Константин Иванов Робев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 30:
Д-р Константин Робев е част от малобройния български интелектуален елит, запазен и през сръбското управление на [[Вардарска Македония]]. Според спомените на [[Михаил Огнянов]] интелектуалците от неговия кръг
 
{{цитат|''С почит се отнасяха към героите на революционните борби, но смятаха, че политиката на [[Българска екзархия|Екзархията]] е правилната... За тях истинската българска институция, обединяваща целия български народ, бе Екзархията...''}}
 
Активно се включва в българското управление на Вардарска Македония през 1941- 1944 г. като заместник-кмет на Битоля, а по-късно и като заместник-директор на [[Битолска област]]. Бил е председател на дружеството на резервните офицери с подпредседател [[Христо Светиев]]<ref>Кочанковски, Jован, Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 165</ref>.
{{цитат|''Мотивите да приеме този пост бяха патриотични - българо-македонски. От една страна да подкрепи българската власт, а от друга да защитава интересите на местното население...''}}
 
При налагането на властта на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]] д-р Константин Робев е арестуван на 19 ноември 1944 г. Осъден е през май 1945 г. на смърт, но присъдата не е изпълнена. Заменена е с доживотен затвор, от който излежава осем години, предимно в лечебницата на затвора в [[Идризово]]. След освобождаването му на 18 ноември 1952 година работи като лекар в [[Скопие]], включително известно време е управител на поликлиниката в квартала [[Гьорче Петров (квартал)|„Гьорче Петров“]].