Филипополска голяма базилика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixlink; козметични промени
Ред 28:
'''Голямата базилика на [[Филипопол]]''' e [[Късна Античност|късноантична]] [[църква (сграда)|църква]] в [[Пловдив]].
 
Функционира през V – VI в., която най-вероятно е била епископската [[катедрала]] на града<ref name="кесякова">{{cite book | last = Кесякова | first = Елена | coauthors = Александър Пижев, Стефан Шивачев, Недялка Петрова | year = 1999 | title = Книга за Пловдив | publisher = Издателство „Полиграф“ | location = Пловдив | pages = 54 – 57 | isbn = 954-9529-27-4}}</ref>. Тя е най-големият раннохристиянски храм, открит на територията на [[България]] и един от най-големите на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]<ref>[http://svetimesta.com/Раннохристиянски-църкви/Базиликите%20на%20древен%20Филипополис%20-%20гр.%20Пловдив http://www.svetimesta.com] Голямата базилика&nbsp;– Пловдив</ref>. Базиликата е трикорабна, с една [[апсида]] в източния край на средния кораб, като към момента са проучени южният и частично средният кораб.<ref name="кесякова"/> Намира се в непосредствена близост до съвременната католическа църква „[[Свети Лудвиг (катедрала)|Свети Лудвиг]]“.
 
== Местоположение ==
Ред 35:
== Характеристики ==
Голямата базилика на Филипопол е построена в началото на V век върху по-стара сграда със сходни размери, а вероятно и функции. Тя е разрушена в средата на VI век по неизяснени причини.<ref name="кесякова"/>
Базиликата има изключително големи размери. Общата и&#768;ѝ дължина е 86,33&nbsp;м, а за ширината и&#768;ѝ се предполага, че възлиза на 38,50&nbsp;м, тъй като северната част на обекта все още не е разкрита. Голямата базилика е трикорабна, с апсида в източния край на централния кораб. Корабите са разделени от 14 подпорни колони, които са изградени в следния ред: две мраморни и една зидана. В западната част на обекта е имало [[атрий]] с колонада от трите страни<ref name="кесякова"/>.
 
Предполага се, че базиликата е била епископска, за което се съди от сравнително големите размери на сградата, богатата украса с мозайки, както и специфичната форма на олтарната част. Сградата е проучена до ниво на оцелелите мозаични подове. Напълно разкрит е южният кораб, част от централния кораб с прилежащата му част от полукръглата апсида. Неразкритата част от базиликата се намира на дълбочина 3 – 3,50 м под пътната връзка, свързваща бул.„Княгиня Мария Луиза” и бул.„Цар Борис III-ти Обединител”.