Разлика между версии на „Валтер Нернст“

8 байта изтрити ,  преди 1 година
м
fixlink
({{lang-de}} => {{lang|de}})
м (fixlink)
== Биография ==
=== Ранни години ===
Нернст е роден в [[Вомбжежно|Бризен]], [[Западна Прусия]] (днес в [[Полша]]), син на Густав Нернст (1827 – 1888) и Отили Нергер (1833 – 1876).<ref>{{cite book|last=Barkan|first=Diana|title=Walther Nernst and the transition to modern physical science|year=1999|publisher=Cambridge University Press|location=Cambridge|isbn=052144456X}}</ref><ref>Bartel, Hans-Georg, (1999) [http://www.deutsche-biographie.de/sfz71086.html "Nernst, Walther"], с. 66 – 68 в ''Neue Deutsche Biographie'', т. 19</ref> Баща му е съдия. Нернст има три по-големи сестри и един по-малък брат. Ходи на основно училище в [[Груджьондз|Грауденц]]. Учи физика и математика в университетите в [[Цюрихски университет|Цюрих]], [[Хумболтов университет на Берлин|Берлин]], [[Грацки университет|Грац]] и [[Вюрцбургски университет|Вюрцбург]], където защитава докторат през 1887 г.<ref>{{cite book|last1last=Mendelssohn|first1first=K.|title=The World of Walther Nernst|date=1973|publisher=University of Pittsburgh Press|isbn=0-8229-1109-4|page=39}}</ref> През 1889 г. завършва [[хабилитация]]та си в [[Лайпцигския университет]].
 
=== Лични качества ===
Нернст започва да се обучава в Цюрихския университет през 1883 г., а след период в Берлинския университет се връща отново в Цюрих. Пише дипломната си работа в Грацкия университет, където е професор [[Лудвиг Болцман]], но работи под егидата на [[Алберт фон Етингсхаузен]]. Заедно те откриват т. нар. [[ефект на Нернст]]: магнитно поле, приложено перпендикулярно на метален проводник в температурен градиент, поражда разлика в електрическия потенциал. След това се мести във Вюрцбургския университет, където защита докторска дисертация. [[Вилхелм Оствалд]] го набира за първия департамент по физикохимия в Лайпцигския университет. Нернст се премества там като асистент, работейки върху термодинамиката на тока в разтвори. След като бива повишен на лектор, той преподава за кратко в [[Хайделбергския университет]], след което се мести в [[Гьотингенски университет|Гьотингенския университет]]. Три години по-късно му е предложено да стане професор в [[Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан|Мюнхенския университет]], но за да го задържи в Прусия правителството създава катедра за него в Гьотинген. Там той пише знаменития си учебник ''Теоретична химия'', която е преведена на английски, френски и руски. Също така, той извежда [[уравнение на Нернст|уравнението на Нернст]] за електрическия потенциал, породен от неравни концентрации на йони, отделени с мембрана, която е пропусклива за йони. Уравнението му намира широко приложение в клетъчната физиология и невробиологията. Неговият електрохимически институт е разположен в бившо имение, като семейното жилище е разположено на последния му етаж.
 
[[Лампа с нажежаема жичка|Лампата с нажежаема жичка]] по това време е слаба и скъпа, тъй като се нуждае от [[вакуум]] в крушката. Нернст изобретява радиатор с твърдо тяло с жичка от рядкоземни оксиди, който впоследствие бива наречен [[лампа на Нернст]] и все още е важен в областта на [[Инфрачервена спектроскопия|инфрачервената спектроскопия]]. Продължителното [[Ефект на Джаул-Ленц|омово нагряване]] на жичката води до проводимост. Нажежаемата жичка работи най-добре при дължина на вълната от 2 до 14 микрометра. Свети ярко, но само след като е загряла. Нернст мъдро продава патента си за един милион марки, вместо да го дава под наем, тъй като малко след това е въведена [[волфрам]]овата нажежаема жичка с крушка, пълна с [[инертен газ]]. С богатството си Нернс купува през 1898 г. първия от 18-те си автомобила, които притежава през живота си и селски имот с площ над 500 хектара за ловуване. Той увеличава мощността на ранните си автомобили, носейки цилиндър с [[диазотен оксид]], който инжектира в карбуратора.<ref>{{cite journal|last1last=Cherwell|first1first=F. Simon|title=Walther Nernst, 1864 – 1941|journal=Obit. Not. Fell. R. Soc. Lond.|date=1942|volume=4|issue=11|page=1022}}</ref> След 18 продуктивни години в Гьотинген, изучавайки [[осмотично налягане|осмотичното налягане]] и електрохимията, Нернст се премества в Берлин и получава титлата [[гехаймрат]].
 
[[Файл:Nernst, Walther 1912.jpg|мини|Нернст към 1912 г., портрет от [[Макс Либерман]].]]
 
