Георги Мончев: Разлика между версии

Мончев е роден в 1883 година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в Османската империя. Син е на [[Васил Мончев]] и брат на [[Борис Мончев]]. Баща му се преселва в Солун. В 1902 година завършва със седемнадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 97">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=97 }}</ref> В гимназията влиза във ВМОРО. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] взима участие в много сражения с османските войски като четник на [[Георги Сугарев]]<ref name="Адамов 5"/> или [[Дамян Груев]].<ref name="Николов 110">{{cite book | title = Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник | last = Николов | first = Борис Й | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2001 | edition = | publisher = „Звезди“ | location = София | isbn = 954-9514-28-5 | doi = | pages = 110 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> След въстанието е член на [[Солунския революционен окръг|Солунския окръжен революционен комитет]].<ref name="Николов 110"/> В 1906 година при [[Мацанова афера|Мацановата афера]] е принуден да замине за Свободна България.<ref name="Адамов 5"/>

От 1906 до 1908 година е четник на [[Александър Китанов]] и [[Гоце Междуречки]].<ref name="Николов 111">{{cite book | title = Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник | last = Николов | first = Борис Й | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2001 | edition = | publisher = „Звезди“ | location = София | isbn = 954-9514-28-5 | doi = | pages = 111 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Участва като делегат на [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес на ВМОРО]]. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година става активист на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. В 1912 година е арестуван и осъден на заточение.

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година Мончев оглавява партизанска чета №27 от 10 души четници<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.109</ref> на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], която действа в Кукушко и Солунско. След това служи във Втора рота на Петнадесета щипска дружина, а през [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] - в [[Сборна партизанска рота на МОО|Сборната партизанска рота на МОО]]. Ранен е на 26 юни 1913 година и след несполучлив опит да се самоубие, попада в безсъзнание в гръцки плен. Умира от раните си в Солун. Носител е на орден „[[За храброст]]“ IV степен.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref><ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 472, 893.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр. 110 – 111.</ref>