Анализ на тънките отрязъци: Разлика между версии

Много изследвания са показали, че наблюденията в кратки отрязъци от време могат да се използват за оценяване на изхода от дадена ситуация в степени по-високи от очакваното на база математическата [[вероятност]] (шанса). При сравнение на наблюденията върху дадена ситуация за по-малко от пет минути и за повече от пет минути, данните показват, че няма съществена промяна, което говори, че [[впечатление|впечатленията]] през първите пет минути се запазват непроменени. Пример за това се вижда от експеримента на Амбади и Розентал от 1993,<ref name=":3" /> при който те оценяват ефекта от показването на [[невербална комуникация|невербалното поведение]] на учители във видеоклипове от по 2, 5, и 10 секунди и оценките на наблюдателите за тези учители. Впечатленията, формирани след гледането на тънките отрязъци от заснетото поведение, се смятат за точни при сравнението им с впечатленията, формирани след по-продължително наблюдение и ако те съвпадат с впечатленията на другите зрители.<ref name=":22">{{Cite journal|url = http://www.aaai.org/Papers/ICWSM/2008/ICWSM08-023.pdf|title = Thin Slices of Online Profile Attributes|last = Stecher|first = Kristin|date = 2008|journal = The International Conference on Web and Social Media|doi = |pmid = |access-dateaccessdate = |last2 = Counts|first2 = Scott}}</ref> Въпреки че хората често не могат да определят факторите, които оказват влияние върху преценките им, изследователни индетифицират типовете информация в кратките интервали от показвано поведение, на които се дължат точните преценки. Типовете информация включват [[визуална комуникация|визуална]] и вербална комуникация. По-специално, учените търсят как хората правят преценките си на база второстепенни характеристи в поведението на други хора, каквито са [[очен контакт|очният контакт]], нервниченето, ръкомаханията, скованата стойка, [[усмивка|усмивките]], и др. Поведение като мръщене, нервничене и сведен поглед не е било оценено като поведение, което се свързва със [[самочувствие]]то, топлотата или оптимизма на учителя, докато учителите, положително оценени с такива качества, са се усмихвали повече, били са по-склонни да се разхождат наоколо и да докосват горната част на тялото си.<ref name=":3" />

Амбади и Розентал категорично откриват, че хората, оценили учителите на базата на тънки отрязъци, са дали оценки много сходни до оценките на хората, които са оценявали същите учители след като са осъществили с тях продължително взаимодействие.<ref name=":3">{{Cite journal|url = https://kev.inburke.com/pdf/30_seconds_teacher_quality.pdf|title = Half a Minute: Predicting Teacher Evaluations From Thin Slices of Nonverbal Behavior and Physical Attractiveness|last = Ambady|first = Nalini|date = 1993|journal = Journal of Personality and Social Psychology|doi = 10.1037/0022-3514.64.3.431|pmid = |access-dateaccessdate = |last2 = Rosenthal|first2 = Robert|publisher = American Psychological Association|issue = Vol. 64, No. 3, 431-441|volume=64|pages=431–441}}</ref> В допълнение, точността на тези оценки не се различава чувствително измежду групите от хора, гледали 2-, 5- и 10-секундните клипове. Това показва впечатляващото количество информация, което се предава в рамките на тънки отрязъци от ежедневно поведение, и прозрението, че без значение колко за кратко се наблюдава поведението, то в голяма степен разкрива характера на наблюдавания.