Метаболизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:AdenosineTriphosphate.qutemol.gif|мини|250п|Структура на коензима [[аденозинтрифосфат]], играещ важна роля в енергийния метаболизъм]]
 
'''Метаболизмът''' ({{lang|el|на=от|μεταβολή}} (метаболи) – смяна, или ''μεταβολισμός'' – (''метаболисмос) -'' прехвърляне„прехвърляне“) е начинът, по който се извършва '''обмяната на веществата''' в [[организъм|организма]]. Представлява съвкупност от [[биохимия|биохимични реакции]], които протичат в [[клетка|клетките]] на организмите, за да ги поддържат [[живот|живи]]. Тези процеси позволяват на организмите да нарастват и да се възпроизвеждат, да обновяват своите структури и да отговарят на промени в заобикалящата ги среда. Метаболитните процеси, с цел по-лесното им изследване и разбиране, се поделят на две категории: [[катаболизъм]] – разграждане (окисление) на органична материя, с цел добив на енергия, чрез процеса [[клетъчно дишане]], и [[анаболизъм]] – синтез на собствени за организма компоненти, като [[протеин]]и и [[нуклеинова киселина|нуклеинови киселини,]] за сметка на енергията, освободена при катаболизма.
 
Химичните реакции на метаболизма са организирани в [[метаболитен път|метаболитни пътища]], в които определено химично вещество се трансформира в ново вещество, чрез поредица от стъпки, във всяка от които участва [[ензим]]. Ензимите играят ключова роля в метаболизма, тъй като позволяват протичането на желани реакции, изискващи енергия, които не биха протекли самостоятелно. Това става, като паралелно с тях протичат реакции, освобождаващи енергия. Тъй като ензимите действат като [[катализа]]тори, те дават възможност реакциите да протичат бързо и ефективно. Ензимите също така позволяват регулирането на метаболитните пътища, в зависимост от промените в клетъчната окръжаваща среда или от сигнали, подадени от други клетки.
Ред 244:
При тези ранни проучвания, механизмите на метаболитните процеси не са идентифицирани, а се приема, че живите тъкани се съживяват по действието на така наречената „жизнена сила“.<ref>Williams, H. S. (1904) [http://etext.lib.virginia.edu/toc/modeng/public/Wil4Sci.html A History of Science: in Five Volumes. Volume IV: Modern Development of the Chemical and Biological Sciences] Harper and Brothers (New York) Посетен на 26 март 2007</ref> През 19 век, докато изследва ферментацията на захари до алкохол под действието на [[дрожди]], [[Луи Пастьор]] заключава, че ферментацията се катализира от някакви субстанции в самите дрожди, които той нарича ферменти. Той пише „алкохолната ферментация е действие, свързано с живота и организацията на дрождите, а не с тяхната смърт или разлагане“.<ref>{{cite journal |author=Dubos J.|year=1951 |title= Louis Pasteur: Free Lance of Science, Gollancz. Quoted in Manchester K. L. (1995) Louis Pasteur (1822 – 1895)—chance and the prepared mind|journal= Trends Biotechnol| volume=13 |issue=12 |pages=511 – 515 |pmid= 8595136 |doi=10.1016/S0167-7799(00)89014-9}}</ref> Това откритие наред с публикуваната от Фридрих Вьолер през 1828 химична синтеза на [[урея]]<ref>{{cite journal |author=Kinne-Saffran E, Kinne R |title=Vitalism and synthesis of urea. From Friedrich Wöhler to Hans A. Krebs |journal=Am J Nephrol |volume=19 |issue=2 |pages=290 – 4 |year=1999 |pmid=10213830 |doi=10.1159/000013463}}</ref>, първото органично съединение, синтезирано от изцяло неорганични предшественици, доказват, че компонентите и реакциите на живите клетки не се отличават в принципно отношение от останалите химични явления.
 
Откриването на ензимите през началото на 20 век от [[Едуард Бюхнер]] е събитието, което окончателно отделя химичния подход към изучаване на метаболизма от биологичното му изучаване, като бележи началото на модерната [[биохимия]].<ref>Eduard Buchner's 1907 [http://nobelprize.org/nobel_prizes/chemistry/laureates/1907/buchner-lecture.html Nobel lecture]. at http://nobelprize.org. Посетен на 20 март 2007</ref> Биохимичното познание бързо нараства в началото на 20 век. Един от най-епохалните биохимици е [[Ханс Адолф Кребс|Ханс Кребс]], който има огромни заслуги към изследването на метаболизма.<ref>{{cite journal |author=Kornberg H |title=Krebs and his trinity of cycles |journal=Nat Rev Mol Cell Biol |volume=1 |issue=3 |pages=225 – 8 |year=2000 |pmid=11252898 |doi=10.1038/35043073}}</ref> Той открива урнитиновия цикъл, а по-късно в сътрудничество с [[Ханс Корнберг]] – цикъла на трикарбоновите киселини (наречен по-късно в негова чест „цикъл на Кребс“) и глиокслатния цикъл.<ref>{{cite journal |author=Krebs HA, Henseleit K |title=Untersuchungen über die Harnstoffbildung im tierkorper |journal=Z. Physiol. Chem. |volume=210 |pages=33 – 66 |year=1932}}</ref><ref>{{cite journal |author=Krebs H, Johnson W |title=Metabolism of ketonic acids in animal tissues |journal=Biochem J |volume=31 |issue=4 |pages=645 – 60 |year=1937 |month=Април |pmid=16746382 |pmc=1266984}}</ref><ref name=Kornberg/> Съвременните биохимични изследвания са значително подкпомогнати от развитието на новите техники като [[хроматография]], [[рентгенова дифракция]], [[Магнитно-резонансна томография|ЯМР спектроскопия]], [[радиоизотоп]]но маркиране, [[Електронен микроскоп|електронна микроскопия]] и компютърни симулации. С помощта на тези техники се разкриват и обстойно проучват множество молекули и метаболитни пътища.
 
== Източници и бележки ==