Метаболизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon= |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:AdenosineTriphosphate.qutemol.gif|мини|250п|Структура на коензима [[аденозинтрифосфат]], играещ важна роля в енергийния метаболизъм]]
'''Метаболизмът''' ({{lang|el|на=от|μεταβολή}} (метаболи) – смяна, или ''μεταβολισμός'' –
Химичните реакции на метаболизма са организирани в [[метаболитен път|метаболитни пътища]], в които определено химично вещество се трансформира в ново вещество, чрез поредица от стъпки, във всяка от които участва [[ензим]]. Ензимите играят ключова роля в метаболизма, тъй като позволяват протичането на желани реакции, изискващи енергия, които не биха протекли самостоятелно. Това става, като паралелно с тях протичат реакции, освобождаващи енергия. Тъй като ензимите действат като [[катализа]]тори, те дават възможност реакциите да протичат бързо и ефективно. Ензимите също така позволяват регулирането на метаболитните пътища, в зависимост от промените в клетъчната окръжаваща среда или от сигнали, подадени от други клетки.
Ред 244:
При тези ранни проучвания, механизмите на метаболитните процеси не са идентифицирани, а се приема, че живите тъкани се съживяват по действието на така наречената „жизнена сила“.<ref>Williams, H. S. (1904) [http://etext.lib.virginia.edu/toc/modeng/public/Wil4Sci.html A History of Science: in Five Volumes. Volume IV: Modern Development of the Chemical and Biological Sciences] Harper and Brothers (New York) Посетен на 26 март 2007</ref> През 19 век, докато изследва ферментацията на захари до алкохол под действието на [[дрожди]], [[Луи Пастьор]] заключава, че ферментацията се катализира от някакви субстанции в самите дрожди, които той нарича ферменти. Той пише „алкохолната ферментация е действие, свързано с живота и организацията на дрождите, а не с тяхната смърт или разлагане“.<ref>{{cite journal |author=Dubos J.|year=1951 |title= Louis Pasteur: Free Lance of Science, Gollancz. Quoted in Manchester K. L. (1995) Louis Pasteur (1822 – 1895)—chance and the prepared mind|journal= Trends Biotechnol| volume=13 |issue=12 |pages=511 – 515 |pmid= 8595136 |doi=10.1016/S0167-7799(00)89014-9}}</ref> Това откритие наред с публикуваната от Фридрих Вьолер през 1828 химична синтеза на [[урея]]<ref>{{cite journal |author=Kinne-Saffran E, Kinne R |title=Vitalism and synthesis of urea. From Friedrich Wöhler to Hans A. Krebs |journal=Am J Nephrol |volume=19 |issue=2 |pages=290 – 4 |year=1999 |pmid=10213830 |doi=10.1159/000013463}}</ref>, първото органично съединение, синтезирано от изцяло неорганични предшественици, доказват, че компонентите и реакциите на живите клетки не се отличават в принципно отношение от останалите химични явления.
Откриването на ензимите през началото на 20 век от [[Едуард Бюхнер]] е събитието, което окончателно отделя химичния подход към изучаване на метаболизма от биологичното му изучаване, като бележи началото на модерната [[биохимия]].<ref>Eduard Buchner's 1907 [http://nobelprize.org/nobel_prizes/chemistry/laureates/1907/buchner-lecture.html Nobel lecture].
== Източници и бележки ==
|