Съюз на съветските социалистически републики: Разлика между версии

След [[Втората световна война]] Съветският съюз се опитва да подобри международния си имидж посредством успехи в спорта. Програмата за постигане на спортни успехи включва систематичното избиране на таланти и освобождаването им от работа, така че да имат време за повече тренировки. Първоначално биват стимулирани малко разпространени спортове, изискващи много добра дисциплина като художествена гимнастика, бързо пързаляне с кънки и ски бягане, така че да могат да бъдат постигнати бързи успехи. През 1956 г. съветите за първи път [[Класиране по медали от Летните олимпийски игри 1956|задминават]] водещите тогава американци на [[Летни олимпийски игри 1956|олимпийските игри]].<ref name=":1" /> През 1956 г. съветите участват за първи път на зимни олимпийски игри и печелят най-много медали.<ref name=":0">[http://corporate.olympics.com.au/games/cortina-d-ampezzo-1956 Cortina D' Ampezzo 1956], http://corporate.olympics.com.au, 29 октомври 2017</ref> През 1959 г. е съставен седемгодишен план за постигане на доминация в световния спорт, спрямо който активните спортисти трябва да станат двойно повече от тогавашните 19,5 млн и е постигнато увеличение от 5,5 млн. Целта от 50 златни медали на [[Летни олимпийски игри 1964|олимпийските игри]] в [[Токио]] през 1964 г. не е постигната; вместо това съветите печелят 30 златни медала. В този период печелят златния медал в [[Световно първенство по биатлон|световните първенства по биатлон]] три пъти. В средата на 1960-те спортните успехи намаляват поради застаряването на представляващите страната спортисти. На олимпиадата в Токио средната възраст на състезателите е 27,3 години спрямо 22 на западноевропейските атлети. <ref name=":1">[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-46415105.html SOWJET-UNION, Soll und Haben], Der Spiegel, 14 ноември 1966 г.</ref>