Драматичен театър „Сава Огнянов“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Nenov85 (беседа | приноси)
страница във фб
Nenov85 (беседа | приноси)
Ред 25:
== История ==
Началото е през 1907 г., когато се сформира градски любителски театър, който по-късно става професионален. И преди 1907 г. е имало различни театрални трупи в града, но са били доста непостоянни в дейността си.
 
Първото представление в Русе се е състояло на 27 декември 1870 г. Тогава под ръководството на видния български възрожденец, русенеца Тодор Хаджистанчев, е представена "Повестта на Ружица", драматизация от самия него по едноименния роман на Кристоф Шмид. Представлението се изнася в салона на известния за времето си хотел "Ислях-хане" от черковно-певческото дружество, чийто ръководител е бил Тодор Хаджистанчев. По-късно се играят и други популярни за времето си пиеси като "Многострадална Геновева", "Малакова" от П. Р. Славейков, "Криворазбраната цивилизация" от Д. Войников и др. Сред участниците-артисти на тези прояви са били известни български революционери, живяли в Русе - Тома Кърджиев, Никола Обретенов, Георги Икономов.
 
Участвали са и жени - Мариола Хаджистанчева (първата жена-актриса в доосвобожденска България), Петрана Обретенова, сподвижничката на Левски и Ботев - талантливата актриса от емигрантския театър на Войников Тодорка Бакърджиева-Дългата коса, та дори и баба Тонка Обретенова. В тези първи театрални спектакли в Русе силно се е проявил възрожденско-револю-ционният патос на времето от Възраждането в България. В края на XIX век различни театрални дружества оформят динамичния театрален живот в града: Първо българско театрално дружество в Русчук (1879), Благодетелно дружество "Искра" (1880), Българско театрално-музикално дружество "Лира" (1891), Русенски театрален кръжок "Виктор Хюго" (1898). В това отношение важна роля изиграва и възрожденското читалище "Зора".
 
От 1902 г. забележителната сграда, перла на русенската архитектура - Доходното здание - става основно място за изнасяне на представления. През 1907 година, след няколко-годишни спорове, русенските театрални дейци се обединяват и слагат началото на Градски театър в Русе, като артистичен ръководител става Александър Робертович, участвал в известната трупа на Матей Икономов "Съвремен театър". Създаден е и театрален комитет от видни русенски граждани, а Общината започва да субсидира театралната дейност. През сезон 1910/1911 година за първи директор е избрана голямата българска актриса Роза Попова, която допринася за бързото професионализиране на състава. По време на директорството на изтъкнатата актриса се поставят спектаклите "Дамата с камелиите" от Ал. Дюма, "Вампир" от А. Страшимиров, "Катастрофа" от М. Грация, "Епидемия" от Им. М. Разсудов. Роза Попова играе централните женски образи в тези постановки, а останалите роли се изпълняват от артисти като Живко Оджаков, Васил Гендов, Сава Стоянов, Тодор Обрешков, Павлина Обрешкова, Парашкев Кожухаров и др. Това е и началото на бурен и динамичен професионален живот на русенската трупа.
На 9 април 1942 г., с указ на цар Борис III, театърът е обявен за държавен, като оттогава се финансира от Министерството на културата. С такъв статут той е и до днес.
На сцената на Русенския театър са поставяни спектакли, които са оставили трайна диря в националното ни изкуство. Знаменателно и уникално явление в историята му е осъществяването на неговата сцена в продължение на 11 години - от 1992 до 2003 - на трилогия от пиесите на нобеловият лауреат, роден 1905г. в Русе, Елиас Канети - "Сватба" (1992), "Комедия на суетата" (1994), "Предопределените" (2003).
 
== Източници ==