Тодор Станков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 15:
Роден е в 1875 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в Северна Македония. В 1894 година завършва с деветия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 93">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=93 }}</ref> В гимназията е привлечен към ВМОРО от [[Даме Груев]].<ref name="Ангелов 8"/> В 1894/1895 учителства в Прилеп, където става член на местния [[Прилепска революционен район|околийски революционен комитет]]. През учебната 1895/1896 година учителства в щипската махала [[Ново село (община Щип)|Ново село]], препоръчан от Даме Груев да заеме неговото място учителско място в града и в Щипския революционен комитет. В Щип колеги са му [[Гоце Делчев]], [[Тодор Лазаров]] и [[Мише Развигоров]]. След това учителства в [[Радовиш]], където оглавява околийския революционен комитет.<ref name="Ангелов 8"/> През август 1897 година заедно със селска милиция обгражда трима турски колджии в село [[Дедино (община Конче)|Дедино]], убива двама от тях, но след бягството на третия се открива [[Дединска афера|Дединската афера]].<ref>{{cite book | title = Илинденската епопея, том I | last = Динев | first = Ангел | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1946 | edition = | publisher = | location = София | isbn = | doi = | pages = 87 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
През септември 1897 година става учител в [[Крушево (град)|Крушево]], но разкритията по [[Винишка афера|Винишката афера]], ръководени от Дервиш ефенди набират сила и Станков е принуден да стане нелегален и да избяга в София, за да не бъде заловен.<ref name="Ангелов 9">{{cite journal | last = Ангеловъ | first = Юрд | authorlink = | coauthors = | year = 1938 | month = октомврий | title = Тодоръ Станковъ | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = | location = София | volume = X | issue = 8 (98 | pages = 9 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_10_issue_8.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> През пролетта на 1898 година в София пристига Делчев и приканва революционните дейци от Кочанско, Щипско и Радовишко да се върнат в районите си, за да повдигнат духа на населението след аферата и да закрепят разстроената организация. Станков заминава нелегален за Радовишко.<ref name="Ангелов 9"/> Към него в Конче се присъединяват Васил Липовиклията - Юрука и Георги Турчето. На 12 юни приключва с поставените му задачи и се укрива в [[Конечки манастир|Конечкия манастир]], където е Турчето го предава и Станков е заловен. Макар, че е подложен на тежки мъчения в Радовишкия затвор не прави никакви признания.<ref name="Ангелов 9"/><ref>{{cite book | title = Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908) | last = Петров | first = Тодор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = | doi = | pages = 22 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Прави опит да се самоубие като се обесва, с тухла забива гвоздей в сляпото си око, а след това поглъща хлороформ, но оцелява.<ref name="Ангелов 9"/><ref name="Адамов">{{cite book |title= Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943 |last=Адамовъ |first=Тодоръ п |authorlink= |coauthors= |year=1943 |publisher=„Българско дѣло“ |location=Скопие |isbn= |pages=147 |url= http://www.strumski.com/books/100%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%20%D0%91%D0%93%20%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5.pdf |accessdate=}}</ref> Осъден на 6 години и е изпратен в Прищинския затвор
[[Файл:Gotse Delchev Mihail Gerdzhikov Baba Dona 1902.jpg|мини|250п|Кюстендил 1902 г., Баба [[Дона Ковачева]], [[Марко Секулички]], [[Гоце Делчев]], [[Михаил Герджиков]], [[Петко Пенчев]] и Тодор Станков]]
[[Файл:Todor Stankov Praznuvaneto.jpg|мини|250п|{{cite book |title= Празднуването деня на Св. св. Кирилъ и Методий въ турско време въ Македония (Спомени и преживѣлици) |last= Станковъ |first=Тодоръ |year= 1932 |publisher=Печатарска кооперация „Едисонъ“ |location=София |url=http://www.strumski.com/books/Todor_Stankov_SV.Kiril_i_Metodij_Spomeni.pdf}}]]
През септември 1902 година е назначен за учител в Одринска Тракия, където участва в революционното дело с [[Михаил Герджиков]], [[Лазар Маджаров]] и [[Александър Кипров (революционер)|Александър Кипров]].<ref name="Ангелов 9"/>
Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] с четата на [[Лазар Маджаров]], която действа в [[Лозенград]]ско. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] се записва доброволец в Нестроевата рота на Девета велешка дружина на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. Награден е с народен орден с корона VI степен.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 640.</ref> По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е кмет на град Щип.▼
Връща се в София и е администратор на вестник „[[Вечерна поща]]“.<ref name="Ангелов 9"/>
▲
Тодор Станков умира на 29 септември 1938 година в София.<ref name="Ангелов 8"/>
| |||