Число на Дънбар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати |
м fixlink |
||
Ред 1:
'''Числото на Дънбар''' е предположеното [[Познавателна способност|когнитивно]] ограничение на броя хора, с които даден човек е способен да поддържа стабилни социални взаимоотношения, т.е. взаимоотношения, при които човек познава всички хора в групата и какви са взаимоотношенията в групата.<ref name="dunbar92"/><ref>{{cite book |last=Gladwell |first=Malcolm |title=The Tipping Point – How Little Things Make a Big Difference |year= 2000 |publisher=Little, Brown and Company |isbn=0-316-34662-4 |pages=177 – 181, 185 – 186}}</ref> Числото е предложено за първи път през 1992 година от британския антрополог [[Робин Дънбар]], който открива [[корелация]] между размера на мозъка у 38 рода [[примати]] и средния размер на [[социална група]].<ref name="dunbar92">{{Cite journal |
Поддръжниците на идеята твърдят, че по-големите числа като цяло изискват по-ограничителни правила, закони и действащи норми, за да се поддържа стабилна и сплотена група. Числото на Дънбар не включва броя на персоналните познати, с които са прекратени социалните взаимоотношения, или далечните познати, с които липсват постоянни социални взаимоотношения. Дънбар формулира теорията си, че ''„този лимит е пряка функция на относителния размер на [[неокортекс]]а, и това на свой ред ограничава размера на групата [...] ограничението, зададено от оперативния капацитет на неокортекса е просто върху броя индивид, с които могат да се поддържат междуличностна връзка“''. В периферията на групата се включват и бивши колеги и приятели от гимназията, с които човек би искал да възстанови контактите си при повторна среща.<ref>{{cite news |title=Sorry, You May Have Gone Over Your Limit Of Network Friends |url=https://www.wsj.com/articles/SB119518271549595364?mod=googlenews_wsj |author=Carl Bialik |date=16 ноември 2007 |publisher=The Wall Street Journal Online |accessdate=2 декември 2007}}</ref>
| |||