторната повърхност на вомероназалния орган е на пътя на вдишвания въздух непосредствено зад обонятелния [[епител]] в проекцията на [[ралник]]а. Служи, вероятно, за разпознаване на миризмата на вещества, влизащи в устната кухина. Чрез него се долавят летливи субстанции (основно [[феромон]]и), ето защо органът играе важна роля във формирането на половото и социално поведение при животните. Функционалността на органа при хората е под въпрос. При човека това е свързано и с функциите на [[гениталии]]те и емоционалната сфера.
 
Органът е открит за първи път при хора през [[1703]] г. от [[Нидерландия|нидерландския]] [[хирург]] [[Фредерик Рюйш]]. Наречен е Якобсонов орган на името на [[Дания|датския]] хирург [[Людвиг Якобсон|Людвиг Левин Якобсон]], който през [[1811]] г. го описва в много видове гръбначни животни.
 
[[Файл:Jacobson's organ in a reptile-ru.svg|мини|справа|250px|Вомероназален орган на влечуго]]
 
== Вомероназална система ==
В допълнение към самия орган на Якобсон, вомероназалната система включва вомероназалния нерв, крайния нерв и допълнителна [[:ru:обонятельная луковица|обонятелна луковица]] в предния [[мозък]], което е собствено представяне на допълнителната обонятелна система в [[ЦНС]].
 
Може да се счита, че [[Филогенетика|филогенетично]] той се е обособил чрез отделяне от обонятелната кухина. В повечето земноводни в нея могат да се различат две части: горна и долна, като последната при опашатите може да се премести към външния край. Долната част приема слъзно-носния канал.
Line 13 ⟶ 15:
Рецепторната част е подобна на обонятелния епител на главния [[обонятелен орган]]. Основната разлика е, че рецепторните клетки на вомероназалния орган не са в състояние да се движат активно [[реснички]], а са неподвижни [[влакно|микровласинки]].
 
Междинната част на вомероназалната система представлява [[безмиелинови нервни влакна | безмиелинови влакна]] на ''вомероназалния нерв'', които, подобно на основните обонятелни влакна, преминават през отворите на [[решетъчна кост|решетъчната кост]] и са свързани с ''допълнителната обонятелна луковица'', която е разположена в долната вътрешна част на главната [[обонятелна луковица]] и има подобна структура.
 
При животните е установено, че от допълнителната обонятелна луковица [[аксон]]ите на вторите [[неврон]]и на вомероназалната система са насочени към медиалното преоптично ядро ​​ии [[хипоталамус]], както и към вентралната област на предмамиларното ядро ​​ии средното амигдаларно ядро. При хората връзките на проекциите на вомероназалния нерв в централната нервна система все още са слабо проучени.
 
[[File:Вомероназальный орган у человеческого эмбриона.jpg|430пкс430п|мини|Фронтално сечение на носната кухина на човешки [[ембрион]] с дължина 28 mm. Вомероназалният орган на Якобсон е отбелязан вдясно.]]
[[File:Nasopalatine and vomeronasal duct.png|400пкс|мини|Анатомичната илюстрация на Потикие от 1891 г. показва отворите на назопалатиновия канал и вомероназалния орган:<br>
1) Подложка от парасептален хрущял на Якобсон; <br>
2) Отвор на канала на Якобсон, в който е поставена сонда (тръбичка); <br>
3) Септален възел; <br>
4) Назопалатинова фуния, водеща до назопалатиновия канал през костта; <br>
5) Отвор на сфеноидалния синус - клиновидна вдлъбнатина; <br>
6) Челен (фронтален) синус.]]
 
== Човешки вомероназален орган ==
Вомероназалният орган е открит при човека през 1703 г. от холандския военен хирург Фредерик Рюйш в един войник с лицева рана в областта на носа. През 1809 г. фон Зомеринг потвърждава това, като го открива на аутопсия, а две години по-късно Людвиг Якобсон го описва за първи път в много животински видове. През 1891 г. Потикие „преоткрива“ вомероназалния орган при хората, намирайки го в 25 % от 200 изследвани възрастни.
 
При хората ралнико-носовият орган се образува по време на [[ембрион|ембрионалното]]алното развитие. Дълго време се е смятало, че при хората той не функционира, а зароден по време на развитието на плода, по-късно претърпява [[регресия]]. Вомерът се редуцира през 9-ия месец на [[утроба|вътреутробния]] живот, а понякога и целият орган се запазва само във вид на [[аномалия]]. Но неотдавнашни проучвания, започнали от края на 90-те години показват, че това не се случва при всички хора .<ref>Monti-Bloch L., Jennings-White C., Berliner D.L. The human vomeronasal system: a rewiew // Olfaction and taste, Ann. NY Acad. Sci. — – 1998. — – 855. — – Pp. 373—389373 – 389.</ref>
</ref>.
 
При възрастните вомероназалният орган орган се развива в различна степен и е представен от малка вдлъбнатина (вомероназална ямка) в носната кухина. При някои хора тя е много слабо изразена, а при 8- – 19 % от възрастните тя няма изход от едната страна на носната кухина.
 
За разлика от животните, при човека вомерът няма изразена тръбовидна форма и не е затворен в обвивка, отделяща го от обонятелните [[рецептор]]и на носната кухина.
 
При хората тръбичката на вомера е с дължина 2 - – 10 mm и се намира на 15 - – 20 mm от ръба на носния отвор. Диаметърът на тръбичката се изменя значително и в мястото на излизане в носната кухина е 0,2 - – 2 mm.
 
През [[2016]] година Стоянов и сие публикуват статия, според чиито данни вомероназалният орган се среща в 26,83% от българската популация .<ref>{{cite journal |author=Stoyanov G, Moneva K, Sapundzhiev N, Tonchev AB. |title=The Vomeronasal Organ – Incidence in a Bulgarian population |journal= The Journal of Laryngology & Otology |year=2016 |pmid= 26831012 }}</ref>. Но тъй като все още няма доказателства за невронната връзка на този орган с мозъка при възрастните, много учени продължават да се съмняват в наличието на функциониращ вомероназален орган при хората.▼
 
▲През [[2016]] година Стоянов и сие публикуват статия, според чиито данни вомероназалният орган се среща в 26,83% от българската популация <ref>{{cite journal |author=Stoyanov G, Moneva K, Sapundzhiev N, Tonchev AB. |title=The Vomeronasal Organ – Incidence in a Bulgarian population |journal= The Journal of Laryngology & Otology |year=2016 |pmid= 26831012 }}</ref>. Но тъй като все още няма доказателства за невронната връзка на този орган с мозъка при възрастните, много учени продължават да се съмняват в наличието на функциониращ вомероназален орган при хората.
Затова окончателно въпросът за значението на Якобсоновия орган за човека все още не е решен.
 
Line 41 ⟶ 50:
* [[Обоняние на бозайници]]
* [[Миризма]]
* [[:ru:Флемен|Флемен]]
* [[Феромон]]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Якобсонов_орган“.