През 1905 г. предлага своята „Нова теорема за топлина“, която по-късно става известна като [[Трети закон на термодинамиката]]. Той показва, че докато температурата наближава нула, [[ентропия]]та също наближава нула, докато [[Свободна енергия на Гибс|свободната енергия на Гибс]] остава над нулата. Това е трудът, с който той е най-добре запомнен, тъй като позволява на химиците да определят свободните енергии (и съответно точките на равновесие) на [[Химични реакции|химичните реакции]] от топлинни измервания. [[Теодор Уилям Ричардс]] твърди, че Нернст е откраднал идеята му, но откритието е почти универсално преписвано на Нернс.<ref>{{cite book | last=Coffey | first=Patrick | pages=78 – 81 | title=Cathedrals of Science: The Personalities and Rivalries That Made Modern Chemistry | location=Oxford | publisher=Oxford University Press | year=2008 | isbn=0-19-532134-0}}</ref> Нернс се сприятелява с [[Вилхелм I]], който го убеждава да основе научното общество [[общество Кейзер Вилхелм|Кейзер Вилхелм]] за напредък на науката с първоначален капитан от 11 милиона марки. Лабораторията на Нернст открива, че при ниски температури [[топлинен капацитет|топлинният капацитет]] спада значително и вероятно би изчезнал при абсолютна нула. Този спад е предсказан за течности и твърди тела в труд от 1909 г. на Айнщайн относно квантовата механика при криогенни температури. Нернст е толкова впечатлен, че пътува до Цюрих, за да се срещне с Айнщайн, който е относително непознат в Цюрих по това време, а хората говорят, че „Айнщайн трябва да е наистина умен, че големият Нернст да пътува от Берлин до Цюрих само за да разговаря с него“.<ref>{{cite book|last1last=Stone|first1first=A. Douglas|title=Einstein and the quantum: the quest of the valiant Swabian|date=2013|publisher=Princeton University Press|page=146}}</ref> Нернст и Планк лобират за основаването на специално професорско място в Берлин, като Нернс дарява от парите си за инициативата. През 1913 г. те пътуват за Швейцария, за да убедят Айнщайн да приеме мястото, на което ще може да се отдаде на научните си трудове, без да е задължен да преподава.<ref>Stone 2013, с. 165.</ref>
 
През 1914 г. семейство Нернст забавляват колеги и студенти, които са довели в селското си имение, на частната си железопътна кола, когато научават за обявяването на войната. Двамата синове в семейството се записват в армията, докато баща им се записва в доброволческия шофьорски корпус. Той поддържа немската армия срещу опонентите ѝ и подписва [[Манифеста на 93-мата]]. На 21 август 1914 г. той кара документи от Берлин към немските части във Франция, напредвайки с тях в продължение на две седмици, докато започва да вижда нощните светлини на Париж. Положението се обръща с [[Битка при Марна (1914)|битката при Марна]]. Когато войната достига патово положение и преминава в окопна война, той се връща у дома. Той се свързва с полковник [[Макс Бауер]], който е отговорен за мунициите, с идеята да закара защитните вън от окопите им, докато се използват снаряди със сълзотворен газ.<ref>{{cite journal|last1last=Van der Kloot|first1first=W.|title=April 1918: Five Future Nobel prize-winners inaugurate weapons of mass destruction and the academic-industrial-military complex|journal=Notes Rec. R. Soc. Lond.|date=2004|volume=58|issue=2|pages=149 – 160|url=http://rsnr.royalsocietypublishing.org/content/58/2/149}}</ref> Когато идеята му е изпробвана, [[Фриц Хабер]] отбелязва, че ще са нужни твърде много снаряди и че би било по-добре да се изпусне отровен облак от газ, който е по-тежък от въздуха. Нернст е награден с [[Железен кръст]] 2-ра степен. Като научен съветник в [[Германска имперска армия|Германската имперска армия]] той насочва изследванията към областта на експлозивите, голяма част от които се провеждат в неговата лаборатория. След това работи по разработването на окопни минохвъргачки. Награден е с Железен кръст 1-ва степен, а по-късно и с медал [[Pour le Mérite]]. Когато главното командване започва да разглежда възможността за неограничена подводна война, той пита императора за възможност да предупреди за огромния потенциал на САЩ като съперник. [[Ерих Лудендорф]] нарича това „некомпетентни глупости“.<ref>Mendelssohn 1973, с. 92</ref> Нернст губи двамата си сина на фронта.
 
През 1918 г., след като изучава [[фотохимия]], той предлага теория за атомната верижна реакция. Според нея, реакция, при която се образуват свободни атоми, които от своят страна разлагат целевите молекули на още свободни атоми, води до верижна реакция. Неговата теория е тясно свързана с природния процес на [[ядрено делене]].